Р Е Ш Е Н И Е № 180

 

Гр.Варна, 28.06.2013 год.

 

В   И М Е ТО   Н А   Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., разгледа в.т.д.№ 69 по описа за 2013 г., докладвано от съдия ХОРОЗОВА, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.П.С. чрез пълномощника му адв. Т. против решение на ВОС № 1567 от 09.11.12 г. по т.д.№ 660/2012 г. в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на ЮНИОН КОРЕКТ АД сумата 51 766.81 лв., представляваща обезщетение за причинена от управителя имуществена вреда – невнасяне и неосчетоводяване на част от получена продажна цена по нот. акт № 123, т.2, рег. 4816, дело № 270/2008 г. на нотариус Ж.Кирчева – рег.№ 214 на НК, на основание чл. 145 ТЗ, ведно с мораторно обезщетение в размер на 23 880.56 лв. за периода от 08.04.2008 г. до 23.02.2012 г., на основание чл.86 ЗЗД, и с което е осъден да заплати на насрещната страна сторените разноски от 3 523.52 лв., на осн. чл. 78 ал.1 ГПК. Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, редовна е и е допустима.

В нея се сочи, че при постановяване на решението в обжалваната част съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, то е необосновано и неправилно е приложен материалният закон.

Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата, като моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

В исковата молба се излага, че ответникът е бил управител на ЮНИОН КОРЕКТ ООД, впоследствие преобразувано в ЮНИОН КОРЕКТ  АД, до заличаването му от ТР на 29.04.2009 г. На 07.04.2008 г. с нот.акт № 123, том 2, peг. № 4816, д. № 270/2008 г. на нотариус Ж. Кирчева, ищцовото дружество, представлявано от управителя Д.С., е прехвърлило на Д.П.К. и К.Г.К. правото на собственост върху недвижим имот срещу цена от 66 467.95 евро, представляваща левовата равностойност на 130 000 лв., от които  26 467.95 евро са били платени от купувачите на продавача при подписване на договора, а остатъкът от 40 000 евро /78 000 лв./ е следвало да бъде заплатен на продавача със средства от банков кредит за покупка на жилище, предоставен на купувачите от ТБ"МКБ ЮНИОНБАНК" АД, след представяне на нотариалния акт и вписване на законна ипотека.

Твърди се, че на 10.04.2008 г. купувачите са превели по банковата сметка на ЮНИОН КОРЕКТ ООД 78 000 лв., за което дружеството е издало фактура № 543/10.04.2008 г., като постъпилата сума е надлежно осчетоводена. Сумата от 26 467.95 евро, за която управителят Д.С. е декларирал писмено при сключване на сделката, че е получена, обаче не е постъпвала в дружеството и не е осчетоводявана. Според ищеца, разликата между уговорената и заплатена от купувачите цена на недвижимия имот, предмет на покупко-продажбата, и действително получената от ЮНИОН КОРЕКТ ООД сума, възлизаща на 26 467.95 евро, представлява причинена от управителя на дружеството имуществена вреда, за обезщетяването на която предявява иска с правно основание чл.145 от ТЗ.

Претендира се и обезщетение за забавено изпълнение за периода 08.04.08 г. – 23.02.12 г. в размер на 24 009.63 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът Д.П.С. изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е бил управител на ЮНИОН КОРЕКТ ООД от учредяването му, че бил освободен с решение на ОСС от 16.04.2009 г., вписано на 29.04.2009 г. в TP, както и че е представлявал дружеството при извършване на възмездната сделка по нот.а.№ 123/07.04.08 г. Оспорва, че дружеството е претърпяло вреда в размер на исковата сума с твърдения, че уговорената между страните по сделката цена реално е постъпила в патримониума на дружеството. Твърди, че неправилно е извършено осчетоводяването на две от сделките в същата жилищна сграда - процесната и покупко-продажбата по нот.акт № 90, том 18200, д.№ 1324/2008 г., акт № 45/2008 г., като разликата в счетоводните отразявания компенсира размера на претендираните вреди. Конкретно сочи, че ЮНИОН КОРЕКТ ООД е продало на В.В.Л. правото на собственост върху апартамент № 10, находящ се на трети етаж в жилищната сграда, изградена на етап груб строеж и правото на собственост върху 1/10 идеална част от подземен паркинг в същата сграда, срещу обща продажна цена в размер на 100 000 лв., а по издадени фактури към 31.12.2008 г. за посочените имоти, купувачът е изплатил общо сумата 151 600 лв. Доколкото в случая се касае единствено за счетоводна грешка, оспорва твърденията, че не е изпълнявал задълженията си по чл.29 ал.1 от дружествения договор да води делата на дружеството с грижата на добрия стопанин, като счита за показателен факта, че за 2008 г. дружеството е реализирало печалба. В допълнителния отговор ответникът сочи, че липсват доказателства да е получил лично процесната част от цената по сделката, за да има задължение да я отчита на дружеството. Освен това навежда доводи, че с вземане на решение за приемане на ГФО за 2008 г., съдружниците конклудентно са приели, че управителят е изпълнил задълженията си към дружеството за тази финансова година. По тези съображения моли предявените против него искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Ответникът е бил управител на ищцовото дружество от 1992 г. до неговото освобождаване през 2009 г. На 16.09.2010 г. ОСС на ЮНИОН КОРЕКТ ООД е взело решение за предявяване на искове против Д.П.С. с правно основание чл.145 ТЗ за извършени от него действия и сделки по време на дейността му като управител, от които са произтекли вреди за дружеството. На 27.04.2011 в ТР е вписано преобразуването на ЮНИОН КОРЕКТ ООД в ЮНИОН КОРЕКТ АД.

Видно от нот.акт № 123, том 2, peг.№ 4816, дело № 270/2008 г. на нотариус Ж.К. с рег.№ 214, на 07.04.2008 г. ЮНИОН КОРЕКТ ООД, представлявано от управителя Д.С., е подписало договор за продажба на апартамент № 4, находящ се в новопостроена сграда в груб строеж в гр. Варна, ж.к."Бриз-юг" срещу продажна цена от 66 467.95 евро, равностойни на 130 000 лв., от които 26 467.95 евро са изплатени от купувачите д. и К.К- на продавача при подписване на договора, а остатъкът от 40 000 евро ще бъде допълнително изплатен по банков път със средства от банков кредит, съгласно договор 04.04.2008 г. Не се спори, че на 10.04.2008 г. купувачите са превели по банковата сметка на продавача сумата от 78 000 лв., за което дружеството е издало фактура № 543/10.04.2008 г. и надлежно я е осчетоводило. Не се спори, че за посочената като заплатена част от цената не са съставяни счетоводно-оправдателни документи, както и липсват счетоводни записвания. Видно е, че договорът, обективиран в нот. акт № 123/2008 г. съдържа изявление на ЮНИОН КОРЕКТ ООД, изразено чрез неговия управител, относно неизгодни за продавача факти, а именно, че част от цената е платена при сключването на договора, поради което изявлението има характер на признание относно получаването на сумата и се ползва с материална доказателствена сила. От горното следва, че в отношенията между страните по сделката задължението за плащане на цената по договора е изцяло изпълнено. С цитираното съдържание на договора се установяват и условията, при които е извършено плащането, а именно – в момента на сключването му, на място при полагане на подписите пред нотариуса. Единствената възможност това да стане е при плащане в брой, при липсата на наведени твърдения сумата да е била заплатена по друг начин. С оглед изложеното се налага фактическият извод, че сумата е била получена от дружеството чрез неговия управител и това се установява в достатъчна степен от представения нотариален акт. За опровергаване на това обстоятелство ответникът е следвало да посочи кога, как, на кого, по какъв начин е било извършено плащането на процесната сума, след като е изразил правно-обвързваща воля, че тя е заплатена от купувачите на продавача, както и да ангажира съответни доказателства. Тъй като нищо от това не е сторено, съдът приема, че управителят е получил заплатената част от продажната цена, но не я е отчел на дружеството. В другия случай, ако частта от цената е останала неплатена, а управителят е направил невярно изявление в тази връзка, е налице същият по размер увреждащ резултат, попадащ в предметните предели на исковата претенция. От подобно възражение ответникът не може да черпи изгодни за себе си правни последици в процеса.

Освен изявлението на ответника за получаване на сумата в нотариалния акт, липсват каквито и да било други обективни данни, че тя е постъпила реално в патримониума на продавача, доколкото не са представени доказателства същата да е преведена, внесена в касата или съответно получена в брой и отчетена, оставена на съхранение при управителя и пр. Не са издадени следващите се по ЗДДС счетоводни документи, респ. сумата не е била регистрирана и осчетоводена, нито включена в дневниците за продажби на ЮНИОН КОРЕКТ ООД или в оборотните ведомости на дружеството, което е видно от заключението на вещото лице по назначената от първостепенния съд ССЕ. Според него в счетоводните регистри на ищеца е отразено само еднократно постъпление по сделката, в размер на 78 000 лв. по банковата му сметка, за което е била издадена съответната фактура. Счетоводството е водено нередовно.

Съдът споделя и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в частта, с които е прието, че друго „неправилно” осчетоводено вземане, а именно по сделката по нот.акт № 90, том 8, рег.№ 18200, дело № 1324/28.11.2008 г. за продажба на апартамент № 10 на В.Л., по което заплатените от купувача, постъпили и осчетоводени средства в дружеството надхвърлят продажната цена от 100 000 лв., не може да компенсира липсващата част от цената по договора по нот.а.№ 123/2008 г., за която е налице изявление, че е платена. Освен изложеното от ВОС в тази насока следва да се посочи, че исковата претенция не се основава на твърдения за претърпян глобален вредоносен резултат за финансовата 2008 година, а на конкретно, единично неизпълнение на задължения на управителя при упражняване на дейността му, като представляващ дружеството по покупко-продажбата от 07.04.2008 г. На следващо място, от данните по делото се установява, че дължимо или не, купувачът В.Л. е заплатил ефективно на продавача по-висока цена от посочената в нотариалния акт, поради което той би могъл да има претенция за нейното връщане, докато ищецът, въз основа поведението на ответника, не би могъл да претендира от купувачите К. заплащането на спорния остатък.

Въззивният съд споделя и извода на първоинстанционния съд, че вземането на решение за приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2008 г. не освобождава управителя от отговорност по конкретната сделка, още повече, че нормата на чл.137 ал.1 ТЗ изрично разделя правомощията на общото събрание в двете хипотези /т.3 и т.5/. Решение за освобождаване на управителя Д.С. от отговорност не е било приемано.

С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск по чл.145 ТЗ е основателен, въз основа на следните правни доводи:

Управителят на ООД има позицията на изпълнителен и представителен орган, комуто са поверени дружественото имущество и дружествените дела и упражнявайки функциите си, той е овластен да взема обвързващи решения и да извършва действия от името и за сметка на дружеството. Като гаранция за добросъвестност законът предвижда управителят да отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. В основата на института на имуществената отговорност стои мандатното правоотношение, което възниква между дружеството и неговия управител, като отношенията императивно се уреждат с договор за възлагане на управление, съдържащ от своя страна основните характеристики на договора за поръчка по чл.280 и сл.ЗЗД. В качеството си на довереник той е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката /чл. 284 ал. 2 ЗЗД/, включително да отчете по горните правила получената продажна цена по сделката – обстоятелство, което не се установи в процеса.

В комплекса от задължения, които има управителят, освен да извършва представителството, управлението, контрола, организацията и ръководството на дружеството, както и изпълнението на решенията на ОСС, се включва и полагането на грижата на добрия търговец към дружествените дела, воденето на дружествените книги, отчетността и пр. Затова, ако се приеме, че управителят не е получил сумата от 26 467.95 евро като част от продажната цена на имота при конкретните обстоятелства, отразени в нотариалния акт за покупко-продажба, автоматично следва изводът, че той не е положил дължимата грижа да защити имуществения интерес на дружеството.

В резултат от неизпълнението на което и да е от двете задължения, върху които се акцентира по-горе, дружеството търпи имуществена вреда в размер на 26 467.95 евро, съставляваща претърпяна загуба /от патримониума на ищеца е излязло имущество, без да е получен съответният му еквивалент, по вина на ответника/. Обстоятелството, дали ищецът надлежно е регистрирал в счетоводството си липса в същия размер, не е елемент от дължимата преценка за основателността на предявения иск. Що се отнася до обезщетението за забава за плащане на дължимата сума, с оглед характера на отговорността, съдът приема, че такова се дължи от поканата. В случая не се касае за хипотезата на общо непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД, при която по изключение длъжникът изпада в забава от момента на деянието, без срок и покана - чл.84 ал.3 ЗЗД вр. чл.86 ал.1 ЗЗД. По тези съображения акцесорната искова претенция се преценява като неоснователна.

При така формираните изводи решението на ВОС следва да бъде потвърдено в частта, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 51 766.81 лв., представляваща обезщетение по чл.145 ТЗ, и отменено в частта, с което е осъден да заплати обезщетение за забава в размер на 23 880.56 лв. за периода от 08.04.2008 г. до 23.02.2012 г. Следва да бъде съответно изменено и решението относно разноските – съобразно изхода от спора, на ищеца следва да бъдат присъдени само 2 411 лв. от сторените по делото разноски, а на ответника – 727 лв. За въззивното производство ищецът не е направил разноски, а на ответника следва да бъдат присъдени такива в размер на 541.50 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1567/09.11.2012 г. по т.д.№ 660/2012 г. по описа на ВОС в частта, с което Д.П.С. е осъден да заплати на ЮНИОН КОРЕКТ АД сумата 23 880.56 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 51 766.81 лв. за периода от 08.04.2008 г. до 23.02.2012 г., както и в частта, с което в полза на ЮНИОН КОРЕКТ АД са присъдени разноски за разликата над дължимите 2 411 лв. до 3 523.52 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЮНИОН КОРЕКТ АД ЕИК 201545660 против Д.П.С. ЕГН ********** за заплащане на сумата 23 880.56 лв. – обезщетение за забава върху главница от 51 766.81 лв. за периода от 08.04.2008 г. до 23.02.2012 г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1567/09.11.2012 г. по т.д.№ 660/2012 г. по описа на ВОС в останалата обжалвана част, с което Д.П.С. е осъден да заплати на ЮНИОН КОРЕКТ АД сумата 51 766.81 лв. - обезщетение за нанесени на дружеството вреди от неговия управител в размер на 26 467.95 евро – невнесена и неотчетена част от продажна цена по договор за покупко-продажба по нот.а.№ 123, том 2, peг.№ 4816, д.№ 270/2008 г. на нотариус Ж.К. с рег.№ 214, за която управителят е признал, че е заплатена от купувачите на продавача при сключване на договора, на основание чл.145 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЮНИОН КОРЕКТ АД ЕИК 201545660 да заплати на Д.П.С. ЕГН ********** сумата 1 268.50 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: