РЕШЕНИЕ

   № 22

               гр.Варна, 04.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.01.2015 г. в  състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 698  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Ергос” АД – гр.Варна е обжалвал решение №867/26.09.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д. №2117/2013 г., в частта му, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника „Алекс Ойл” ЕООД в несъстоятелност – гр.Варна - 03.11.2009 г.,  с молба да бъде отменено като неправилно в същата част и вместо него постановено друго, с което за такава дата бъде определена датата 31.12.2008 г., ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Въззивникът моли с писмена молба от 19.01.2015 г. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата.

Ответникът по жалбата – „Алекс Ойл” ЕООД в несъстоятелност – гр.Варна не изразява становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че ОС Варна е игнорирал варианта по заключението на допълнителната ССЕ от 15.07.2014 г. е неоснователно.

Този вариант е хипотетичен – с изключване на отразените по баланса на длъжника към 31.12.2008 г. парични средства в брой – 52000 лв. Не е доказано, че инвентаризационни описи относно тази касова наличност не са съставени, както и че балансът е неверен в тази му част. Вещото лице не е могло по обективни причини да провери счетоводството на ответника, като е работило основно по документите по делото, така че не е установено категорично, че инвентаризационни описи изобщо липсват, а е установено само, че такива липсват по делото. Това не доказва, че отразената в баланса касова наличност не е съществувала. От основното заключение на ССЕ освен това се установява, че общите парични средства – 56000 лв /от които 4000 лв по банкови сметки/ по баланса към 31.12.2008 г., изчерпващи краткотрайните активи, са намалели по баланса за следващата година – към 31.12.2009 г. на 20000 лв, като това намаление обаче е за сметка на придобити материални запаси – 28000 лв и възникнали вземания – 10000 лв, а общо краткотрайните активи възлизат на 58000 лв. През следващата година – 2010 г. тези краткотрайни активи са намалели до обща стойност 21000 лв, в т.ч. парични средства – 7000 лв, и така остават по балансите за следващите две години - към 31.12.2011 г. и 31.12.2012 г. Тези последователни записвания по балансите за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. установяват трансформация на паричните средства в други краткотрайни активи, така че не подкрепят изразеното от въззивника само съмнение, без да е доказано по несъмнен начин, за привидност на касовата наличност към 31.12.2008 г. и неверност на данните по баланса относно нея.

Ето защо, вариантът по заключението на допълнителната ССЕ от 15.07.2014 г. - с изключване на отразените по баланса на длъжника към 31.12.2008 г. парични средства в брой – 52000 лв, правилно не е бил съобразен от ОС Варна.

От друга страна, началната дата на неплатежоспособността на длъжника може да се преценява само с оглед действително спиране на плащанията към неговите кредитори. В случая няма данни по делото длъжникът да е спирал плащанията си към всички или към отделни кредитори преди настъпването на най-ранния падеж по процесните фактури, по които има неизпълнени изискуеми парични задължения по търговска сделка /продажба на гориво/ към кредитора – молител и настоящ въззивник – 03.11.2009 г. Ето защо, при данни по основното заключение на ССЕ във варианта по таблица 7 за влошени икономически показатели на длъжника през 2009 г., които през следващите години остават трайно под препоръчителните норми и са довели в крайна сметка до прекратяване на търговската му дейност след 2010 г., за начална дата на неплатежоспособността му следва да се определи именно датата на този падеж – 03.11.2009 г., след изтичането на който най-старото задължение на длъжника към кредитора е останало непогасено.

ОС Варна е достигнал до същите правни изводи и краен резултат с решението в обжалваната му част, предвид което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а – ТЗ и чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение №867/26.09.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д. №2117/2013 г. в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Алекс Ойл” ЕООД в несъстоятелност – гр.Варна е определена датата 03.11.2009 г.

В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок срок от вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията. Препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията и на Окръжен съд Варна, ТО за вписване, съответно в търговския регистър и в книгата по чл. 634в - ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.