Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  121/ 16.05.2016г.,           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                           търговско   отделение

на  дванадесети април                                                 Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  А.Братанова

                                                                               М.Недева

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  69  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е  по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Арон” ЕООД, ЕИК 127585277, гр.Шумен, представлявано от управителя К. И. К. против решение № 143/12.11.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 270/2015г., с което дружеството е осъдено  да заплати на „Агротоник” ООД, ЕИК  203421622, гр. Шумен, ул. „Димчо Попов” № 9, представлявано от управителя А. П. Н. сумата от 79 091.56 лв., от които - 68 640  дължими суми за доставка, извършена от третото по спора лице „Грейн стор Варна” ЕООД, ЕИК-201719577 на  110 тона амониева селитра, на равни части при четири отделни доставки,  извършени на 25, 28, 29 и 30 октомври 2013 г., за които е съставена обща фактура № 354/30.10.2013 г., както и на основание договор за цесия от 23.03.2015 г.  между „Грейн стор Варна” ЕООД и „Агротоник” ООД,  гр. Шумен, ведно със сумата от 10 451.56 лв., представляващи дължими мораторни лихви върху така посочените  главници, дължими от датата на падеж на вземането 31.10.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение „Арон” ЕООД,  гр. Шумен е осъдено  да заплати на „Агротоник” ООД,  гр. Шумен и сторените от последното разноски за водене на делото в първоинстанционното  производство в размер на 6 676.35 лв., представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.

 

Въззиваемата страна счита жалбатаза неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Агротоник” ООД, ЕИК-203421622, гр. Шумен претендира от ответника  „Арон” ЕООД, ЕИК-127585277, гр. Шумен  заплащане на сумата от 79 091,56лв, представляваща сбор от главница от 68 64 лв -  продажна цена по фактура №354/30.10.2013 г. за доставени 110 тона амониев нитрат, обезщетение за забавено плащане в размер на 10 451,56лв за периода от изпадане в забава – 30.10.2013г. до предявяване на иска – 30.04.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в обезпечителното и исковото производство.

Безспорно установено по делото е, че „Грейн стор Варна” ЕООД, ЕИК-201719577, трето за спора дружество,  в края на октомври 2013 г. е извършило четири отделни доставки на амониев нитрат, за което са съставени 4 експедиционни бележки, подписани за ответното дружество от М. Х.а, осъществени  на четири равни части съответно  на 25, 28, 29 и 30 октомври, от по 550 бр. 50 килограмови чували всяка. За всички доставки е издадена една фактура - 354/30.10.2013 г. на стойност 68 640 лв. с ДДС, която е подписана единствено от издателя си – „Грейн стор Варна” ЕООД, но е осчетоводена както от доставчика, така и от получателя на стоката. Осчетоводеното при ответника задължение е в същия размер от 68 640лв. Фактурата е включена в дневника за продажби за месец октомври 2013 г., респ. в справката - декларация по ЗДДС на дружеството доставчик, както и в дневника за покупките на „Арон” ЕООД за октомври 2013 г., респ. в справката - декларация  по ЗДДС за същият период. Задължението е  включено и в годишния финансов отчет на ответника за годините 2013 и 2014. За процесната фактура „Арон” ЕООД е ползвало данъчен кредит. Към момента на изготвяне на експертизата като счетоводно отразено задължение на ответника  се води цялата сума по фактурата - 68 640 лв., с дължима мораторна лихва  от датата на падежа – 31.10.2013 г./ когато е изготвена последната четвърта експедиционна бележка/,  до датата на предявяване на иска  в размер на 10 451.55 лв.

Безспорно установено е още, че с договор за цесия от 23.03.2015 г. „Грейн стор Варна” ЕООД е прехвърлило на ищеца  „Агротоник” ООД, ЕИК-203421622, гр. Шумен вземането си  по

 

фактура №354/30.10.2013 г. в размер на 68 640 лв. с ДДС. Длъжникът „Арон” ЕООД е уведомен за извършената цесия на 26.03.2015г.

Представено е и неоспорено, а напротив – потвърдено в с.з. от 23.09.2015г.  от процесуалния представител на ответника, пълномощно – л.23, по силата на което на М. С. Х.а е делегирана представителна власт по отношение на сключваните и изпълнявани от дружеството търговски сделки.

Релевантните за спора факти, които се признават от ответника, включват както уведомяването му за извършената цесия, така и упълномощаването на М. Х..

При горната фактическа установеност защитната теза на ответника включва основно твърдението, че стоката не е фактически получена от него, не е заприходена, не е транспортирана до негови складове, предвид на което той не дължи заплащане на покупната цена.

Факта на фактическото неполучаване на стоката по процесната фактурирана доставка съдът намира също за безспорен. Още повече, че в заключението на в.лице по приетата ССчЕ изрично е отразено, че процесните стоки не са заприходени, осчетоводени са в Сметка 301 „Доставки – стоки на път”, което според обяснението на експерта, дадено в с.з. на 23.09.2015г. означава, че стоката не е пристигнала в патримониума на купувача, поради което е и осчетоводена като неполучена. В този смисъл е и отправеното до децента, с копие до цесионера  „Агротоник” ООД Уведомление от ответника, от 30.03.2015г. – л.78 във връзка с получаване на съобщението за извършена цесия, че „Арон” ЕООД не е получавало стоките по посочената фактура и поради неспазен срок на доставка няма интерес от сегашната им доставка, предвид на което не дължи никакви суми на нито едно от двете дружества.

 В задължителната си практика  / решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по чл.290 ГПК/  ВКС приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.  В този смисъл съдът приема за доказано от страна на ищеца валидното възникване на договорно правоотношение между страните по спора по твърдения договор за доставка на процесните стоки. Доводът на ответника за липсата на реквизит на процесната фактура не се възприема, предвид разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗДДС, съдържаща минимално изискуемите задължителни нейни реквизити, сред които липсва мястото на сключване на сделката.

Съгласно експедиционните бележки стоката е получена от М. С. Х.а, упълномощен представител на дружеството, съгласно нотариално заверено пълномощно на л.23. Упълномощителната сделка не се оспорва от ответника, който обаче твърди, че стоката не е получена от самото дружество, тъй като не е влязла в патримониума ми, не е била заприходена и понастоящем не  се намира там. Предвид представеното пълномощно и подписването на експедиционните бележки от пълномощника на ответника, съдът намира, че стоката е получена от „Арон” ЕООД, чрез неговия  пълномощник М. С. Х.а. Тъй като предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността върху тях е преминала в момента на индивидуализирането им, което се е осъществило с предаването им на представител на купувача. Фактическото предаване на предмета на доставката от пълномощника на упълномощилото го дружество е извън фактическия състав на процесното договорно правоотношение по доставка и следва да бъде разрешено в рамките на  осъществения мандат.

Липсват и твърдения за разваляне на договора от страна на купувача по реда на чл.87 ЗЗД поради неизпълнението му от продавача. Уведомлението  от „Арон” ЕООД  до „Грейн стор Варна” ЕООД – л.78, че  ответникът  не  е получавал никакви стоки по тази фактура и поради неспазен срок за доставка няма интерес от по-нататъшна такава, поради което счита, че не дължи никакви суми за неосъществена доставка нито на „Грейн стор Варна” ЕООД, нито на „Агротоник” ООД съдът не цени като  изявление за разваляне на договора. Преди всичко то е направено след надлежно изпълнение на задължението на доставчика да предаде стоката на представител на купувача и най-вече не е формулирано ясно и недвусмислено  като такова. Не е предоставен и подходящ срок за изпълнение. Сделката не е фикс, поради което не може да се приеме, че неспазването на срока за доставка  е достатъчно основание за развалянето на договора.

Корекцията на ползвания данъчен кредит по реда  на чл.79 ал.3 от ЗДДС в случаите на унищожаване, установяване на липси  или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението на стоките  е също ирелевантна за спора, тъй като доказва единствено факта на фактическото неполучаване на стоката от ответника, който факт съдът прие за установен и въз основа на други доказателства по делото. А отношенията между пълномощника М. Х. и ответното дружество, като отправяне  на  предизвестие от 21.04.2015г. до управителя на „Арон” ООД  за прекратява на участието си в него, както и предявяването на иск по чл.125 ал.3 от ТЗ за сумата от 609 000лв са също ирелевантни за спора. Те не доказват твърдените зла умисъл и сговор между  кредиторите по сделката и пълномощника на ответника с цел увреждането му, нито пък изключват или погасяват задължението за плащане на цената на получената стока по процесната сделка.

По изложените съображения съдът намира предявените искови претенции за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/12.11.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 270/2015г.

ОСЪЖДА „Арон” ЕООД, ЕИК 127585277, гр.Шумен, представлявано от управителя К. И. К. да заплати на „Агротоник” ООД, ЕИК  203421622, гр. Шумен, ул. „Димчо Попов” № 9, представлявано от управителя А. П. Н. сумата от 3 000лв – разноски за настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280  ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :