Р Е Ш Е Н И Е

 

21 /03.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на 25.01.2017 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

                   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При участие на секретаря   Е.Т. , като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д.№ 689/2016 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, чрез ю.к. Д., срещу решение от 26.02.2016 год. по т.д.№ 43/15 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е уважил предявените от Г.Т.Я. *** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” - гр. София искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца  сумата от 57 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от които претърпени от ищeцa неимуществени вреди за причинени болки и страдания в размер на 51 000 лв. за и 6 500 лв. - негативни психически изживявания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1874.55 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие от 15.06.2012г., от които: 1 700 лв. заплатени консумативи за операция комплект ортопедични инпланти, ведно със законната лихва от 18.06.2012 г. до окончателното й изплащане; 58 лв. потребителска такса за престой в болницата, ведно със законната лихва от 25.06.2012г. до окончателното й изплащане; 93.70 лв. заплатени лекарства „Клексан” и „Афламил”, ведно със законната лихва от 25.06.2012 г. до окончателно й изплащане и 22.85 лв. закупено лекарство „Флебодия”, ведно със законната лихва от 18.07.2012 г. до  окончателно й изплащане.

Предвид съдържащото се във въззивната жалба изрично оплакване за прекомерност на присъдения от първостепенния съд адвокатски хонорар в полза на насрещната страна, първоначално образуваното въззивно производство по в.т.д. № 365/2016г. по описа на ВАпС е било прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 3258/17.10.2016г. ВОС е оставил без уважение искането за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, което определение като необжалвано е влязло в законна сила. След изтичане срока за обжалване делото е върнато на ВАпС за произнасяне по депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Г.Т.Я., чрез адв. Д. е депозирала отговор, с който оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Оспорва се на първо място извода на първостепенния съд за липса на съпричиняване от пострадалото лице.

С влязло в сила Решение № 2905 от 24.11.2014 г. по н.а.х.д.№ 3510 по описа на Варненски районен съд, 36-ти наказателен състав Й М Й е признат за виновен в това, че на 15.06.2012 г. на автомагистрала „Хемус", на платното за движение в посока гр. София, около километър 402,  при управление на МПС - специализиран автомобил „Мерцедес Актрос 1832 Л" с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДП; чл. 51, ал. 1 от ППЗДП и чл. 51, ал. 2 от ППЗДП и по непредпазливост причинил на Г.Т.Я. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на диафизата на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите по ширина и под ъгъл, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 6-7 месеца и контузия на главата и мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, които са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б."б", вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК  го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 700 лева.

Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд  не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. На това основание изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на  съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

По делото е установен следният механизъм за настъпване на ПТП: 

Според вещото лице по назначената и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза от събраните по делото доказателства се налага извода, че в момента на настъпване на ПТП т.а. „Мерцедес 308Д”  е бил в покой със запален двигател. Прикаченото към него ремарке имало предназначението на подвижно обозначение за извършването на ремонтни дейности на пътното платно. Разположението на композицията е променливо, според мястото на извършването и продължителността на ремонтните действия. ТА „Мерцедес Актрос“ се движел в средната лента, а водачът му не забелязал предупредителните знаци за ремонт, нито спрелия автомобил  и ремарке. Последвал удар, първоначално в ремаркето, а в последствие и в задната дясна част на т.а. Основната причина за настъпилото ПТП е свързана с отклоняването на вниманието на водача Йордан Маринов.

Показанията на св.Й.Маринов не могат да разколебаят установените факти за механизма на настъпване на ПТП. Свидетелят излага, че е е липсвало обозначение за пътен ремонт, а т.а. е бил в активната лента на движение до разделителната мантинела на двете пътни платна. Свидетелят е признат за виновен с влязла в сила присъда именно за това, че не е съобразил поведението си с надлежно поставени пътни знаци и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Г.Т.Я.. Въпросът за личната му вина е преклудиран с влязлата в сила присъда.

Съобразно заключението на САЕ, наличието и липсата на поставен предпазен колан на Г.Я. е факт, ирелевантен за настъпването на вредите. В конкретния случай поставения колан не би могъл да предотврати или дори значително да ограничи получените телесни увреждания. Предназначението на предпазния колан е да избегне или да намали телесните увреждания в зависимост от силата на удара, но само при така наречения „челен удар”, когато тялото вследствие на удара запазва посоката на движение на автомобила напред, а коланът му противодейства. В конкретния случай в резултат на удара тялото на ищеца първоначално е „политнало” назад и на дясно, а това движение не може да бъде предотвратено от функцията на действие на триточковия предпазен колан.

Идентични са изводите на медицинския експерт съобразно устните обяснения в о.с.з. на 12.11.2015 год.   Според вещото лице Д.Д, увреждането в долния крайник на пострадалото лице не може да бъде осутено чрез поставяне на предпазен колан.

Постоянна и задължителна е практиката на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. По делото не са установени действия или бездействия на  увреденото лице, с които същото да е нарушило предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

По размера на вредите: 

Ищецът е получил средни телесни повреди : 1/ контузия на главата, мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2/ счупване на 4-то и 5-то десни ребра по задна мишнична линия с незначително разместване на фрагментите, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 3/ счупване на диафизата на дясна бедрена кост с разместване на фрагментите по ширина и под ъгъл, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 6-7 месеца.   

Приет е за болнично лечение на 15.06.2012 г. с видима деформация на дясна бедрена кост, скъсяване, външна ротация в областта на дясна бедрена кост.  С оглед установената находка – счупване на бедрена кост - е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата на бедрената кост с прилагане на комплект ортопедичен инплант (пирон). Изписан е на 25.06.2012 г. с препоръка за придвижване с патерици.

По делото са представени 9 броя болнични листи, издадени на Я. през периода от 15.06.2012г. до 22.03.2013г. вкл. или общо за 281 дни, с диагноза счупване на тялото (диафиза) на бедрена кост в дясно. В същите се съдържат данни, че до към месец ноември на 2012г. ищецът е бил в увредено общо състояние; с болки и ограничени движения в областта на травмата; походката и самостоятелното му самообслужване са били силно затруднени до невъзможни; придвижването е осъществявано с две патерици. През м.февруари на 2013г. все още е била налице нарушена функцията на увредения орган, придружена с болки и ограничени движения в областта на травмата. Към м.март на 2013г. е констатирано стабилно срастване на диафизата. Според вещото лице по приетата СМЕ, предвид поставения интрамедуларен (в медуларния канал на костта) пирон и в случай, че не възникнат усложнения, за каквито по делото липсват данни, не се налага ново оперативно лечение. Според лекаря към настоящия момент оздравителния процес е приключил и ищецът Я. може да изпълнява пълноценно трудова дейност, както и да спортува, като се изключат тежки физически натоварвания. 

Съгласно заключението на вещото лице по проведената и приета съдебно-психиатрична експертиза д-р Т А, специалист психиатър,  Я. е развил психоорганичен синдром, което  е обичайно след прекаран стрес, съчетан с черепно-мозъчна травма. Бил е объркан и дезориентиран, като това преходно състояние е овладяно още по време на хоспитализацията. В последствие след като е осъзнал преживения стрес, развива разстройство в адаптацията, обективирано в симптомов комплекс на промяна в емоционален план – станал е по-избухлив и неуравновесен; с чувство за непълноценност поради физическите травми. Предвид данните от анамнезата, психичния статус и приетите по делото доказателства вследствие на ПТП ищецът Я. е развил преходен Психоорганичен мозъчен синдром – F05 от МКБ 10 и последващо Разстройство в адаптацията – код F43.2 по МКБ 10, постепенно отзвучало в рамките на няколко месеца. Вещото лице докладва, че към момента психичния статус на ищеца е в норма за възрастта с изключение за споделена Изолирана фобия F40.2 по МКБ 10 към ситуации, напомнящи ПТП и остатъчни хронична инсомния и свръхценностни мисли за непълноценност, като последните са недостатъчни, за да покрият критериите за депресивен епизод.    

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства се установява, че по време на болничния престой и 2-3 месеца след това в дома си, Я. бил напълно безпомощен. Счупените ребра следвало да се възстановяват сами, но това било придружено с  болки при всяко вдишване и издишване. Повърхностните рани били обмазвани с мехлеми. През първите месеци Я. не можел да се храни, да посещава тоалет, да се облича и поддържа хигиена самостоятелно. Вечер за него се грижела съпругата, а през деня дъщеря му. Едва след третия месец вече можел да се подвига сам в леглото и да седи. Болките в оперирания крак, наранените ребра и повърхостните рани и безпомощността в резултат на увредите се отразили на психиката му като съня му бил напълно разбит, неспокоен и изпълнен с кошмари. По време на целия оздравителен период Я. бил затворен в себе си, отказвал да се среща с приятели; не искал да излиза от дома, дори когато това вече било възможно. Тъй като изпитвал дисконфорт от придвижване с автомобил, са наложило предписаните от лекуващия лекар инжекции да му бъдат поставяни у дома, вместо в болнично заведение. След като вече бил в състояние да става от леглото, започнал да се придвижва, но тъй като бил доста нестабилен ползвал две патерици. Я. възстановил трудовата си ангажираност през април 2013г.; но вече не шофирал. Отказвал да общува с приятели; станал по-затворен. Ищецът живее в с.Детелина и преди инцидента бил ангажиран с разнообразна селскостопанска работа. След инцидента възможностите му станали ограничени, тъй като не можел да кляка на дясното коляно и да стои продължително време прав. Отказвал да кара семейния автомобил.     

Съвкупната преценка на гореизложеното обосновава извода, че ищецът е претърпял съчетана физическа и психическа травма, с тежък и продължителен възстановителен период. Действително, към момента на разглеждане на спора, ищецът е с възстановен здравословен статус без настъпили усложнения. Претърпяните травми обаче налагат бъдещо ограничаване от тежък физически труд и претоварване.

С оглед на изложеното, определеното от ВОС обезщетение съставлява адекватна и справедлива обезвреда при съобразяване на тежкия възстановителен период и бъдещите ограничения, които страната следва да търпи.   В производството не са установени предпоставки за неговото намаляване.

С оглед формираните изводи относно меахнизма на настъпване на ПТП и липсата на съпричиняване, решението на ВОС следва да бъде потвърдено и в осъдителната част по претенцията за претърпени имуществени вреди. Въззивникът не е въвел като предмет на въззивна проверка  самостоятелни доводите против решението в разглежданата част.

Разноски:

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство сдебни и деловодни разноски в размер на 1600 лв, съставляващи заплатен адвокатски хонорар. Договореният и заплатен адвокатски хонорар не превишава определения по чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/04 год. минимален адвокатски хонорар при дела с подобен материален интерес. Липсват предпоставките за редуциране на сторените разноски като прекомерни.

Води от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.02.2016 год. по т.д.№ 43/15 год. по описа на ОС – Варна.

 ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕИК 121265177, със седалище гр. София, ж.к. „Възраждане” №, ул. „Света София” № 7, ет. 5, представлявано от А П Л и Р К Д ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Я. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1600 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалавне в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: