РЕШЕНИЕ

   № 355

               гр.Варна, 13.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 26.11.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 694  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Национална агенция за приходите – гр.София е обжалвала решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№22/2013  г, с която е отхвърлена молбата й за откриване на производство по несъстоятелност на Сдружение „А П И Р Е” гр.Варна, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което молбата за несъстоятелност бъде уважена, ведно с присъждане на съдебните разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Сдружение „А П И Р Е” гр.Варна с писмен отговор моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.13, ал.1, т.3, б.”в” - ЗЮЛНЦ е допустимо откриване на производство по несъстоятелност на юридическо лице с нестопанска цел, в тясната хипотеза на чл.608, ал.1, т.2 и т.3 от ТЗ – за публичноправно задължение и за задължение по частно държавно вземане. Съгласно чл.3, ал.1, т.10 и ал.10 вр.ал.7, т.6 от ЗНАП и чл.625 – ТЗ НАП отправя искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност и представлява държавата в такова производство, когато държавата е кредитор с частни държавни вземания, определени със закон, в т.ч. – със ЗНАП.

В случая НАП се позовава на съставен от агенцията акт №38/11.06.2012 г. за установяване на частно държавно вземане спрямо ответника – длъжник, представляващо подлежащи на връщане суми за главници по Оперативна програма „Административен капацитет” и по национално финансиране, предоставени по договор за безвъзмездна финансова помощ №07-23-11-С/05.02.2008 г., ведно с наказателни лихви върху тях за периода – 21.06.2011 г. – 30.05.2012 г., както и на писмо до ответника изх. №07-23-11/01.06.2011 г., с което го кани да възстанови преведената по проекта сума в размер общо на 306982.94 лв поради неизпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 05.02.2008 г.

Актът за установяване на частно държавно вземане е частен документ, предвид което не се ползва с обвързваща доказателна сила и доказването на констатациите в него за неизпълнение от ответника на договора от 05.02.2008 г. за безвъзмездна финансова помощ е изцяло в тежест на молителя. Последният неоснователно счита, че ответникът следва да докаже, че изложените в акта констатации са неверни. Разпределението на доказателствената тежест е същата като при иск по чл.422 - ГПК, в случай че молителят беше предприел събиране на вземането по пътя на заповедното производство и заповедта за изпълнение беше оспорена от длъжника. Молителят не е предприел доказване на наведените в акта факта и обстоятелства, поради което молбата му е недоказана. Пред въззивната инстанция защитата му представи само доказателства за родствени и съпружески връзки между М Б – Д – тогавашен управител на сдружението и ръководител на проекта и Е Д Б и С И Д, съответно нейни майка и съпруг – бивши управители на „Екооб” ЕООД – гр.Русе, на което дружество в рамките на проекта е било възложено с договор от 07.05.2008 г. създаването и администрирането на интернет сайт с база данни. Плащанията обаче по този договор са незначителни – в размер общо на 4253.42 лв, а и не е доказано, че сумата е неправомерно получена, за да подлежи на връщане, независимо че договорът е сключен между свързани лица. Останалите плащания по проекта са извършени след проверка за съответствие и допустимост /верифициране/ от управляващия орган  съгласно чл.13.1 от Общите условия към процесния договор. Освен че молителят не е доказал неправомерност на получените /усвоените/ плащания, никъде в акта за установяване на частно държавно вземане от 11.06.12 г. и в писмо-покана №07-23-11/01.06.2011 г. не е направено изявление за разваляне или прекратяване на договора, а това е условие за претендиране връщането на сумите като недължимо платени. При това положение молбата за несъстоятелност е недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС - Варна, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски за въззивната инстанция, поради което такива с оглед изхода на спора не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.613а, ал.1-ТЗ съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 721/19.07.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№22/2013 г.

Решението подлежи на обжалване в 7 –дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.