О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

777………..

 

гр.Варна, 16.12. 2016 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

    ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 687 по описа на ВАпС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-24162/07.09.2016 година от „УЛЪЙБКА” ЕООД, ЕИК-203416059, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к.”Т*”, бл.*, вх.*, ет.* ап.*, представлявано от Н* М* О* срещу определение No-2610/03.08.2016 година, постановено по т.д.634 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, поради което моли за отмяната му и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Твърди се в жалбата, че правният интерес на ищеца се основава на обстоятелството, че независимо, че със сила не пресъдено нещо е разрешен един спор законодателят е предвидил възможност за ревизиране на спора посредством процедурата, предвидена в чл.690 до чл.694 ТЗ за одобряване на списъците на приетите вземания, поради което установителния иск по чл.694 ТЗ не следва да се тълкува разширително.

Ответникът по частната жалба П.С.И. моли да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.634 по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна е образувано по искова молба от „УЛЪЙБКА” ЕООД срещу „ГАМОР” ООД и П.С.И. Девня трейд” ООД и „ЗС-Механизация” ЕООД за признаване за установено, в отношенията между страните, че приетото в несъстоятелността на „Гамор” ООД вземане на кредитора П.С.И. не съществува.

В исковата молба се излага, че с решение по т.д.696/2015 година на ОС Варна бе открито производство по несъстоятелност на „Гамор” ООД, като с определение е одобрен списък с приети вземания. В списъка е включено вземане на П.И., което Варненски окръжен съд одобри в размер на 980 754.25 лева. Ищецът е оспорил вземането в производството по несъстоятелност като е подал възражение срещу изготвения списък , което не е уважено и за него е налице интерес да предяви иск по чл.694 ТЗ.

Ответникът П.С.И. е депозирал отговор, в срока по чл.367 ГПК, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че вземането, предмет на предявения иск е предмет и на гр.дело №3619/2015г. на ВРС, 16 състав и в.т.дело №268/2016г. на ВОС, поради което производството се явява процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено. По основателността излага следните съображения: като съдружник в дружеството е финансирал същото чрез парични заеми, по които не е получил предоставените в заем парични средства. Страни по материалното правоотношение са той и дружеството „Гамор” ООД.

Не се спори между страните относно следната фактическа обстановка, която се установява и от представените доказателства:

С решение от 21.12.2015 година, постановено по т.д.696/2015 година на ВОС е открито производство по несъстоятелност на „Гамор” ООД. С определение от 15.04.2016 година е одобрен списък на приетите от синдика вземания, като вземането на кредитора П.И. е включено в списъка. На 17.02.2016 година е постъпило възражение от кредитора „Улъйбка” ЕООД срещу приетото вземане, като възражението е частично уважено от съда по т.д.2010/2016 година до размера от 980754.25 лева. Определението на съда за одобряване на списъка е обявено в ТР на 19.04.2016 година.

Налице е влязло в сила решение от 18.07.2016г. по в.т.дело №268/2016г. на ВОС, с което е потвърдено решението на ВРС за установяване, че Гамор ООД дължи на П.И. сумата от 5 000 лева по договор за заем от 21.04.2013г., предмет и на настоящия спор по т.дело 634/2016г. на ВОС.

Съдът намира следното:

С оглед твърденията в исковата молба предявени са в отношение на субективно пасивно съединяване искове с петитум признаване за установено, че не съществува вземане, включено в списък, одобрен в производство по несъстоятелност, поради което правната квалификация на иска е иск по чл.694 ТЗ. Искът по чл.694 ТЗ е специален установителен иск, който е предоставен на кредитор, който оспорва съществуването на вземането на друг кредитор в несъстоятелността.

Първата предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.694 ТЗ е да е налице открито производство по несъстоятелност, в което да е налице валидно сезиране на синдика с молба за предявяване на вземане и произнасяне на синдика по това вземане. Втората предпоставка е наличието на възражение и произнасяне на съда по това възражение. Третата предпоставка е предявяването на иска в установения от закона преклузивен срок, като пропускането на срока води до недопустимост и на предявяване на иск по реда на общото исково производство. Образуваното, в нарушение на закона производство по осъдителен иск за същото вземане след изтичането на срока по чл.694, ал.1 ТЗ следва да бъде прекратено като недопустимо. /в този смисъл решение от 16.01.2016 година по т.д.369/2000 година на I т.о. на ВКС/. Следващата предпоставка е липсата на образувано преди откриване на производството по несъстоятелност исково производство за установяване или събиране на същото вземане. Установява се по извършената служебна справка по в.т.д.268/2016 година, че е налице образувано производство, което е спряно, на осн. чл.637, ал.1 ТЗ.

С определение от 26.05.2016 година, същото е възобновено, като са конституирани и синдика и възразилият кредитор „Улъйбка” ЕООД. Предметът на двете дела е идентичен, тъй като с уточняваща молба ищецът е посочил, че искът по чл.694 ТЗ се предявява относно вземането от 5000 лева, предмет на договор за заем от 21.03.2014 година, което вземане е предмет и на в.т.д.268/2016 година по описа на ВОС.

В този случай разглеждането на спора продължава, по делото, което е висящо, като за този съд възниква задължение да конституира новите страни при възобновяването му, което съдът е сторил. Предявяването на нов иск по чл.694 ТЗ е недопустимо, като горното следва от тълкуването на разпоредбите на чл.637 и чл.694 ТЗ, както и от общия принцип на гражданския процес за процесуална икономия.

Горното обуславя извод за недопустимост на предявения иск по чл.694 ТЗ, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-2610/03.08.2016 година, постановено по т.д.634 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: