РЕШЕНИЕ

 

                                              70/19.03.2015 г.        град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                 търговско отделение трети състав 

На седемнадесети февруари                                                 2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Златка Златилова

                                                              ЧЛЕНОВЕ:Радослав Славов

                                                                                    Кристияна Генковска

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 697 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Д К Х Г” ООД със седалище гр. Добрич срещу решение № 124/7.07.2014 г. постановено по т.д. 288/2012 г. на ДОС, с което е признато за установено съществуване на вземане на „Е  П” ЕООД – София като частен правоприемник на осн. чл. 99 от ЗЗД на КТБ АД към длъжника, по договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г. сключен между „У Б” АД и „Р” АД гр. Плевен с поръчител „Д К Х Г” ООД. Вземането в размер на 1 873 382,60 евро, от които 994 528,27 евро главница 878 854,33 евро договорна лихва и 75 374,08 лв. държавна такса за образуване на ч.гр.д. № 3838/2012 г. на РС Плевен.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост евентуално неправилност на обжалваното решение, поради което се иска обезсилване и прекратяване на производството евентуално отмяна и отхвърляне на иска.

Постъпили са отговори от ответника по въззивната жалба „Е  П” ЕООД и третите лица помагачи, които считат постановеното решение за законосъобразно, поради което искат да се потвърди.

След преценка на валидността и допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на служебните си задължения и по възраженията на въззивника съдът приема, че решението е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на ищеца „Е  П” ЕООД да води иск по чл. 422 ГПК по следните съображения:

Ответникът по иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК „Д К Х Г” ООД е поръчител по договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г. сключен между „У Б” АД и „Р” АД гр. Плевен.

По заявление от 27.06.2012 г. подадено от кредитора „У Б” АД е образувано заповедно производство и е издадена заповед № 2719/28.06.2012 г. по ч.гр.д. 3838//2012 на РС Плевен, за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК /л. 24първ.д./. Кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист /л. 26 първ.д./ срещу длъжника „Р” АД и поръчителя „Д К Х Г” ООД за солидарно плащане на „У Б” АД на сумата 994 528,27 евро главница по договор за инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г. .и  878 854,33 евро договорна лихва за периода 10.12.2011 – 26.06.2012 г. ведно със законна лихва от 26.06.2012 г. до окончателното плащане и 75 374,08 лв. държавна такса за образуване на ч.гр.д. №3838/2012 г. РС Плевен. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, е постъпило възражение само от поръчителя „Д К Х Г” ООД. С определение № 8737 /19.09.2012 г. по ч.гр.д. 383882012 на РС Плевен /л 28/, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането срещу възразилия длъжник в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В периода след подаване на заявлението за образуване на заповедно производство и до получаване на съобщението по чл. 415 ал. 1 ГПК са се осъществили две поредни прехвърлителни сделки, относно процесното парично вземане. С договор за цесия от 10.07. 2012 г. / л. 63/  „У Б” АД е прехвърлила на „Корпоративна търговска банка” АД вземането си срещу „Р” АД и солидарния длъжник „Д К Х Г” ООД в общ размер на 11 999 887,83 евро, които включват и цялото вземане произтичащо от договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г. За цесията е съобщено на длъжника и поръчителя по дълга от стария кредитор, като уведомлението до „Д К Х Г” ООД е връчено с нот. покана / л. 76/ С договор за цесия от 31.07.2012 г. / л. 80/ „Корпоративна търговска банка” АД е прехвърлила на „Е  П” ЕООД вземането по два кредита, единият от които е инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г. На длъжника е съобщено за цесията от цедента, чрез  нот. покана – връчена на 27.08.2012 г. с отбелязан отказ на Юрий Ангелов управител на „Д К Х Г” ООД да я получи. Искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен от цесионера „Е  П”ЕООД, който е частен правоприемник на заявителя – кредитор по договора за банков кредит.

Спорният въпрос е при частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако заповед за незабавно изпълнение е била издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество на кредитора – банка.

В т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е формулиран общ принцип, че при частно правоприемство основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението на конкретния казус следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство. В хипотезата по чл. 417 т.2 ГПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение произтича от особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение. В противен случай се заобикаля законът чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в закона, за които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията им. Законът не е въвел ограничения за цедиране на тези вземания, но има ограничения за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред на чл. 417, т. 2 ГПК. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Затова след като за вземане произтичащо от банкова сделка, т. 4г от тълкувателното решение изисква към момента на подаване на заявлението кредиторът да има специалното качество, същите ограничения следва да се приложат и в хода на исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането преди стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Новият кредитор няма специалното качество, той не може да се ползва от този ред осигуряващ пряко принудително изпълнение спрямо длъжника. Затова в тези случаи при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор – банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът, който ще продължи участието си в делото, а цесионера само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса включително и длъжника. Цесионерът който е страна по материалното правоотношение не е лишен от възможността да защити правото си по общия ред с осъдителен иск. С оглед изложеното ищецът не е активно легитимиран да води иска за установяване съществуването на вземането. Обжалваното решение, като  постановено по процесуално недопустимия иск следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

.

ОБЕЗСИЛВА решение № 124/7.07.2014 г. постановено по т.д. 288/2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е признато за установено съществуване на вземане на „Е  П” ЕООД гр. София ЕИК 131443824, срещу „Д К Х Г” ООД в размер на 1 873 382,60 евро,  от които 994 528,27 евро главница 878 854,33 евро договорна лихва и 75 374,08 лв. държавна такса за образуване на ч.гр.д. 3838/2012 г. РС Плевен, по което вземане „Е  П” ЕООД гр. София е кредитор по частно правоприемство на осн. чл. 99 от ЗЗД по договор за цесия от 31.07.2012 г. с Корпоративна търговска банка” АД гр. София, на която вземането прехвърлено чрез договор по чл. 99 ЗЗД от 10.07.2012 г. с който „У Б” АД цедира вземанията си по договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г. сключен между „У Б” АД и „Р” АД гр. Плевен с поръчител „Д К Х Г” ООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.288/2012 г. на ДОС и по възз.т. д.697/2014 г. на ВАп-С

Решението може да се обжалва с касационна жалба, при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК, пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :