О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

770/18.11                                                  2015 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     седемнадесети ноември                                    година 2015

в закрито заседание в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                    М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 695  по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Дива -02” ООД / в несъст./, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Исперих, област Разград, ж.к. „***” бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от синдика Е* В* Т* против определение № 665/08.09.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 177/2015г., с което производството по делото е прекратено на осн.чл.129 ал.2 вр.чл.128 т.2 от ГПК поради неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса. По съображения, изложени в жалбата и свеждащи се основно до това, че предявените от него искове са за попълване масата на несъстоятелността, предвид на което е освободен от предварително внасяне на държавна такса, моли съда да отмени обжалваното определение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество същата се явява основателна, по следните съображения :

          Гр.д. № 177/2015г. на Разградския окръжен съд е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от „Дива -02” ООД / в несъст./, с ЕИК ***, със седалище  гр.Исперих, област Разград срещу П* К* П* от гр.Попово, в качеството му на бивш синдик на дружеството, за заплащане на сумата от 110 240,24лв, от които : 108 550лв – главница, представляваща сбор от държаните от ответника без основание суми, изтеглени от него от особената сметка на дружеството в периода от 25.06.2014г. до 20.02.2015г. без разрешение на съда по несъстоятелността и 1 690, 24лв – обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2015г. до 24.06.2015г. От изложението на фактическите обстоятелства по исковата молба се установява, че с определение от 21.04.2015г. на Разградския окръжен съд  по т.д. № 111/2011г. синдика П* К* П* е освободен като такъв и за синдик на „Дива 02” ООД / в несъст./ е назначен Е* В* Т*, встъпил в длъжност на 30.04.2015г. На 30.04.2014г. по искане на П* П* е била разкрита особена сметка на дружеството по смисъла на чл.658 ал.1 т.8 ТЗ, по която за периода 30.04.2014г. – 15.05.2015г. са реализирани постъпления в размер на 109 713,44лв. Единственото разрешение за разпореждане със суми от тази сметка по реда на чл.658 ал.1 т.9 ТЗ РзОС е дал на 16.06.2014г. за сумата от 950лв разходи. Останалата сума от 108 550лв синдикът е изтеглил без законоизискуемото за това разрешение, предвид на което дължи нейното връщане на осн.чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със заплащане на обезщетение  от 1 690,24лв на осн.чл.663 ал.2 ТЗ и мораторна лихва на осн.чл.86 ЗЗД.

          С разпореждане № 505/24.06.2015г.  исковата молба е оставена без движение, като ищецът е задължен в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата държавна такса по предявените от него искове в размер на 4 409,60лв. С молба от 10.07.2015г. ищецът обосновава тезата си, че предявените от него искове са от категорията на тези, с което се попълва масата на несъстоятелността и съгласно разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ по тях предварително държавна такса не се внася. В условията на евентуалност е помолил съда да продължи срока за внасяне на държавната такса с две седмици. Молбата му по чл.63 ал.1 ГПК е уважена. В продължения от съда срок нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което с обжалваното определение № 665/08.09.2015г. производството по делото е прекратено.

          Основният правен въпрос по делото се свежда до това дали предявените искове са от категорията на тези, които се водят за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620 ал.5 ТЗ. В този смисъл съдът следва да съобрази константната и задължителна практика на ВКС, съгласно която предвиденото в  чл.620 ал.5 ТЗ освобождаване от предварително внасяне на държавна такса се отнася за точно определена категория дела - за делата, които се водят за попълване масата на несъстоятелността и делата, по отменителен иск, т.е  - за  делата, свързани с правата на синдика, изрично посочени в Раздел I на Глава четиридесет и първа на Търговския закон "Попълване масата на несъстоятелността", а именно - за събиране на невнесен капитал, за прекратяване на договори, както и за предявяване на исковете по чл.645 ал.3, чл.646 и чл.647 ТЗ. Като действия за попълване масата на несъстоятелността, според касационната инстанция, следва да се преценяват и всички останали предприети от синдика действия, имащи за цел възстановяване и съхраняване на масата, при условие обаче че действието  е инициирано от синдика - без значение дали от негово собствено име, като орган на несъстоятелността, или от името на длъжника, като негов представител. В този смисъл  следва да се приеме, че разпоредбата на  чл.620 ал.5 ТЗ е приложима само по делата, които са образувани по иск на синдика, респ. на търговеца-длъжник, но не и по делата, по които длъжникът е ответник.- Определение № 301 от 22.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 107/2011 г., II т. о., ТК. Така и  Определение № 498 от 21.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1701/2014 г., II т. о., ТК, постановено по реда на  чл.274 ал.3  т.1 ГПК.

                А в опр.479/29.12.2008г. на ВКС по ч.т.д. № 339/08г., ІІ т.о. по чл.274 ал.3 т.1 ГПК  е разгледан  аналогичен случай на предявен иск по чл.55 ел.1 ЗЗД, в който ВКС е приел, че след като при  успешното провеждане на предявения от синдика иск за връщане на исковата сума при начална липса на основание правната последица би била увеличаване патримониума на несъстоятелния длъжник, то следва да се приеме, че този иск попада в категорията искове за попълване масата на несъстоятелността по см. на чл.620, ал.5 ТЗ и по него държавна такса не се внася предварително от ищеца.

          Цитираната практика е задължителна за настоящия състав, предвид на което направените в нея правни изводи следва да бъдат споделени. При това положение съдът намира, че  предявените от ищеца „Дива -02” ООД, / в несъст./ искове за връщане на исковите суми попадат в хипотезата на чл.620 ал.5 ТЗ  като такива за попълване масата на несъстоятелността, поради което по тях предварително държавна такса не се дължи.

          Като е постановил връщане на исковата молба поради неизпълнение на задължението на ищеца да внесе държавна такса, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

          Водим от горното, съдът

 

 

 

О     П   Р   Е    Д    Е   Л   И    :

 

          ОТМЕНЯ определение № 665/08.09.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 177/2015г., с което производството по делото е прекратено на осн.чл.129 ал.2 вр.чл.128 т.2 от ГПК поради неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса.

          ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :