РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  142/14.05. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      петнадесети април                                                                  Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    686          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:       

          Производството е образувано по въззивна жалба на А.Н.  Н. и И.Г.Н. *** срещу решение №84/25.07.2014 г. по т.д. №106/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което  е прието за установено на осн. чл.422 ГПК, че същите дължат на „У Б” АД гр. София сумите от: 29 242,69 лв., представляващи главница по договор за банков кредит №TR71972062 от 29.05.2008 г. и анекс към него; 1094,66 лв. – лихва върху просрочена главница и 501,09 лв. – наказателна лихва при просрочие, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №1317/2012 г. на РС-Силистра.Решението се обжалва и в частта за разноските от 2449,56 лв., присъдени на ищцовото дружество на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

          Въззивниците навеждат оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, за което излагат подробни съображения. Молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявения иск се отхвърли, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

          Въззиваемата страна „У Б” АД оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски.

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството е предявения от „У Б” АД против А.Н. и И.Н. при спазване на особените изисквания на чл.415 ГПК иск с правно основание чл.422 ГПК, поради което същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

          Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между банката и  ответницата А.Н., както и И.Н. в качеството му на солидарен длъжник, е сключен договор за банков кредит  № TR71972062 от 29.05.2008 г. и анекс към него от 19.01.2010 г.. Страните не спорят също, че сумата по кредита е предоставена на ответницата Н. и съответно е усвоена.

С отговора на исковата молба, тъй като възраженията по чл.414 ал.1 ГПК са бланкетни /необосновани с конкретни възражения/, в процеса са наведени и поради това подлежащи на разглеждане от съда, възражения за недействителност на договора и анекса като цяло на осн. чл.22 от Закона за потребителския кредит /обн. в ДВ бр.18/05.03.2010 г./, поради противоречието им с чл.11 ал.1 т.10, т.11 и т.12 на с.з., както и нищожност на клаузите на чл.4.2 и чл.43. от договора и анекса като противоречащи на чл.33 ал.1 и ал.2 от с.з. и Наредба №9 на БНБ в редакцията й от 2009 г.. Твърди се най-общо, че горепосочените текстове имат неравноправен характер по см. на Директива 93813 ЕИО на Съвета на ЕО. Направено е и възражения за изтекъл преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД по отношение на съдлъжника  -втория ответник Н..

Всички възражения настоящият състав на съда намира за неоснователни поради следното:

С подписания от страните по спора анекс от 19.01.2010 г. към договора за банков кредит №TR71972062 от 29.05.2008 г., същите са се съгласили  и приели безусловно от датата на подписване на анекса отношенията между тях да се регламентират от съдържанието на този анекс, заменящ напълно  и изцяло съдържанието на посочения по-горе договор за кредит и другите анекси към него. Съгласили са се също, че към кредитните им отношения ще се прилагат като неразделна част от анекса и ОУ на банката, при които тя предоставя ипотечни/потребителски кредити на физически лица. С анекса в р. I „Предмет и условия на договора” е уговорено, че предоставения на кредитополучателя кредит в размер, валута и предназначение се запазва, същият е усвоен и ще се ползва съгласно условията на Договора от 29.05.2008 г., изменени с анекса от 19.01.2010 г.. Съобразно последната препратка, тълкувайки волята на страните по правилата на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че кредитът е с предназначение /цел/ „за включване в строителство за апартамент”, така както е посочено в р. I т.3 от договора. Ето защо и на осн. разпоредбата на чл.3 ал.5 т.2 от Закона за потребителския кредит /отм./, но действащ към датата на сключване на договора и анекса, съдът приема, че клаузите им не попадат в приложното поле на ЗПК /отм./, тъй като предназначението на кредита е придобиване на право на собственост върху недвижим имот, в какъвто смисъл следва да се тълкува нормата на чл.3 ал.5 т.2 от ЗПК /отм./. Съгласно §5 от ПЗР на ЗПК, действащ и по настоящем, договорът е анексът не попадат и в приложното поле на този закон. След като разпоредбите и на двата закона за потребителския кредит са неприложими, възраженията за нищожност поради противоречие на договора и анекса с  тях съдът намира за неоснователни.

Що се отнася до възражението за недействителност поради неравноправност на договорните клаузи, поддържано и във въззивната жалба, то същото е изцяло бланкетно, лишено от конкретика, изразяваща се в непосочване на конкретните уговорки и основанията, на които ответниците считат същите за неравноправни.

Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузите на т.4.2 и т.4.3 от анекса поради противоречието им с Наредба №9/19.02.2002 г., забраняваща капитализирането на просрочени лихви. Клаузата на т.4.2 урежда начина по който се формира годишния лихвен процент върху просрочена главница, а т.4.3 – от анекса от 19.01.2010 г. няма съдържанието на т.4.3 от договора. Само за прецизност следва да се отбележи, че при договорите за кредит анюитетните вноски не са лихви, а сума, с която се погасява част от дълга и лихвата. Освен това лихвата не е мораторна, а възнаградителна и представлява дължимата цена за предоставената услуга.

Що се отнася до възражението за изтекъл преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, направено от ответника Н., то също е неоснователно, тъй като с оглед качеството му на солидарен длъжник, а не поръчител по договора за банков кредит, тази разпоредба е неприложима.

По делото е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че последното плащане по кредита е извършено от първия ответник на датата 30.03.2012 г.. На осн. чл.15.4 от анекса от 19.10.2010 г. при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, същият може да бъде обявен    от банката за предсрочно изискуем. Кредитополучателят не е изпълнил договорното си задължение за плащане на анюитетните вноски, поради което ищецът е упражнил правото си да направи чрез изявление до страните кредита за предсрочно изискуем. По делото са представени покани за доброволно плащане, връчени на ответниците на 25.04.2012 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано пред Районен съд-Силистра на 27.07.2012 г.. Следователно предсрочната изискуемост на дълга, като форма на изменение на договора е факт, обосноваващ извода за дължимост на всички вземания на банката. Тези вземания са установени по заключението на вещото лице в размерите както следва: главница от 29 242,69 лв., 1094,66 лв. – лихва върху просрочена главница и 501,09 лв. наказателна лихва, до които размери предявения иск е основателен и доказан.

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които настоящият състав на съда на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

На въззиваемата страна не се присъждат разноски за въззивната инстанция, тъй като по делото липсват доказателства такива да са направени.  Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №84/25.07.2014 г. по т.д. №106/2013 г.на Силистренски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.