Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    21/ 18.01.2016г.,    гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна                                                  търговско отделение

на шестнадесети декември                                                                               Година 2015

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                           МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия В.Аракелян в.т.д. № 693 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ.

Образувано е по въззивна жалба на „ХДИ Застраховане” АД гр. София, ЕИК 130427863, представлявано от изпълнителния си директор П. А., чрез ю.к. Е. Т.,  против решение № 621/20.07.2015г. на Варненския окръжен съд постановено по т.д. № 2126/2014г., с което е уважен предявеният от Х.Г.К. *** срещу „ХДИ Застраховане” АД-гр.София иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и е осъдил застрахователното дружество да заплати на Х.К. сумата от 26 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на реализирано ПТП на 25.08.2013г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, за сума в размер на 3 482,02 лв., съставляваща законната лихва върху горната главница, считано от датата на вредоносното събитие 25.08.2013г. до 18.12.2014г., сумата от 4 680.13 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика в цената на изплатено обезщетение и реално  нанесените щети по автомобила, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата, както  и законната лихва в размер на 626.79 лв. върху главницата от 4 680.13 лв., считано от датата на вредоносното събитие 25.08.2013г. до 18.12.2014г., както и сумата от 997.85 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта за  присъденото обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 16 000 лв., намирайки същото за неправилно. Счита, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, в което размерът на обезщетението да бъде справедливо определен. Иска се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В провелото се по делото о.с.з. въззивникът поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна Х.Г.К. ***, чрез адв. А., в законоустановения срок е депозирала отговор, в който моли обжалваното решение да бъде изцяло оставено в сила, като правилно и законосъобразно. В провелото се по делото открито съдебно заседание е направено искане по чл. 78 ГПК.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

          Предмет на настоящото производство е частта на първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Х.Г.К. срещу застрахователното дружество – настоящ жалбоподател иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 16 000 лв. до присъдените 26 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от настъпило на 25.08.2013 г. ПТП.  

Страните не спорят относно факта за наличие на валидно сключена към датата на застрахователното събитие (ПТП) 25.08.2013г. застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по сключена с първия ответник „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София по полица №09113001353140/15.05.2013г. със срок на действие от 15.05.2013г. до 15.05.2014г. за МПС „Фолксваген Шаран” с ДК № В 5654 НВ, собственост на втория евентуален ответник М.И.Р.. За безспорно е възприето и обстоятелството, че се ангажира отговорността на застрахователя. Изплатено е застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на 5 319,87 лв.

Не се спори също, че водачът Х.Г.К. – ищец в първоинстанционното производство, съгласно чл.257 ал.2 КЗ се счита за застраховано лице по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Включването на водачите на МПС в категорията „застраховани лица” по застраховка „Гражданска отговорност” произтича от правилата на субективния състав на деликтната отговорност, тъй като този вид застраховка е предназначена да покрие вредите от непозволеното увреждане.

Извършването на деянието, неговите авторство и противоправност, както и вината на дееца М.И.Р. са установени по безспорен начин със задължителната за гражданския съд на осн. чл.300 ГПК сила на съдебния акт, постановен по НАХД №2512/2014 г. на Варненски районен съд – ХХХVI с-в, влязъл в законна сила.

Съобразно установеното по-горе, съдът приема, че ответникът М.И.Р. е нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за ПТП, при което е причинил на Х.К. телесни травми, изразяващи се в увреждания капаче на дясно коляно, ляво рамо и областта на ребрата под него, довели до продължителен период на лечение и болезненост, както и до загуба на нормалния начин на живот за период от около 1 година. По първоинстанционното дело е назначена комплексна СМСПЕ, от чието заключение се установява, че посочените по-горе травми действително са причинили болки и страдания на пострадалия Х.К., както и са довели до загуба на нормалния начин на живот за период от около 1 година. В тази връзка съдът намира, че липсва противоречие между установеното с експертизата и кредитираните от съда свидетелски показания на свид. Колева, каквито твърдения се съдържат в жалбата.

Налице са основанията за носене на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на застрахованото лице, следователно и основания за ангажиране отговорността на застрахователя – ответник, тъй като отговорността му в хипотезата на чл.226 КЗ по застраховка „Гражданска отговорност” е функционална  на деликтната. Следователно „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД АД гр. София отговоря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания.

Спори се относно размера на присъденото обезщетение, като въззивникът счита, че е налице съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По отношение размера на обезщетението съобразно правилото на чл.52 ЗЗД съдът отчита всички конкретни факти и обстоятелства, така както са възприети и съответно ценени в мотивите на първоинстанционното решение, към които настоящият състав на съда на осн. чл.272 ГПК изцяло препраща. С оглед установеното съдът определя на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лева.

При преценката за съотношението на приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на произшествието.

От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на деня, при сухо и топло време. И двата автомобила са се движили по главен път. По отношение мястото на ПТП, ако се приеме, че същото е в район на населено място, допустимата скорост е 50 км/ч, докато приемайки, че е в жилищна зона, допустимата скорост е 20 км/ч. Установява се от заключението по назначената повторна съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), че причината за инцидента е навлизането на л.а. „Фолксваген Шаран” управляван от М.Р. в насрещното платно на движение, в което се е движел л.а. „Опел Зафира” управляван от Х.К.. Ищецът в опит да избегне удара е оставил следи - видим спирачен път, подробно измерен, на база на който вещите лица са изчислили предполагаемата му скорост. Зад второто МПС л.а. „Фолксваген Шаран” не са установени спирачни следи. Към началото на спирачната следа автомобилът управляван от пострадалия Х.К. се е движел със скорост 72,6 км/ч., като относно л.а. „Фолксваген Шаран” е възприета скорост от около 40 км/ч. Следователно и двамата водачи са управлявали автомобилите със скорост надвишаваща регламентираната за райони в жилищна зона. Съобразявайки отдалечението на автомобилите от мястото на удара към началото на възникване на опасността експертното заключение дава утвърдителен отговор на поставения въпрос предотвратимо ли е ПТП, ако автомобилите са се движели с регламентираната за случая скорост от 20 км/ч. Според данните от възприетата по делото САТЕ, водачите биха могли да избегнат ПТП, ако своевременно употребят спирачки при съответните скорост на движение 50 км/ч за л.а. „Опел Зафира” и 40 км/ч за л.а. „Фолксваген Шаран”.

Въззивникът е обосновал наличие на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с това, че пострадалият е карал при превишаване на разрешената скорост, като по този начин е нарушил правилата за движение и не е успял да избегне внезапно възникнало препятствие пред себе си.

Съгласно заключението на САТЕ от техническа гледна точка в момента, в който е възникнала опасността от настъпване на ПТП, за водачите на леките автомобили ударът е бил предотвратим при своевременна употреба на спирачните системи, но при условие на движение с допустимата за района скорост.

За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен - изразен в определено действие /Решение № 106 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 618/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева/. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди.

При конкретните фактически данни по делото следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Управлението на л.а. „Опел Зафира” от пострадалия К. е било със скорост значително надвишаваща допустимата за района на ПТП. Доказа се от приетата по делото САТЕ, че ако участниците в ПТП, в т.ч. и пострадалия, са карали със съобразената за мястото на ПТП скорост произшествието е могло да бъде предотвратено и следователно със своите действия водачът на л.а. „Опел Зафира” е съпричинил настъпване на вредите, които се претендират. Пострадалият, управлявайки с несъобразена скорост е допринесъл за настъпването на претърпените от него вреди, респ. е улеснил настъпването им. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа общо изискване за водачите на автомобилите, задължавайки същите с цел осигуряване на безопасност на движението да избират такава скорост за движение, че да могат да спрат при възникнала опасност за движението. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да съобразят още атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Местността е с намалена видимост поради наличието на завои и значителен наклон, като строителният обект допълнително е затруднявал движението в разглеждания участък, което участниците в движението по пътищата са длъжни да съобразят.

При достигане до извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. За целта следва да се съпостави поведението на увредения с това на делинквента и да се отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат /Решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК/. Деликвентът се е движел в насрещното платно за движение, като липсват данни същият да е употребил спирачната система с цел избягване на удара. От друга страна, потърпевшият се е движел със скорост значително надвишаваща допустимата и регламентирана за района на местопроизшествието. Това дава на настоящият състав основание за извода, че допуснатите от застрахования при ответното дружество водач нарушения на правилата за движение превишават по брой и тежест нарушението на увредения, и относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е по-високо по степен.

Предвид изложеното по-горе и с оглед установеност на основния фактор причинил процесното ПТП - а именно поведението на деликвента, настоящият състав приема, че неговото участие в причиняване на вредоносния резултат следва да бъде определено на 90%, а участието на Х.К. в причиняването на вредоносните резултати следва да бъде определено на 10%. Предвид така определения принос на Х.К., от определеното обезщетение общо в размер 26 000 лв. следва да се приспадне сумата 2 600 лв. и дължимото обезщетение, което ответникът-настоящ жалбоподател трябва да заплати на ищеца остава в размер общо 23 400 лв. Следователно решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за разликата над 23 400 лв. до 26 000 лв. със законната лихва и съответно са присъдени разноски на ответното дружество в размер над 1 440 лв. до 1600 лв.

В останалата част обжалваният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила.

          Съобразно изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца – въззиваема страна се присъждат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 1 440 лв. адвокатско възнаграждение, а на жалбоподателя – 52 лв. държавна такса за въззивно обжалване съобразно уважената част от обжалваемия интерес и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 621/20.07.2015г. постановено по т.д. № 2126/2014г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Х.Г.К. *** срещу „ХДИ Застраховане” АД-гр.София иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата от 23 400 лв. до 26 000 лв., ведно със законната лихва, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.К. *** срещу „ХДИ Застраховане” АД-гр.София иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 23 400 лв. до претендираните 26 000 лв. ведно със законната лихва, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е уважен искът на Х.Г.К. *** срещу „ХДИ Застраховане” АД-гр.София за разликата от 16 000 лв. до присъдените 23 400 лв. ведно със законната лихва, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ.

          ОСЪЖДА „ХДИ Застраховане” АД-гр.София, ЕИК 130427863, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на Х.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата от 1 440 лв. разноски за въззивната инстанция.

          ОСЪЖДА Х.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на осн. чл.78 ал.3 ГПК на „ХДИ Застраховане” АД-гр.София, сумата от 52 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В останалата осъдителна част, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                  2.