Р Е Ш Е Н И Е № 98

 

гр. Варна, 18.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадест и седми март през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

Р. СЛАВОВ

 

секретар Десислава Чипева                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 69/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подаденa e въззивнa жалбa от „Лес Груп“ ЕООД – гр. Търговищe, чрез адв. А.Н. против решение № 69 от 04.10.2018 г., постановено по т. д. № 82/2017 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против „Лессервиз“ ЕООД – гр. Поповo /в несъстоятелност/ за приемане на установено несъществуването на вземането на Е.Л.А. в размер на 35 000 лева, прието в производството по несъстоятелност на „Лессервиз“ ЕООД, на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилността на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че представеният в производството договор за заем от 20.02.2017 г. е съставен единствено за целите на процеса. Доколкото плащането на задължението към НАП е извършено от името на длъжника намира, че Е.А. няма качеството на кредитор на дружеството в несъстоятелност. Счита, че договорът за заем няма достоверна дата и прикрива дарственото намерение между страните. Намира за недопустимо позоваването от кредитора на документ за вземането едва в производството по иска по чл. 694 от ТЗ. Моли за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от синдика на дружеството, в който се навеждат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Посочва, че в счетоводството на дружеството заемополучател е отразен приложеният договор за заем от 20.02.2017 г.. Счита за установено в първоинстанционното производство, че плащането е извършено с лични средства на заемодателя. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от „Лессервиз“ ЕООД /в несъстоятелниост/, чрез адв. Д.Д., в който се сочат аргументи за неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че в първоинстанционното производство не е доказано, че заемодателят и заемополучателят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Счита, че Е.А. е изпълнила задължението си по договора да преведе по сметка на НАП сумата от 35 000 лева за изпълнение на задължението на заемополучателя. Посочва, че отсъствието на дарствено намерение се установява от договорената между страните по договора за заем възнаградителна лихва от 3 %. Твърди, че заемодателят не се е суброгирал в правата на длъжника по чл. 74 от ЗЗД, а претендира вписване в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелността на последния. Моли за потвърждаване на решението.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. от 27.03.2019 г. синдикът на дружеството, въззиваемото „Лессервиз“ ЕООД /в несъстоятелност/, въззиваемата Е.А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В постъпила молба преди о. с. з. процесуалният представител на „Лессервиз“ ЕООД излага становище за неоснователността на въззивната жалба, като моли за оставянето й без уважение.

В о. с. з. от 27.03.2019 г., въззивникът „Лес груп“ ЕООД, чрез процесуален представител, заявява становище за основателността на въззивната жалба, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Лес груп“ ЕООД за установяване несъществуването на вземането на Е.Л.А., прието в производството по несъстоятелност на „Лессервиз“ ЕООД, на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

В писмения отговор на исковата молба, „Лессервиз“ ЕООД, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност. Сочи, че между дружеството и втория ответник е налице облигационно правоотношение, породено от договор за заем, сумата от който е преведена от заемодателя по сметка на НАП за погасяване на публично задължение на заемополучателя. Намира за неотносимо твърдението, че след откриване на производството по несъстоятелността, плащанията следва да бъдат одобрявани от синдика.

В депозирания писмен отговор по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК от страна на Е.А. се излагат идентични доводи с тези в отговора на „Лессервиз“ ЕООД, като допълва, че плащането е извършено по банков път с нейни лични средства.

В допълнителни искови молби по депозираните отговори, ищецът излага, че ответниците не са се позовали на възникналото облигационно правоотношение в производството по несъстоятелността по повод депозиране на молбата по чл. 685 от ТЗ, а едва с отговорите, депозирани в настоящия процес. Оспорва договора за заем, като счита, че същият е антидатиран и изготвен за целите на процеса.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на допълнителната искова молба от страна на „Лессервиз“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се навеждат твърдения за погасяване на публичното задължение на дружеството от страна на заемодателя.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на допълнителната искова молба от страна на Е.А..

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че въз основа на подадена молба от кредитор на основание чл. 625 от ТЗ, с решение № 12 от 23.02.2017 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 88/2016 г. е обявена неплатежоспособността на „Лессервиз“ ЕООД, открито е производството по несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2016 г. и е назначен временен синдик, на оснoвание чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

От служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството, е видно, че на 27.03.2017 г. Е.Л.А. предявява пред съда по несъстоятелността вземането си, произтичащо от погасяване на публични задължения към НАП на несъстоятелното дружество в размер на 35 000 лева по изп. дело № 25100001837/2010 г. на ТД на НАП.

След вписване в ТР на списъците с приети и неприети от синдика в законоустановения срок „Лес Груп“ ЕООД подава възражение срещу приемането на горепосоченото вземане. Същото възражение с определение № 223 от 02.10.2016 г., постановено по т. д. № 88/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, е оставено без уважение възражение вх. № 1449 от 18.04.2017 г..

Гореизложената фактическа обстановка дава основание на въззивната съдебна инстанция да направи следните правни изводи:

По същество:

Въззивната инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 694 от ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че: кредиторът е измежду страните, на които им е признато качеството на надлежен ищец с активна процесуална легитимация да предяви отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 17.10.2017 г., т. е. подадена в срока по чл. 694 от ТЗ и от възразилия по смисъла на чл. 690 от ТЗ кредитор – следователно, страна с възникнала формално активна процесуална легитимация, би могла да достигне до правния извод за допустимост на развилото се пред Търговищкия окръжен съд производство и да се произнесе по съществото на правния спор.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства – банкови извлечения и преводи, се установява, че Е.А. е превежда на 10.03.2017 г. по сметка на НАП /л. 40/ сумата от 35 000 лева, като в платежното нареждане е посочено като основание изпълнение на задължение на трето лице – „Лессервиз“ ЕООД. Същото плащане не се оспорва в производството. В продължение на горното следва да се посочи, че възраженията, че извършеното плащане не е със средства на Е.А., обосновано с твърдения за липсата на достатъчно средства по банковата й сметка, е недоказано.

Настоящият съдебен състав, съобрази разпоредбата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, според която молбата за предявяване на вземането следва да съдържа посочване на основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията. Въпреки, че няма характер на искова молба, молбата за предявяване на вземане следва да съдържа подробна и изчерпателна индивидуализация на вземането, включително и евентуалните налични основания за претендирането му. Молбата по чл. 685 от ТЗ очертава правната рамка на вземането, поради което кредиторът не разполага с възможност да променя индивидуализиращите признаци на претендираното вземане в хода на производството по приемането му, вкл. и това по чл. 694 от ТЗ. Същата молба има преклудиращо действие по отношение на всички ненаведени от кредитора основания за възникване на претендираното вземане.

На следващо място, изложените в молбата за предявяване по чл. 685 от ТЗ факти сочат, че кредиторът претендира вземане, основано на погасяването на чужд публичен дълг. В същата липса изложение на наличието на правен интерес във връзка със суброгирането в правата на удовлетворения кредитор по чл. 74 от ЗЗД или по специалния ред по чл. 180, ал. 1 от ДОПК. Кредиторът не излага твърдения относно наличието на правно основание за осъщественото плащане във вътрешните му отношения с длъжника. При това положение, следва да се приеме, че молбата се основава на твърдения за осъществено погасяване на чужд дълг при липса на правно основание е по чл. 59 от ЗЗД, а вземането му има извъндоговорен произход.

В производството не са представени доказателства, че плащането е осъществено за сметка на длъжника. Възражението на ищеца, наведено в първоинстанционното производство за липсата на правно основание на предприетото плащане на чуждия дълг, е неотносимо, доколкото квалификацията на вземането е от извъндоговорен източник.

В контекста на изложеното, представеният от кредитора едва в производството по иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ договор за заем е неотносим към наведеното от него основание на претендирания дълг. В молбата по чл. 685, ал. 2 от ТЗ страната не навежда доводи за наличие на договорно основание за плащане, поради което евентуалното претендиране на дълга като произтичащ от договорен източник е преклудирано /така решение № 225 от 08.10.2018 г. по в. т. д. № 335/2018 г. на Варненския апелативен съд/.

В първоинстанционното производство с отговорите на исковата молба е представен договор за заем от 20.02.2017 г., сключен между Е.Л.А. като заемодател и „Лессервиз“ ЕООД като заемополучател. По силата на същия заемодателят погасява публично задължение на заемодателя към НАП в размер на 35 000 лева до 11.03.2017 г.. В чл. 3 от същия страните са уговорили краен срок за връщане на сумата – 30.12.2019 г., както и възнаградителна лихва в размер на 3 % годишно.

Производството по несъстоятелност на кредитора „Лессервиз“ ЕООД е открито на 23.02.2017 г.. Плащането е осъществено на 11.03.2017 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 636, ал. 1 от ТЗ всяко изпълнение на договорно задължение в полза на несъстоятелния длъжник следва да се осъществи със съгласието на синдика. Соченото императивно изискване цели да обезпечи надлежното попълване на масата на несъстоятелността и е приложимо както когато изпълнението се дължи пряко на длъжника, така и в случаите, когато по негова воля изпълнението е уговорено в полза на трето лице. Поради горното, плащането на Е.А. по договора за заем е непротивопоставимо на синдика и на останалите кредитори. Същият не може да обуслови наличието на договорно правоотношение, но не препятства възможността за връщане на даденото по правилата на извъндоговорните източници, в частност теза за неоснователното обогатяване.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съобразно разрешението по спора, настоящият съдебен състав намира за неотносими възраженията за липсата на достоверна дата на договора за заем, респ. за привидността на същия или свързаността на заемодателя и заемополучателя.

С оглед на горното, предвид доказаността на наличие обедняване в патримониума на платеца – Е. Алексиевя и обогатяване на длъжника - „Лессервиз“ ЕООД при липсата на основание за това, вкл. и дарствено такова, следва да се приеме, че същата има качество на кредитор, поради което е налице съществуващ извъндоговорен дълг в предявения размер.

Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като краен извод, но по различни съображения.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззивамите.

Въззиваемото „Лессервиз“ ЕООД претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 896 лева, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Предвид горното, в полза на страната следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящата инстания в размер на 1 896 лева с ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемата Е.Л.А. не претендира заплащането на разноски, не представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, поради което ако такива са сторени - остават в тежест на страна.

Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното задължение на съда да следи за внасянето на държавните такси по делата /чл. 6 от ЗДТ/, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 175 лева, следва да бъде заплатена от „Лес Груп“ ЕООД, по сметка на Варненския апелативен съд, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 04.10.2018 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 82/2017 г..

ОСЪЖДА „Лес Груп“ ЕООД, ЕИК: 125514569, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Г. С. Раковски“ № 55, вх. Б, ет. 4, ап. 8 да заплати на „Лессервиз“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК; 130101141, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, Южна промишлена зона № 135, съдебно – деловодни разноски в размер на 1 896 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Лес Груп“ ЕООД, ЕИК: 125514569, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Г. С. Раковски“ № 55, вх. Б, ет. 4, ап. 8, да заплати по сметка на Варненския апелативен съд, държавна такса за въззивното производство в размер на 175 лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

    

      2.