Р Е Ш Е Н И Е

№    101/04.05. 2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.04.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 69 по описа за  2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от адв.М.С. ***, като пълномощник на „България-Катар Селскостопанска Компания”ООД с.Тополи, обл.Варненска, чрез управитела Я К П–ответник по т.д. № 902/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение № 942/20.12.2016год. по делото, с което искът с правно основание чл.124 ГПК  на „Катар Мениджмънт ейджънси“ЕООД гр.Варна срещу въззивното дружество е уважен, като е прието за установено в отношенията между страните, че решението на общо събрание на съдружниците на ответника, обективирано в протокол от 25.02.2016год., имащо за предмет приемане на ГФО за 2015год. е нищожно.

Счита решението за недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на иска, евентуално за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради  необоснованост на същото, по изложени подробни съображения. С жалбата се иска неговото обезсилване като недопустимо, евентуално отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът  да бъде отхвърлен като неоснователен.

Насрещната по жалбата страна- „Катар Мениджмънт Ейджънси“ЕООД, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение: 

Предявеният иск, предмет на настоящето производството е  с правно основание чл.124 ал.1 ГПК:

Съдебното производство е образувано по искова молба от  „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД - гр. Варна, ЕИК 201815853, срещу „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД - с. Тополи 9140, общ. Варна, ЕИК 202816253 представлявано от управителя Я К П е предявен иск за приемане на установено на несъществуващо вписано обстоятелство – провеждане на ОСС на 25.02.2016г. и решение за приемане на ГФО за 2015г., обективирани в протокол от ОСС от 25.02.2016г., на основание чл.124 ал.1 ГПК. Искът е обоснован на следните обстоятелства:

Ищецът излага, че е съдружник в ответното дружество, като притежава по 250 дружествени дяла по 10лв. всеки един, съставляващи 50 % от капитала на дружеството. Сочи, че по партида на ответното дружество в ТР е депозирано заявление от 13.06.2016г., с което е заявен за обявяване на ГФО на дружеството за 2015г., към който е приложен протокол за проведено ОСС от 25.02.2016г. Твърди, че на посочената дата не е провеждано събрание на съдружниците, не е взимано решение за приемане на ГФО, както и че подписалите протокола лица на ОСС Я К П и Мохамед Жасмин А.А. Ал – Тани не са съдружници и не могат да провеждат ОС на съдружниците на дружеството ответник. Представители на дружествата-съдружници не са били канени, не са присъствали и не са подписвали протокол за приемането на такова решение. Събрание на 25.02.2016год. не е провеждано, и не е вземано заявеното за обявяване решение. Претендира да се приеме за установено на несъществуващо на обявеното обстоятелство – провеждане на ОСС на 25.02.2016г. и решение за приемане на ГФО за 2015г., обективирани в протокол от ОСС от 25.02.2016г.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът действащ чрез управителя Пашов, чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, в който твърди недопустимост на исковата молба, поради липса на правен интерес-възпражение, което се поддържа и с въззивната жалба. В евентуалност изразява становище за неоснователност на исковете, като твърди, че неучастието на ищеца в задължителното съгласно чл.138 ТЗ годишно събрание за приемане на отчетите, е негово нарушение, а не на ответното дружество. С подписване на ГФО е изпълнил задълженията си на управител.

Съдът, след преценка на всички изложени от страните становища и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, а това се установява и от Търговския регистър че: на 13.06.2016г. управителят на „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД е подал в ТР, заявление с № 20160613173536, с което е заявил за обявяване по партидата на ответното дружество Годишния финансов отчет за 2015год.  Към заявлението е приложен протокол с дата 25.02.2016г, удостоверяващ провело се Общо събрание на съдружниците на ответното дружество на което е прието следното решение: Приемане на ГФО за 2015год. Според съдържанието на протокола от проведеното на 25.02.2016г.,  оспореното с исковата молба решение е взето от съдружници в състав: Я К П и Мохамад Жасмин А.А. Ал-Тани. Не е спорно, че към момента на вземане на процесното решение, съдружници в ответното дружество са: ищецът-  „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД и „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД.  

С оглед на гореизложеното, следва да се направят следните изводи:

Както се изложи, разглеждания иск е обоснован от следните обстоятелства: Сочи се, че ОСС, за което е представен протокол от 25.02.2016год. за приемане на ГФО за 2016год. е липсващо, защото такова събрание на съдружниците не е провеждано и съответно решение за приемане на ГФО не е приемано. Този извод се прави от посочените в протокола като съдружници-физическите лица Я К П и Мохамед Жасмин А.А. Ал-Тани.

Горният извод –че атакуваното решение е несъществуващо обстоятелство предвид представените доказателства се споделя от настоящата инстанция: От представения в ТР протокол, удостоверяващ провеждането на ОСС и взетото решение по него, послужили за и обявяване на ГФО в ТР, се установява, че оспореното решение на ОСС е взето от съдружниците: Я К П и М Ж А.А. Ал-Т. Не е спорно, а това се установява и от ТР, че към момента на вземане на процесното решение, съдружници в ответното дружество са: „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД и „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД.         Понеже според  съдържанието на протокола,  решението е взето от посочените физически лица, следва да се направи извод, че процесното решение е взето от лица, извън списъчния състав на съдружниците. Това обстоятелство води до извода, че решението от 25.02.2016год. не е взето от съдружниците в „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ“ООД, поради което заявеното за вписване се явява липсващо, невзето от съдружниците решение.

Следва да се отбележи, че съгласно ТР № 1 от 06.12.2002год. по т.д. № 1/2002год. на ОСГК ВКС, липсващите /невзети/ решения на ОС, са нищожни.  Следователно взетото на 25.02.2016год. решение на ОСС на „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ“ООД решение за приемане на ГФО за 2015год. е нищожно. Понеже атакуваното решение не подлежи на вписване, нищожността може да бъде установена чрез предявения иск с правно основание чл.124 ГПК. Относно правния интерес, от предявяване на иска: Следва да се отбележи, че всяка засегната страна от нищожно решение има правен интерес от установяване на порока  нищожност.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК е допустим, а разгледан по същество се явява основателен, по изложениет по-горе съображения  и като такъв следва да бъде уважен.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, относно направените изводи, които споделя.

Водим от горното, съдът

 

                                     Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 942/20.12.2016г. постановено по т.д. № 902/2016год. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :1.                            2.