О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

716………./гр.Варна, …08.11.2013  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* П*

ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

като разгледа докладваното от съдията А.Б* ч.гр.д.№ 695/2013 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от „Б* И* Е* Л*” ООД, представлявано от адв. Ж.Б. *** против разпореждане № 9053/20.08.2013 год., постановено по т.д.№ 2135/2012 год. по описа на ВОС, с което е върната въззивна жалба вх.№ 18178/10.06.2013 год.  срещу решение № 478/22.05.2013 год.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В производството по чл. 274 и следв. ГПК съдът действа при условията на ограничен въззив, предвид изричната препращаща норма на чл. 278, ал.4 ГПК вр. чл. 269 ГПК. По изложените съображения, съдът изследва правилността на обжалвания съдебен акт единствено в контекста на изрично наведените в частната жалба доводи за неправилност.

На първо място се твърди, че страната е внесла напълно дължимата държавна такса към датата на връчване на обжалваното разпореждане.

Разпореждането за връщане на частната жалба е мотивирано с неизпълнение на задължението за заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса от въззивника – чл. 261, т.4 ГПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал.1 ГПК на страната е указано да отстрани допуснатата нередовност – така разпореждане № 6424/12.06.2013 год. и № 7588/10.07.2013 год. Даденият от съда едноседмичен срок е бил многократно удължаван при условията на чл. 63 ГПК като последното разпореждане на съда  датира от 31.07.2013 год. и определя едноседмично продължение на срока, считано от 29.07.2013 год.  На основание чл. 60, ал.4 ГПК срокът изтича на 05.08.2013 год. като за съда не съществува задължение да   съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен /Определение № 385 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 976 от 23.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 816/2010 г., I т. о., ТК/.

Въззивникът не е внесъл пълния размер на дължимата държавна такса до изтичането на последния удължен срок.  Доказателства за внасянето на таксата са представени едва с молба от 22.08.2013 год.  Процесуалните действия на страната, осъществени след изтичането на законовоопределените преклузивни срокове са правно ирелевантни.

         Частният жалбоподател поддържа още наличието на своевременно подадена молба за удължаване на срока, каквато по делото липсва.

Останалите наведени доводи в частната жалба нямат релевантно правно значение в производството по чл. 274 и следв. ГПК. Наличието на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства има релевантно значение при инвокирано искане за възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал.2 ГПК, но не и в производството по обжалване на разпореждането за връщане. Предявяването на частна жалба по реда на чл.274 и следв. ГПК и предявяването на искане за възстановяване на пропуснат срок в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК съставляват два различни и самостоятелни способа на правна защита срещу постановения съдебен акт. Различен е компетентния съд, основанието на защитата, реда за осъществяването й и правните последици от процесуалното действие. Страната не е предявила искане за възстановяване на пропуснат срок по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, респ. предявената частна жалба – оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9053/20.08.2013 год., постановено по т.д.№ 2135/2012 год. по описа на ВОС, с което е върната въззивна жалба вх.№ 18178/10.06.2013 год.  срещу решение № 478/22.05.2013 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: