ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  758                                                  20.11.2013 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На 20-и ноември                                               В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                        ЧЛЕНОВЕ:  М* Н*

                                                             Р* С*

Като разгледа докладваното от Р.С* в. частно търговско    дело № 696 по описа за 2013 година. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от О.В. Л*, чрез процесуален представител, срещу определение № 3654 от 12.09.2013год., постановено по т.д. № 750/2010год., по описа на ВОС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на половината от внесена държавна такса. Иска от съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да постанови връщането на половината държавна такса-сумата 12 238,21лв., поради постигната спогодба между страните.

 В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради незаконосъобразност, по изложени съображения.  Основното е срещу извода на съда, че нормата на чл.78 ал.9 ГПК се прилага само в хипотезата на одобрена от съда спогодба, тъй като такова ограничение текста не съдържа.

 Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение по т.д. № 750/2010год., ВОС е отхвърлил исковете  на О.В.Л. гражданка на  Руската Федерация срещу „Б* С* И* Т*”АД гр.Варна с правно основание чл.55ал.1 пр.2 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата  сумата от 163 893,47лв.  и сумата от 419 420,33лв. като дадени на неосъществено основание-невлезли в сила предварителни договори от 17.09.2007год. за покупка на недвижими имоти в компекс „Й* О* ф* 1”, ведно с мораторна лихва върху сумите в размер съответно 8026,92лв. и 20 541,70лв., на осонвание чл.86 ЗЗД, ведно с окончателнаат лихва върху главниците от завеждане на иска, до изплащане на задължението.

Решението е обжалвано пред ВАпС, като жалбата е оставена без движение, поради неплащане на дължимата държавна такса.  По искане на  страните, съдът е спрял производството на основание чл.229 ал.1 т.1 ГПК.

С молба вх.№ 18329/11.06.2013год. с правно основание 249 ГПК, страните са заявили, че след постановяване на съдебното решение по делото, са се спогодили, като са поискали съдът да обезсили решението и да прекрати делото. Изрично са поискали, на основание чл.78 ал.9 ГПК, да бъде върната половината от внесената държавна такса, а именно-сума в размер 12 238,21лв.

С обжалваното определение от  12.09.2013год., съдът е уважил молбата с изключение на искането за връщане на половината  от внесената държавна такса.

Определението в обжалваната част е законосъобразно.

Отказът на първоинстанционния съд да върне половината от внесената държавна такса е мотивиран с обстоятелството, че страните са постигнали извънсъдебна спогодба и разпоредбата на чл.78 ал.9 ГПК е неприложима. Това становище е правилно и се споделя от настоящата инстанция,  тъй като съответства на закона. Разпоредбата на чл.78 ал.9 на която се позовава жалбоподателят,  е неприложима към настоящата хипотеза. В същата като единствено основание за връщане на половината от внесената държавна такса се визира съдебната спогодба по смисъла на чл.234 ГПК. Всички останали начини за приключване на производството по делото, без постановяване на решение по съществото на спора-включително и поради постигнато извънсъдебно споразумение, чиято последица  съгласно чл.249 ГПК е обезсилване на невлязлото в сила съдебно решение и прекратяване на производството по делото, не могат да бъдат приравнени на съдебната спогодба и поради това не представляват основание за връщане на държавната такса. Това е така, тъй като само съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение,  и спорът не може да бъде пререшаван.  Поради което, правото на ищеца да иска връщане на половината от внесената ДТ, признато в чл.78 ал.9 ГПК, е правна възможност за стимулиране на страните да приключват делата с постигане на спогодба. 

С оглед на изложеното, първоинстанционния съд правилно е преценил, че не се дължи връщане на половината от внесената държавна такса по   предявените искове.Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

         С оглед на изложеното, съдът

                                          О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3654/12.09.2013 год., постановено по т. д. № 750/2010 год. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на О.В.Л. за връщане на половината от внесената по предявените искове д.т.в размер на 24 476,42лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.