РЕШЕНИЕ

 

№   145/  20.05.2015 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд  гр. Варна                       търговско отделение        трети състав

в публично заседание на двадесет и първи април                                            2015 година

в състав

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                           Анета Братанова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. 69 по описа за 2015 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М.П.  М. и Д.В.М. *** срещу решение № 108/07.10.2014 г. постановено по т.д.310/2013 г. на СОС, в частта с което е признато за установено съществуване на парично вземане в полза на „ОББ” АД по договор за ипотечен кредит от 27.06. 2011 г., дължимо солидарно от жалбоподателите общо в размер на 7 431,48 лв. от които главница - 3 738,26 лв.; договорна лихва 3 693, 22 лв.; наказателна лихва – 347,65 лв. и съдебни разноски, въз основа на заявление по чл. 417 т. 2 ГПК по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2978/03.09.2013 г. по ч.гр.д. 1507/2013 г. на РС Силистра и изп.лист по който е образувано изпълнително дело.

В жалбата са наведени доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на решението в обжалваната част поради което се иска обезсилването и прекратяване на делото, евентуално отмяната му като порочно и отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебни разноски.

В постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирани страни и е допустима.

След извършена служебна проверка на основание чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. Неоснователно е  възражението за недопустимост на решението поради  изменение на основанието на иска с писмените бележки. В тях ищецът е поддържал при условията на евентуалност, вместо предсрочна изискуемост на целия кредит, дължимост само на просрочените месечни вноски за периода 15.03.2012 – 15.08.2013 г., ведно с договорна и наказателна лихва. В случая няма изменение на основанието, което остава същото - установяване на дължими по договор за кредит вноски, за които е образувано заповедно производство на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК. / В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 139/5.11.2014 г. по т.д.57/2012 г. на ВКС

В качеството си на инстанция по съществото на спора съдът приема за установено:

Между страните по спора е сключен договор за ипотечен кредит от 27.06.2011 г. за сумата 34 240  лв. която длъжниците са се задължили да платят солидарно. Кредитът е целеви и видно от допълнителното споразумение към същия от 12.12.2011 г. Чрез него се преструктурира дългът по договор за ремонт и строителство от 15.09.2004 г и допълнително споразумение № 1 от 27.10.2005 г. Кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски по 412,86 лв. включващи главница, лихва и годишна такса за управление, с падеж на 15 число на месеца, считано от 15.07.2011 г. и краен срок на издължаване 15.06.2021 г. В т.5/1/ е договорено, че главницата се олихвява с 7,5% годишна лихва, като процентът може да се променя едностранно при инфлация. При забава на вноските съгл. т. 6 /1/, просрочените суми от главницата се олихвяват с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент по т.5/1/. Видно от приетото в първоинстанционото производство заключение на в.л. Ж. по назначената ССЕ, кредитът в размер на сумата 34 240 лв. е усвоен на 13.07.2011 г. Със сумата 33 697,34 лв. са платени стари задължения по използвани кредитни карти по сключени договори от 2004 до 2007. г. От съпоставката на вноските по погасителен план и извършените плащания, за периода 15.03.2012 г. до 27.08.2013 г. /датата на заявлението по чл. 417 ГПК/ се установява, че са просрочени общо 18 вноски на стойност 7431,48 лв., от които 3 738,26 лв. главница, 3 693,22 лв. договорна лихва и наказателна лихва 347,65 лв.

Ответниците оспорват основателността на исковите претенции, като недоказани. Твърдят, че договор за ипотечен кредит от 27.06.2004 г. не съществува, а договора за  ипотечен кредит от 27.06.2011 г. не е годно доказателство, доколкото размера на анюитетната вноска, номера на банковата сметка и датата на отпускане на кредита са допълнително вписани.

Възраженията са неоснователни. Грешката при изписване във заявлението по чл. 417 т. 2 ГПК на датата на договора за ипотечен кредит, като 27.06.2004 г. вместо 27.06.2011 г. не се отразява на редовността на заповедта. Изводите за основанието и предмета на вземането в производство по чл. 417 т. 2 ГПК се определят въз основа на задължително приложените към заявлението документи, в случая договор от 27.06.2011 г. и допълнително споразумение от 12.12.2011 г., които удостоверяват наличието на годно за изпълнение притезателно право, което е основание за издаване на заповедта. /Така чл. 2б от ТР №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело 4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата на чл. 417 ГПК/. Вписването на размера на анюитетната вноска, банкова сметка *** само в екземпляра на ищеца, не се отразява на действителността на договора. Съгл. чл. 178 ал. 2 ГПК съдът преценява доказателствената сила на документа с добавки с оглед всички обстоятелства по делото, каквито са учредената с нотариален акт от 30.06.2011 г. договорна ипотека, подписаният погасителния план по който ответниците са внасяли анюитетните вноски вноски в размер от 412,86 лв. по посочената банкова сметка

***чени вноски за периода 15.03.2012 г – 27.08.2013 г., които са били изискуеми към момента на подаване на заявлението по чл. 417 т. 2 от ГПК. Вещото лице е проверило счетоводните записвания и е определило размера на главница, договорна лихва и наказателна лихва за забава върху просрочените вноски, съобразно договореното между страните.

При тези факти, съдът приема, че вземането на банката- кредитор до размера на сумата 7431,48 лв., от които 3 738,26 лв. главница, 3 693,22 лв. договорна лихва и за наказателна лихва в размер на сумата 347,65 лв. е изискуемо и ответниците дължат солидарно плащането му.

Договорната ипотека служи за обезпечение на вземането на банката – кредитор, която има право предпочитателно да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот. Срокът на ипотеката е обусловен от срока за плащане на кредита и е договорен в полза на кредитора, а не на длъжника и последният не може да се позовава на неизтекъл краен срок на договора за ипотека, при неизпълнение на договорните си задължения по договора за кредит.

С оглед изложеното първоинстанционото решение следва да се потвърди в частта  с която е признато вземане на главница - 3 738,26 лв.; договорна лихва 3 693, 22 лв. и наказателна лихва – 347,65 лв., въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК,.

По дължимостта на разноските в заповедното производство съдът се произнася с осъдителен диспозитив, поради което измененото с допълнително решение № 135/17.12.2014 г., първоначално решението № 108/7.10.2014 г. на първа инстанция следва да се обезсили. Изчислените като дължими съобразно уважената част на иска съдебни разноски /148,63 лв. държавна такса и 198,76 лв. адвокатско възнаграждение/, следва да се включат в осъдителния диспозитив на решението за разноски по чл. 78 ГПК.

За настоящата инстанция съдебни разноски на въззивника с оглед  неоснователността на жалбата не се дължат, а от другата страна няма искане за присъждането им.

Водим от изложеното съставът на съда

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/07.10.2014 г. постановено по т.д.310/2013 г. на Силистренския окръжен съд, в частта с което е признато за установено съществуване на парично вземане в полза на „ОББ” АД по договор за ипотечен кредит от 27.06. 2011 г., дължимо солидарно от М.П.  М. и Д.В.М., общо в размер на 7 431,48 лв. от които главница - 3 738,26 лв.; договорна лихва 3 693, 22 лв.; наказателна лихва – 347,65 лв., за които въз основа на извлечение от счетоводните книги по договор за кредит е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2978/03.09.2013 г. по ч.гр.д. 1507/2013 г. на РС Силистра.

ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 135/17.12.2014 г. по т.д.310/2013 г. на Силистренския окръжен съд, в частта с която е изменено решение № 108/07.10.2014 г. постановено по същото дело относно установителния иск досежно разноските в заповедното производство за сумата 148,63 лв. държавна такса и 198,76 лв. адвокатско възнаграждение заплатени от „ОББ”АД в заповедното производство по ч.гр.д. 1507/2013 г. на РС – Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.П.  М. и Д.В.М. *** да заплатят на „Обединена българска банка” АД на осн. чл. 78 ГПК сумата 148,63 лв. държавна такса и 198,76 лв. адвокатско възнаграждение заплатени от „ОББ”АД в заповедното производство по ч.гр.д. 1507/2013 г. на РС – Силистра

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.280 ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :