Р Е Ш Е Н И Е

№ 37/27.02.2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.01.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                       ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 688 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв.К.Н. ***, като пълномощник на „Изотех Варна“АД–ответник по т.д. № 434/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта му, с която по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на ищцата Е.Х.Я. ***, сумата 19 660 евро, получена от ответника при отпаднало основание след разваляне на сключен между страните предварителен договора за продажба на недвижим имот от 28.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 5 660.97лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 Счита решението за неправилно- поради  необоснованост на същото, по изложени съображения. С жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът за заплащане на процесната сума в посочения размер,  да бъде отхвърлен.

Ищцата Е.Х.Я. обжалва постановеното  по реда на чл.250 ГПК Решение № 208/01.04.2016год. постановено по делото, в частта му, с която искът й по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 577,35лв. до предявения размер от 8 069,02лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът бъде уважен в предявения размер.

В съдебно заседание жалбата на ищцата се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител, съответно оспорва чрез  процесуалния представители на насрещната страна: Жалбата на ответното дружество се поддържа чрез процесуален представител, с искане решението да бъде отменено в обжалваната от него част и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваната част от постановеното решение:

Предявените въззивни жалби са депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустими. При разглеждането им, съдът съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 и чл.86 ЗЗД.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от          Е.Х.Я. *** срещу „Изотех Варна” АД със седалище гр.Варна за сумата 19 660 евро, претендирана като получена при отпаднало основание след разваляне на предварителен договор между страните от 28.09.2010г., претендира законна лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8 069,02евро-обезщетение за забава за периода 15.03.2011год. до завеждане на иска и направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че между ищцата като купувач и ответното дружество като продавач, на 28.09.2010г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот – офис № 10, с площ от 55.45 кв.м., находящ се на трети етаж, в секция А, в сграда за обществено ползване, находяща се в гр.София, район Витоша, м.“Кръстова вада“ кв.Драгалевци, заедно с мазе и паркомясто за сумата 39 320 евро, с включен ДДС. Излага че е изпълнила точно задължението си по дотовора за заплащане на продажната цена като е заплатила с банков превод по сметка на ответника равностойността на сумата 19 660 евро, както следва: на 28.09.2010г. – сумата 23 07097лв. и на 21.12.2010г. – сумата 15 380.65лв. Твърди че срокът за сключване на окончателния договор съгласно чл.3 и чл.5 от договора е изтекъл на 15.03.2011г. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението си и не и е прехвърлил правото на собственост върху имота, предмет на договора. С нотариална покана до ответника, получена от него на 08.01.2015г., го е поканила да върне получената от него по договора сума.  Претендира заплащане на сумата от 19 960 евро, ведно със законната лихва, считано от исковвата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 0692,02евро, обезщетение за забава, считано от  15.03.2011год. до завеждането на иска.

Ответникът „Изотех Варна” АД със седалище гр.Варна, оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.09.2010г. Твърди, че договорът е за продажба на недвижим имот в строеж, като на него са му възложени строително-монтажните работи по цялостното изграждане до степен на завършеност за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира обектът, предмет на предварителния договор. Твърди че титуляр на правото на собственост върху сградата е „Топ Билд“ ООД в несъстоятелност, поради което, същият дължи връщане на сумата, поради неизпълнение на договора.  Твърди че уговорената цена за извършените от него строително-монтажни работи по силата на договор за изработка между него и собственика следва да бъде платена с прехвърляне на право на собственост върху отделни обекти в сградата, съобразно уговорени цени на квадратен метър, като един от тези обекти е имотът, предмет на предварителен договор с ищцата. Излага, че между него и възложителя „Топ Билд“ООД е постигнато съгласие той да получи продажната цена за имота, вместо договореното прехвърляне на правото на собственост.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че  на 28.09.2010г. между „Топ Билд“ООД гр.Варна,-като „Продавач-собственик“, „Изотех Варна“АД гр.Варна-посочен като „Продавач“ и Е.Х.Я. като купувач, е сключен предварителен договора за продажба на недвижим имот, по силата който продавачът е поел задължение да продаде на купувача имот, построен в сграда за обществено ползване, секция А, находяща се в гр.София, кв.Драгалевци, представляващ офис 10, находящ се на трети етаж с площ от 55.45 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с мазе № 53, находящо се в сутерена и паркомясто. Срокът за сключване на окончателен договор е уговорен до 45 дни от уведомяване на купувача за подписване на акт 15, който срок е фиксиран в договора до 28.02.2011г. Продажната цена е в размер на 39 320 евро. Не се спори между страните, че ищецът е изправна страна по договора и в уговорените в чл.3 от договора срокове е внесъл дължимите 50 % от стойността, а именно левовата равностойност на сумата 19 660 евро. Видно от представените платежни нареждания /стр.12-13/, ищцата е внесла сумите по сметка на ответника „Изотех Варна“АД с посочено основание-аванс по договор от 28.09.2010год.  В чл.ХІІ т.6 при забава на продавача е уговорена неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Няма спор между страните по делото, че за сградата няма подписан акт 15, респективно, сградата не  е въведена в експлоатация в уговорените срокове – 28.02.2011г. за акт 15 и 30.04.2011г. за въвеждането и в експлоатация, както и че окончателен договор в нотариална форма не е сключен.

Не е спорно и получаването на нотариалната покана от ответното дружество, връчена му на 08.01.2015г., съдържаща изрично искане за връщане на дадената от ищцата сума в посочен срок до 14 дни от получаването, поради неизпълнение на задължението на продавача по предварителния договор за продажба от 28.09.2010г. 

С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск с правно осн.чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД за основателен. Както се изложи, по сключения между страните договор и съобразно договореното, ищецът е заплатил авансово на ответника сумата от  общо 19 660евро, като част от определената продажна цена,  като в определените с договора срокове за завършване на сградата, същата не е завършена, съответно и не е осъществено нотариалното прехвърляне на собствеността.

От изложеното следва да се направи извод, че след изтичане на определените с договора срокове, ответното дружество е неизправна страна по договора. Същевременно, като изправна страна, ищцата е придобила правото да развали сключения между страните договор, на основание чл.87 ЗЗД, което тя е извършила с изпратената нотариална покана, връчена на дружеството на 08.01.2015год. С изтичане на дадения с поканата за заплащане на сумата срок-22.01.2015год., ответното дружество е изпаднало в забава, относно задължението за връщане на получената по  разваления договор сума, респективно, след посочената дата искът по чл.55 ал.1 пред. 3-то ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на процесната сума от 19 660евро.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за заплащане от ответника на сумата от 8 069,02евро-обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2011год. до 17.03.2015год.:

Съобразно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. А съобразно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение /в случая за заплащане на сумата/, длъжникът изпада в забава, след като е поканен от кредитора. Изложиха се съображения, че с отправената покана за разваляне на договора и връщане на получената по него сума, ответникът е изпаднал в забава на 23.01.2015год. Обезщетението за забава за периода до 17.03.2015год. е в размер на 577,35лв., поради което искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен в размер на сумата от 577,35лв., като за разликата до предявения размер следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изложеното, въззивните жалби се явяват неоснователни, съответно и  обжалваните решения следва да бъдат потвърдени, като на основание чл.272 ГПК, препраща и съм мотивите на окръжния съд, които споделя. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, разноски не се присъждат.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                      

                                        Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 696/02.10.2015 год., както и решение № 208/01.04.2016год., постановени по т.д. № 434/2015год. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която потвърждава  решение № 696/02.10.2015 год., може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                       2.