Р Е Ш Е Н И Е

№   14/ 19.01.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 03.12.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА     

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 688 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от адв.Т.Я. ***, като процесуален представител на Р.П.Х., срещу решение № 820/18.08.2014год. по т.д. № 1262/2013год. по описа на ВОС, с което съдът: е приел за установено  в отношенията между страните, по предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл.124 от ГПК, че ответниците „МЕДИТЕХ-ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Бургас, И. А. А., П. Б. И., Р.П.Х. и АГППИМП”СЪНИМЕДИК” ООД, ЕИК гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад”, хотел „Пауталия”, дължат солидарно на ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД – гр. София, сумата от 163 590,90 евро, представляваща задължение по запис на заповед №82573/08.04.2008г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 13.12.2012г. до окончателното й изплащане както и сумата от 10 777,92лв. – разноски в заповедното производство, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1050/17.12.2012г. по ч.г.д.№1205/2012г. на РС гр. Несебър: Осъдил  е ответниците да заплатят на ”УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД – гр. София, сумата 21 700,78лв., представляваща направени в производството делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалба се излага, че решението е неправилно- поради незаконосъобразност на същото, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът срещу жалбоподателя Р.П.Х. да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна „Уникредит Лизинг”АД, представлявано от Д. Н. Л. и М. М. Г., чрез писмен отговор на  процесуален представител–ищец по т.д. № 1262/2013год. по описа на ОС-Варна, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуален представител, както и чрез писмено становище на същия.

 Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред ОС– Варна  е образувано по искова молба, предявена от „Уникредит лизинг” АД срещу „МЕДИТЕХ-ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Бургас, И. А. А., П. Б. И., Р.П.Х. и АГППИМП”СЪНИМЕДИК” ООД, гр. Несебър за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 163 590,90 евро, представляваща задължение по запис на заповед от 08.04.2008г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 13.12.2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК. Твърди се, че между страните е сключен договор за финансов лизинг на движимо имущество №82573/08.04.2008г. и издаден въз основа на него запис на заповед №82573/08.04.2008г.  за сумата от 182 129,17 евро при срок за предявяване от 37 месеца от издаването му.  Твърди се, че на 11.04.2008г. лизинговите обекти са предадени на лизингополучателя, с което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Според договора и погасителния план остатъка от лизинговата цена е разсрочен на 36 месечни вноски. Срокът на договора е изтекъл на 08.06.2011г., но по същия незаплатената цена е в размер на 99 918,30 евро и неплатени в срок възнаградителни лихви в размер на 9 329,93 евро. На основание чл.19.1 от договора е начислена и неустойка за забава на плащането за периода от 01.05.2009г. до 09.04.2011г.  в размер на 27 658,94 евро. и законна лихва за забава за периода от 10.04.2011г. до 04.12.2012г. в размер на 21 961,98 евро. Поради не плащане, кредиторът е подал заявление по чл.417 от ГПК, като по ч.г.д.№1205/2012г. на РС гр. Несебър е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците - солидарни длъжници – лизингополучател и поръчители за дължимите по договора суми.

         В съдебно заседание исковете се подддържат чрез процесуален представител.

Ответникът Р.П.Х., чрез назначения му особен представител адв. Я., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният запис на заповед не е надлежно предявен, тъй като при връчването му са нарушени разпоредбите на чл.47 и сл. от ГПК. В евентуалност сочи, че дори е налице предявяване, същото е извън сроковете по чл.514 и чл.537 от ТЗ, поради което не може да ангажира отговорността на ответника. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното, относно обжалваната част от решението:

Не е спорно, че ищецът  като лизингодател и „Сънимед”АД гр.Несебър, като лизингополучател, са сключили  договор за финансов лизинг на движимо имущество №82573/08.04.2008г. „МЕДИТЕХ-ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр. Бургас, И. А. А., П. Б. И., Р.П.Х. и АГППИМП”СЪНИМЕДИК” ООД, гр. Несебър; са подписали договора в качеството си на поръчители, е съобразно чл.41 са се задължили неотменно и безусловно да отговарят солидарно.  Според чл.9.13.  от договора,  лизингополучателят е поел задължение като обезпечение за редовното и точно заплащане на всички суми по договора, да издаде валиден запис на заповед, платим на предявяване, а в чл.41 поръчителите са поели задължение да авалират като поръчители издадения от лизингополучателя запис на заповед. Не е спорно, че вещтите, предмет на лизинговия договор,   са предоставени, респективно-че лизингодателят е изправна страна по договора.

Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, извършените плащания по договора за финансов лизинг за периода  от 08.04.2008год.-08.06.2011год.  са в размер на 208 193,79лв. Към датата на последната дължима лизингова вноска, неизплатената сума по договора е в размер на 276 530,79лв., от които:- главници в общ размер на 195 423,24лв.; възнаградителни лихви в размер на 18 247,78лв. за периода от 09.06.2009г. до 08.06.2011г. Начислените застраховки и други разходи по фактури с настъпил падеж са в общ размер от 4 274,16лв. Размерът на разходите, направени след 09.04.2011г. във връзка с договора за лизинг възлизат на 33 344,26лв., а размерът на неустойката за забавено плащане по чл.19, т.1 от договора за периода от 01.05.2009г. до 09.04.2011г. е в общ размер на 54 096,19лв., от които се претендират за заплащане 19 362,72лв. Установено е още, че размерът на законната лихва върху задълженията по договора за лизинг за периода от 10.04.2011г. до 04.12.2012г. е в размер на 44 389,28лв., като общия размер на вземанията на ищеца по процесния договор за лизинг към 31.12.2012г. е в размер на 329 215,06лв.,  при претендирани от ищеца 319 955,99лв. /163 590,90евро/.

Относно възражението на въззивника Р.П.Х., срещу иска, основаващо се на допуснати нарушения при извършената покана за плащане. Съдът намира възражението за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.485 ал.1 ТЗ, авалистът отговаря както лицето за коуето поръчителства. Следователно, предявяването на издателя „Сънимед”АД води до задължението за плащане и от страна на поръчителя по записа на заповед. Въпреки че не е задължително, на въззивника като авалист също е е предявена за плащане ценната книга. Видно е от представените доказателства /стр.33/ от делото на НРС, поканата на Х. е връчена на установения адрес на местоживене, на лице, което живее на същия адрес и което е поело задължение да му предаде нотариалната покана за плащане на з.з. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че поканата е редовно връчена  по реда на чл.46 ал.2 ГПК и не е  допуснато твърдяното нарушение. Следователно поемателят валидно е поканил  ответника Х. като авалист, да плати по ценната книга.

Относно основателността на възражението по чл.514 ТЗ:

В з.з. е определен срок на предявяване 37 месеца от издаването. Предявяването на платеца-издател на 03.12.2012год., на въззивника Х. е извършено на 16.10.2012год.-следователно след този срок. Съдът счита, че неспазването на този срок  за предявяване за плащане на записа на заповед,  не води до погасяване на правата на „Уникредит Лизинг”АД като приносител на ценната книга.  Това е така, тъй като предявяването за плащане представлява покана за изпълнение на поетото от издателя задължение за заплащане на паричната сума.  Пропускането на срока за предявяване не води до изгубване на правото да се претендира менителничния ефект. Предявяването за плащане е предпоставка за поставяне на длъжника в забава. Съобразно разпоредбата на чл.514 ТЗ, непредявяването на ефекта в определения за предявяване срок, води до загубване на правато по него срещу регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Следователно, това не се отнася за издателя на записа на заповед, респективно неговия авалист. Предвид изложеното, правата на „Уникредит Лизинг” АД, като приносител на записа на заповед не са погасени на твърдяното от въззивника основание. От изложеното по-горе, следва да се направи извод, че ищецът е доказал наличието на ликвидни и изискуеми парични задължения на ответника Р.П.Х., в размер на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, по ч.г.д. № 1205/2012год.  на РС гр.Несебър.

Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК по отношение на въззивника Х. е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, респективно жалбата като неоснователна, следва да се остави без уважение. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение касаещи ответника Р.П. Хубено, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора,  на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  направените съдебни разноски –сумата от 9 273,60лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 820/18.08.2014 год., постановено по т.д.№ 1262/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА Р.П.Х. ЕГН ********** *** да заплати на „Уникредит Лизинг”ЕИК 121887948 гр.София, сумата от 9 273,60 лева /девет хиляди дввеста седемдесет и три лева и 60ст./  - разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.