Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

343 ./гр. Варна, 23.12.2015 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№ 686/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д.Н.Г. от гр.Суворово, чрез адв.Р.М. против решение № 545/02.07.2015 год. на ВОС, постановено по т.д. № 1934/2014 год. по описа на ВОС, в частта, с която искът на ищцата Д.Г. е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение в размер на 50 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева.

Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства присъденият от първоинстанционния съд размер не възмездява справедливо претърпените от ищцата вследствие на деликта болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което се уважи предявения иск за горницата до претендираните 70 000 лв.

Насрещната страна ЗД „ЕВРОИНС“ АД не е подала отговор по така постъпилата въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб № 43 против решение № 545/02.07.2015 год. на ВОС, постановено по т.д. № 1934/2014 год. по описа на ВОС, в частта, с която искът на ищцата Д.Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 30 000 лева и в частта, с която е уважен искът ищцата за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 1 089 лева.

Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпяни болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Относно присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди се твърди недоказаност на причинно-следствената им връзка въпреки изрично предприетото от ответника оспорване в тази насока.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части и отхвърли исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 30 000 лева и изцяло за присъдените имуществени вреди.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна Д.Н.Г., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения и в двете въззивни жалби на насрещните по спора страни са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, в нарушение на принципа за справедливост. Присъденото обезщетение за имуществени вреди също е предмет на въззивна проверка, като оплакванията в тази част са недоказаност на причинно – следствена връзка между претърпените вследствие инцидента ПТП и сторените разходи. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че ищцата Д.Г., в резултат на произшествието, е получила съчетана травма – глава, гърди, крайници – счупване на черепа, контузия на мозъка, счупване на десния горночелюстен синус, дясната зигоматична кост, костите на дясната орбита, десния челен и сфеиноидални синуси, счупване на 5-10 то десни ребра, разкъсно – контузни рани в областта на двете колена, които са обусловили временно  разстройство на здравето, неопасно за живота. След получаване на описаните травматични увреждания са налице болки, затруднения във функцията на дъвченето, в движението на снагата в продължителен период – 2-3 месеца, като вещото лице сочи, че към настоящия момент и към момента на изготвяне на епикризата не са установени усложнения в резултат на описаните травми.

Наред с претърпените физически болки, въззиваемата, непосредствено след произшествието, е получила и комбинирана физическа и психическа травма, последната с характер на хронична психотравма, изводима и зависима от степента на ощетяването във всички аспекти на живота на пострадалата и темпове на възстановяване, чиито последици към настоящия момент се изразяват в страх да не се повтори злополуката, отбягване на пътуване с автомобил и повишена тревожност при пътуване на близки.

От показанията на свид. Василева и Маринова безспорно се установява промяна в нормалния начин на живот на ищцата след инцидента, след който в продължение на около три месеца  не можела да се храни, да спи, изпитвала болки, световъртеж и главоболие, трудно разпознавала хората. Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС - Варна за определянето на висок размер на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди, а именно 50 000 лева.                                                                     Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                           

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.     Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това.        Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии. Тъй като последиците за пострадалия в случая са комплексни  и взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява и целия комплекс от тези фактори. Следва да се съобрази и като ориентир за размерите на обезщетението и съответният лимит на застрахователно покритие по § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ /действал към сключването на застраховката, а не към настъпване на събитието/ и икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и предвид константната  съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите.                 Установеното по-горе посредством събраните и коментирани доказателства за причинената от ПТП на ищцата съчетана травма, включително счупване на десния горночелюстен синус и дясна зигоматична кост, както и последиците при такъв тип увреждане, сочат на неоснователност на оплакването на въззивника застраховател относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Комплексната оценка на събраните по делото доказателства сочи за доказаност на претендираните вреди както по по основание, така и по размер.  С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до размерите, уважени от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде изцяло потвърден изцяло в разглежданите части.         Предвид изхода от подадените насрещни жалби, разноски не следва да се присъждат на страните.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 545/02.07.2015 год. на ВОС, постановено по т.д. № 1934/2014 год. по описа на ВОС, в частта, с която искът на Д. Н.Г.за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 50 000 лева и в частта, с която е уважен искът на ищцата Д.Н.Г. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 089 лева.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: