Р Е Ш Е Н И Е № 5

 

Гр.Варна, 06.01 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на втори декември, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 690 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „НБИ консорциум” ООД, ЕИК-107526979 срещу решение № 633/23.07.2015 година по т.д.№ 2133/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 258, ЕИК-103533691 за заплащане на сумата от 27000.47 лева, представляваща платена без основание такса пренос за периода 31.08.2009 година – 05.12.2013 година, ведно със сумата от 7054.09 лева, дължима на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 01.09.2009 година до 25.08.2014 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е осъдено да заплати сумата от 1951.63 лева разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че цената за пренос се дължи на крайния снабдител. Съдът е обусловил този извод, като е приел, че след входящата по далекопровод ел.енергия с напрежение от 110 KV се трансформира в 20 KV и по подземен кабел се транспортира до трансформаторите на ищеца, където се трансформира в ниско напрежение и се захранват обектите му то в този случай за меренето е приложима хипотезата на чл.14, ал.1 предл.1 от правилата за измерване на количеството електрическа енергия, която гласи, че мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя. Този извод на съда не кореспондира с доказателствата по делото, установяващи, че няма захранване на други потребители и, че мястото на мерене със СТИ за потребена от ищеца електроенергия е на място, различно от мястото, което е приел съдът. След като СТИ не е разположено на място, което съответствува на нормативно определеното това място не може да бъде основа за изчисляване цената за пренос т.к. този елемент се явява неопределяем, от което произтича неговата недължимост.  Основното оплакване, което е направено /л.6 от делото/ е, че неправилно съдът е възприел фактическата обстановка по делото като некоректно е приел, че границата на собствеността е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата и, че това е мястото на присъединяване в подстанция Габрово. Тъй като дружеството подържа изправността на кабелното трасе и че в отчитането на консумираната енергия ищецът е този, който плаща загубите по цялото трасе и, че ищецът поема разходите, които влизат в цената за пренос. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

В исковата си молба от 27.08.2014 година „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД излага, че заплатил сумата от 27000,47лв, представляваща такса пренос по фактури , издадени за периода 31.08.09г. – 05.12.13г., както и сумата от 7054,09лв, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.09г. - 25.08.14г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.08.14г. до пълното плащане на задължението / предвид допуснато в хода на делото на осн. чл.214, ал.1 ГПК изменение на исковете /. Ищецът твърди, че сумата е заплатена без правно основание по слeдните съображения:

Ищецът е собственик на недв.имот, находящ се в гр.Габрово, ул.Индустриална №11, придобит на публ.търг въз основа на Постановление за възлагане на недв.имот от 29.01.08г. на ЧСИ И.Василев-бивша фабрика „Лъв”. Електрозахранването на обекта се извършвало чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV, като дружеството било присъединено в подстанция Габрово чрез кабелен електропровод и получавало ел.енергия от подстанцията в собствените му трафопостове, находящи се в имота. Замерванията на консумираната електроенергия са извършвани със СТИ, разположени в подстанция „Габрово”. По цялото трасе на кабелната линия няма присъединени други потребители, които да се захранват от тази линия. При тези параметри на ел.захранване дружеството не дължи в цената на ел.енергия компонентата за пренос. Твърди, че до м.11.13г. догов.отношения между страните са възникнали по силата на общите условия, а на 18.11.13г. бил подписан с ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД договор за пренос. Счита, че при наличието на присъединяване по несобствен кабелен електропровод и пренос на ел.енергия  на средно напрежение до собствени на ищеца трафопостове СТИ следвало да са монтирани в ел.уредба на потребителя или на границата на имота, съгл. чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.04г. за присъединяване на производители и потребители, което в случая не било изпълнено. Ето защо намира извършеното измерване за неправомерно, поради което и дружеството нямало задължение да заплаща начислената му цена за пренос през разпредел.мрежа. Твърди, че вземането на ответника е недължимо, а платените суми по фактури, издадени за периода 31.08.09г. до 05.12.13г. на обща стойност 25496,40лв / изменено в с.з. чрез увеличение на 27000,47лв/ са при липсата на валидно правно основание. Счита, че се дължи и законната лихва за забава, считано от деня, следващ деня на плащане. С допълнителната искова молба и в съдебно заседание пред въззивния съд излага, че дори и да е несобственик на захранващия кабел сумата е платена без основание, тъй като измерването на ел.енергията е изпълнено в нарушение на чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. След като СТИ е монтирано в подстанция „Габрово” то не е нито в електрическата уредба на потребителя нито е до или на границата на неговата собственост. Извършеното замерване е неправомерно и поради това не е имал задължение да заплаща начислената му от ответника цена за пренос. Твърди, че съоръженията могат да са собствени на ищеца, тъй като отговарят на изключението на чл.2, ал.2 от закона за електростопанството и не попадат под ограниченията на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и последващия ЗЕЕФ, както и съгласно параграф 4, ал.11 от СЕ /2003 година/, изключващ приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, когато чрез тях се осъществява снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител, тъй като използването на процесните съоръжения е за доставка само на един потребител. С оглед изложеното и тълкувайки действувалите през процесния период чл.18г от Правилата за търговия с ел.енергия /обн.ДВ, бр.59/2009 година/ и чл.30, ал.1 от Правилата за търговия с ел.енергия /обн.ДВ, бр.64 от 17.08.2010 година/ следва да се счита, че когато потребителите захранват собствени обекти по мрежи, които са тяхна собственост и сами ги поддържат, присъединени са на ниво средно напрежение и средствата за търговско измерване са в подстанциите те заплащат само цена за достъп, но не и цена за пренос. Цената за достъп включва разходите, които възникват във връзка с управлението на мрежата и се отнасят до дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, докато в цената за пренос са включени разходите за пренос на електрическа енергия в зависимост от нивото на напрежение  в т.ч. технологичните разходи от разпределителната уредба на средно напрежение на подстанцията до мястото на търговско измерване на консумираната електрическа енергия

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е представил отговор, с който излага, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като не е последният реципиент на платените суми, а такъв се явява ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД съгл. чл.91, ал.2 от ЗЕ във вр. с действащите за този период Правила за търговия. Твърди, че се явява само първоначален получател на сумите за цена за пренос, но същите задължително се възстановявали на разпредел.предприятие, което от своя страна възстановявало на НЕК ЕАД, респ. ЕСО ЕООД цената пренос високо напрежение. Излага, че предвид разделянето на дейностите по разпределение и снабдяване с ел.енергия не е собственик на ел.разпредел.мрежа и не осъществява лицензионна дейност по присъединяване на обекти към нея. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че липсвали данни  относно годината на изграждане и присъединяване на процесния обект , поради което и счита за неприложими правилата на Наредба №6/09.06.04г. Излага, че е налице задължителност на заплащането на цена за пренос като неделима компонента от стойността на доставяната електроенергия, а ответникът като краен снабдител имал задължението единствено да фактурира по зададените му от разпределителното предприятие параметри. Твърди, че средството за търговско измерване е правилно поставено на подстанция „Габрово”, тъй като меренето на използваната ел.енергия се извършва на страна средно напрежение.  Оспорва иска по размер, като оспорва факта на получаване на покана за изпълнение, поради което дължима била само лихвата от деня на завеждане на иска. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото /л.9/, че ищецът е придобил собствеността на недв.имот, находящ се в гр.Габрово, ул.Индустриална №11, чрез публичен търг въз основа на Постановление за възлагане на недв.имот от 29.01.08г. на ЧСИ И.Илиев, като е придобил собствеността върху ЗЕМЯ с площ 31514 кв.м., заедно с построените в него сгради, като под номер 8 и номер 10 са трафопостове. Видно от представеният /л.11/ АДС 7921/14.07.1995 година, същите са собственост на „ЛЪВ” ЕАД по силата на чл.81 НДИ и писмо 583/27.10.1994 година, като видно от записването е, че със Заповед 26/29.01.2007 година на Областен управител Габрово имотът е отписан в полза на „Лъв” АД.   Видно от отбелязването в АДС фигурира трафопост с година на построяване 1961 година.

Представена е фактура от 01.04.2008 година за закупуване на части –прекъсвач маслен, вентилатор, силов трансформатор и др.

Безспорно още е по делото, че ищецът се намира в договорни отношения с отв.дружество за доставка на ел.енергия по силата на Общите условия, както и че има сключен договор за пренос с ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД. Видно от приложеният по делото договор за пренос на ел.енергия № СвП13-830/18.11.13г., по силата на който ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД е поело задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през разпределителната си мрежа  на количествата ел.енергия , постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка, а последният да заплати цена за пренос.

Не се спори и факта, че средствата за търговско измерване се намират в подстанция Габрово.

Безспорен по делото е факта, че дейността разпределение на ел.енергия се осъществява от ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД  / съгласно представена лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.04г./, а дейността снабдяване и продажба на ел.енергия – от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД / съгласно лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия №Л-139-11/13.08.04г./

Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза , кредитирано от съда и неоспорено от страните, се установява, че стойността на такса пренос средно напрежение за периода 31.08.09г. - 05.12.13г. за процесния обект е 12398,88лв, а за високо напрежение - 10101,51лв без ДДС, или общо 27000,39лв с ДДС. Сочи се, че общата стойност на заплатената от ищеца такса пренос високо напрежение за целия период се равнява на 12121,79 с ДДС, а средно напрежение-14878,66лв с ДДС, като лихвата за забава за периода от заплащането на всяка фактура до 25.08-14г. възлиза на 2987,61лв за такса високо напрежение и 4066,48лв – за такса средно напрежение. Вещото лице дава заключение, че всички суми по издадените фактури за такси достъп и пренос за високо и средно напрежение в края на всеки месец са заплатени от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД в полза на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД.

Видно от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда и неоспорен от страните, ищцовото дружество няма пряк достъп до СТИ, отчитащи енергията, доставяна му. Сочи, че електромера е монтиран в Подстанция Габрово, където входящата по далекопровод ел.енергия с напрежение от 110 квт са трансформира в 20 квт и по подземен кабел от 830м се транспортира до трасформаторите на дружеството. Излага, че измерването на потребяваната ел.енергия се извършва на ниската страна от 20квт в подстанцията чрез СТИ, които са монтирани на осн. чл.46, ал.2 ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи се, че съоръженията, чрез които дружеството е присъединено като потребител са изградени десетки години /1961г./ преди закупуването им от ищеца, вкл. и трафопостове 1 и 2 и монтираните трансформатори. Дава заключение, че процесния обект е присъединен към Подстанция Габрово чрез захранващ силов кабел и два трафопоста, в които са монтирани 3бр трансформатори. Не може да даде точен отговор кога е извършено присъединяването като първият трансформатор е изграден 1961 година, а втория 1978 година.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, който е предоставен на лицето, което е престирало при начална липса на основание.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или за задържане на полученото /в този смисъл решение 189/04.02.2014 година, постановено по т.д.141/2012 година, I, т.о., ТК/.

Факта на извършеното плащане не се оспорва от страните т.е. ищецът е провел успешно доказването на имущественото разместване.

В тежест на ответника е да установи, че е получил сумата на годно основание.

Между страните не се спори, че ищецът е потребител и е присъединен към електроразпределителната мрежа. 

Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал.3 от Правилата за търговия с ел.енергия / обн. ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г. / е въведено задължението на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител / какъвто е ответникът/ , утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Последният от своя страна възстановява на разпределителното предприятие цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа / ал.4/. С оглед гореизложеното неоснователно е възражението на ответника за липса на пасивна легитимация по иска, тъй като по закон на него е възложено събирането на тези суми и в отношенията между страните той е лицето, което е получило имуществената облага, а какви са неговите вътрешни отношения с „ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ” АД е иррелевантно за настоящия процес. Основанието за получаване на паричните суми е утвърдената цена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /понастоящем КЕВР/.

Съгласно изричната разпоредба на чл.18 от Правилата цена за достъп и цена за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия на местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба. Съгласно разрешението, дадено в Решение No-227/11.02.2013 година по т.д.1054/2011 година на ВКС, II т.о., ТК дължимостта на тези две цени е пряко обвързана от спазване на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени по посочените правила или в тежест на ответника е да установи, че СТИ, което измерва е поставено на мястото, установено в правилата. Касационно обжалване е допуснато по значимия за делото въпрос дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора като разрешението, което е дадено е, че се отрича правото на енергоразпределителното предприятие да получи цена за достъп и цена за пренос ако СТИ е неправилно монтирано.

Съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / обн. ДВ, бр. 38 от 11.05.2007г./ в чл.14, ал.1 е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Основният въпрос е дали съобразно тази регламентация потребеното количество ел.енергия е измерено в местата, определени съобразно тези правила.

От заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ се установява, че СТИ е поставено в подстанция Габрово –място, в което се извършва понижаване трансформация от високо напрежение в средно напрежение и чрез подземен кабел, който захранва само обект на ищеца стига до трафопостовете на дружеството, където се извършва понижаване от средно в ниско напрежение, откъдето се захранват обектите на ищеца.

За разрешаване на спора от съществено значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и СТИ. Съгласно чл.27 от Наредба 6/09.06.2004 година за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост  между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.

С оглед на това и съобразно регламентацията, дадена в Наредба №6/09.06.04г. границата на собствеността следва да се определи от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата съгл. чл.29, ал.3 във вр. с ал.1,т.1. В случая се установи, че присъединяването е извършено в подстанция Габрово, където са монтирани и СТИ.

Отговора на въпроса дали СТИ е поставено на границата на собствеността и дали е поставено в съответствие с правилата е в зависимост от това чия е собствеността на подземния кабел, който свързва подстанция „Габрово” с трансформаторите на ищеца.

Както е посочено в решение  No-227/11.02.2013 година по т.д.1054/2011 година на ВКС, II т.о., ТК при установена собственост на електропровода, свързващ подстанцията с трансформаторите средствата за търговско измерване следва да се поставят в подстанция „Габрово”.

Основното оплакване във въззивната жалба е, че некоректно е приета фактическата обстановка по делото, като въпреки доказателствата по делото, че ищецът не е собственик на електропровода по делото, съдът е приел, че СТИ следва да се поставят в подстанция Габрово.

Ищецът е подържал първоначално в исковата молба, че е собственик на подземния кабел и на трафопостовете, което обстоятелство е било оспорено от ответника в отговора на исковата молба. В първото по делото заседание ищецът е заявил, че не е собственик на кабелното трасе.

Тежестта на доказване основанието за получаване на имуществената престация лежи върху ответника, като от съществено значение за получаването на тази престация е установяване правото на собственост върху кабелното трасе. По делото липсва приемане за безспорно установено, че „Енерго-про мрежи” АД е собственик на трасето, като на доказване подлежи положителния факт. Становището на ищеца по този факт е становище по обстоятелствата, което с оглед повдигнатия спор и тежестта за доказване следва да се разреши съобразно представените доказателства, а по делото са представени доказателства за правото на собственост на праводателя на ищеца.   

         Съдът намира, че ищецът е собственик на трафопостовете и съоръженията към тях по следните съображения:

Собствеността върху части и елементи от енергийната преносна и разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството /отм./, Закона за енергетиката и енергийната ефективност, обн.ДВ, бр.64 от 16.07.1999 година, отм. 05.03.2004 година с приемането на Закона за енергетиката.

Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Затова параграф 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица трябва да се изкупят от тях в определен от закона срок. Във връзка с тази  разпоредба е и текстът на параграф 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единственото изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби се съдържат и в параграф 67, ал.2 и ал.9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност. С тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на лицензираните енергийни предприятия.

От данните по делото, а именно представеният АДС е видно, че същият е съставен, на основание НДИ, поради което „ЛЪВ” ЕАД е еднолична фирма с държавно имущество. По силата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 година изградените енергийни съоръжения са държавна собственост, тъй като „ЛЪВ” ЕАД не е нито кооперативна нито обществена организация. Изградените трафопостове /единият през 1961 година другият през 1978 година/ и кабели към момента  на преобразуването на дружеството в еднолично дружество с държавна собственост са държавна собственост, като няма пречка същите да се предоставят за стопанисване и управление каквото е ищцовото дружество преди неговото преобразуване и приватизация. Процесните съоръжения са изградени за нуждите на „ЛЪВ” ЕАД преди приватизацията на дружеството.

По силата на параграф 17а ЗППДОбП /отм./ имотите държавна собственост, включени в капитала на дружеството стават собственост на дружеството. Обстоятелството, че са записани в капитала на дружеството не се оспорва, същото се установява от представеният АДС /самият въззивник в писмените си бележки на л.2 го признава, поддържайки, че вещите са записани като активи на дружеството/. Видно е, че през 2007 година е извършено отписване на имуществото и записване на „Лъв” АД т.е. елементите от енергийните мрежи при приватизацията на дружеството са могли да станат собственост на „ЛЪВ” АД при условие, че захранват само един потребител обстоятелство, което не е спорно по делото. Т.е с оглед обстоятелството, че е налице само един потребител не е съществувала забрана за придобиване правото на собственост при приватизация на дружеството на тези елементи от енергийната преносна мрежа поради изричната регламентация на закона. /в този смисъл решение 130 от 11.02.2011 година по т.д.776/2009 година, I т.о., ТК/.

Гореизложеното обуславя извода, че границата на собственост е между подстанция „Габрово” и подземния кабел към трафопоста, поради което СТИ са правилно разположени.

Преносът е услуга от обществен интерес, поради което регламентацията в отношенията между страните се урежда с правилата за търговия с електрическа енергия.

Съгласно правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите услуги са два вида пренос през преносната мрежа високо напрежение и пренос през елктроразпределителната мрежа – средно и ниско напрежение. Съгласно правилата мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на СТИ в местата на измерване.

Към релевантния период действуващи са разпоредбите на Закона за енергетиката и издадените на основание законова делегация на чл.104 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия. При условията на чл.18г от ПТЕЕ /отм./ и чл.30 ПТЕЕ /отм./ потребителите, които захранват собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество не дължат цена за пренос, а заплащат единствено цена за достъп на електроенергийния системен оператор. Търговското дружество ищец е потребител, който захранва производствените си обекти по мрежа, която е негова собственост и е присъединен на ниво средно напрежение в подстанцията на „НЕК” ЕАД, при което дължи цена за достъп на собственика на подстанцията, където реално е границата на собственост, като в случая не се осъществява мрежова услуга по пренос средно напрежение.

В качеството на краен снабдител „Енерго-про Продажби” АД продава електрическа енергия на потребителите, като издава на своите клиенти фактура за дължимите суми за закупена електрическа енергия за пренос и достъп като възстановява на електроразпределителното предприятие събраните суми за достъп и пренос, поради което и обогатяването е възникнало в патримониума на ответника, тъй като сумите са получени от него. Събраните суми за цена за пренос средно нарежение в размера, определен от вещото лице е сумата от 14878,66лв с ДДС за който размер искът се явява основателен.

Искът се явява неоснователен за разликата над 14 878.66 лева с ДДС до предявения размер от 27 000.47 лева, тъй като не се дължи такса пренос средно напрежение, но се дължи такса пренос високо напрежение, тъй като собствения на ответника кабел е елемент от електроразпределителната мрежа, но не и от електропреносната мрежа, високо напрежение.

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като единствено периодичните плащания за извършените услуги се ползуват с тригодишна давност, а в процесния случай основанието е неоснователно обогатяване, вземането по което е с петгодишна давност, считано от датата на извършеното плащане.

По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. Безспорно е, че задължението не е срочно, поради което за да бъде поставен ответника в забава същият следва да бъде поканен, като тежестта за доказване е на ищеца. По делото е представено писмо /л.19/ с изходящ номер от 29.05.2014 година и записан входящ номер от 31.05.2014 година. Липсва поставен щемпел или печат или подпис на служител, който да удостоверява, че този номер е поставен от служител на ответника, поради което и не е установено по делото покана за заплащане на задължението. С оглед горното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в отхвърлителната част за сумата от 14878.66 лева и вместо него постановено друго, с което искът за тази сума бъде уважен, а в останалата част потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД следва да бъде осъдено да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” съразмерно на отхвърлената част на иска сумата от 1972.67 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК. С оглед присъждането на сумата от 1951.63 лева решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта за разноските, а се постанови осъдителен диспозитив за сумата от 21.04 лева.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ” АД следва да бъде осъдено да заплати, съразмерно на уважената част на иска сумата от 1658.98 лева, направени разноски.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 633/23.07.2015 година по т.д.№ 2133/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от „НБИ консорциум” ООД, ЕИК-107526979 срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 258, ЕИК-103533691 за заплащане на сумата от 14 878.66 лева, представляваща платена без основание такса пренос за периода 31.08.2009 година – 05.12.2013 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 258, ЕИК-103533691 да заплати на „НБИ консорциум” ООД, ЕИК-107526979 сумата от 14 878.66 лева, представляваща платена без основание такса пренос за периода 31.08.2009 година – 05.12.2013 година, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.08.2014 година до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 1658.98 лева разноски.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 633/23.07.2015 година по т.д.№ 2133/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от „НБИ консорциум” ООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 258, ЕИК-103533691 за заплащане на сумата за разликата над 14 878.66 лева до размера от 27000.47 лева, представляваща платена без основание такса пренос за периода 31.08.2009 година – 05.12.2013 година, ведно със сумата от 7054.09 лева, дължима на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 01.09.2009 година до 25.08.2014 година, и „НБИ консорциум” ООД е осъдено да заплати сумата от 1951.63 лева разноски.

ОСЪЖДА  „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК-107526979 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК-103533691 сумата от 21.04 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: