Р Е Ш Е Н И Е

 

                          383

       

              29.12.2014 г.,гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА

     ЧЛЕНОВЕ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 693 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по въззивна жалба от ЗД”БУЛ ИНС”АД против решение № 819/13.08.2014 г. по т.д. № 363/2014г. на ВОС в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя й В.Д.И., настъпила при ПТП на 18.05.2013 година с л.а. „Опел Астра” с рег.No-ТХ 4851 КХ, управляван от Г.Ю.С., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №02113001007502/03.04.2013г., издадена от ЗД «БУЛ ИНС» АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при  остановяване на първоинстанционното решение. Въззивникът счита , че не се доказва заплащане на застрахователна премия, за да породи действие застрахователния договор. Застрахователят покрива гражданската отговорност на застрахования и ако последният е починал, то  липсва обект  и  субект  на застраховка „Гражданска отговорност”. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което предявеният иск в тази част бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмения си отговор въззиваемата страна Д.Д.  излага, че ВОС правилно е установил фактическата обстановка и релевантните по делото факти и обстоятелства, съответно съдът е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

ВнАС прецени следното:

В исковата молба Д.Д. навежда твърдения , че е наследник на В.Д. – починал вследствие на настъпило ПТП на 18.05.2013г. , причинено от Г.Ю.С.. Поради настъпила смърт на виновния водач наказателното производство по досъдебно производство № 2170/13Г. на ВОП е било прекратено. За управлявания от деликвента автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗД „Бул инс”АД. ПТП е настъпило след заплащане на първата застрахователна вноска. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди – морални страдания от загуба на баща.Моли да й бъде присъдено обезщетение в размер на 300 000лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2013г. до окончателното й изплащане.

Предявените искове са с правно осн. чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът ЗД „Бул инс” АД, гр.София оспорва основателността на иска. Прави се възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение, тъй като не заплатена застрахователна премия. Не е налице и деликт. Навеждат се доводи за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице – липса на сложен предпазен колан, поради което се иска намаляване размера на претендираното обезщетение. Застрахователят не може да носи отговорност при смърт на деликвента.

ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните доказателства , намира за уставено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 18.05.2013г. и преписка №2170/2013г. на ОП – Варна се установява настъпването на ПТП на 18.05.2013г. на главен път Варна – Добрич, обл. Варна, при което при управление на МПС л.а „Опел Астра” с рег.№ТХ 4851 КХ водачът Г.Ю.С. е причинил по непредпазливост смъртта на пътуващия в автомобила В.Д.И..

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.01.2014г. е прекратено досъдебното производство поради смъртта на носещия наказателна отговорност водач Г.Ю.С., на основание чл.199, ал.1, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК.

Следователно виновното противоправно поведение /управлението на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост/ на посочения водач е причинило настъпването на вредоносен резултат – смърт на В.Д..

Видно от застрахователна  полица №02113001007502/03.04.2013г.  същата е със срок на действие от 03.04.2013г. до 02.04.2013г. Договорено е заплащане на дължимата застрахователна премия на четири вноски като първата е заплатена към датата на издаване на полицата – 03.04.2013г. , а следващата е с падеж – 03.07.2013г., т.е. след настъпване на застрахователното събитие на 18.05.2013г. Поради което се налага извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност в ЗД«БУЛ ИНС», гр. София, валидна към датата на застрахователното събитие – 18.05.2013г. за МПС «Опел Астра» с рег.№ ТХ 4851 КХ, с което е причинено ПТП на 18.05.2013г.  на главен път Варна – Добрич.

От събраните гласни доказателства по несъсмнен начин се доказват претърпените от ищцата морални страдания по загуба на близък човек – нейния баща.  Степента и интензитетът на същите се преценяват от факта на психически срив , който е настъпил у момичето , което е загубило в лицето на баща си своята житейска опора; моментът на злополуката – непосредствено преди завършване на средното образование и необходимостта от вземане на важни решения за бъдещото. Като сумата от 80 000 лв. съответства на разбирането за справедливо обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди от ищцата.

Съобразно заключението на изслушаната комплексна експертиза не се установява възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносноия резултат като последица и от поведението на наследодателя на ищцата.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Към дата 18.05.2013г. между дружество- въззивник и собственика на л.а. «Опел Астра» с рег.№ ТХ 4851 КХ, е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което Г.Ю.С. е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на ищеца да предяви преките искове по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя.

Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Касае се до имуществено право в полза на увреденият , респ. до имуществено задължение за деликвента – по чл.45 ЗЗД и такова за застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ. Това задължение не е лично и незаместимо и следователно при смърт на задълженото лице, то не се погасява, а като част от наследството преминава към универсалните правоприемници на длъжника.

Поради което съдът намира предявеният иск по чл.226,ал.1 КЗ за основателен до уважения от ВОС размер на 80 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателно изплащане на главницата, на осн. чл.86 ЗЗД.

Следва обжалваното решение да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 819/13.08.2014 г. по т.д. № 363/2014г. на ВОС в частта, с която е осъдено ЗД”БУЛ ИНС”АД да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя й В.Д.И., настъпила при ПТП на 18.05.2013 година с л.а. „Опел Астра” с рег.No-ТХ 4851 КХ, управляван от Г.Ю.С., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №02113001007502/03.04.2013г., издадена от ЗД «БУЛ ИНС» АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: