Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

58./гр. Варна, 07.03.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№698/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София срещу решение №825 от 30.10.2018 г. по търг.дело № 1208/17 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу С.Д.Т. от гр.София, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на банката следните суми: 19 453.83 евро – главница, 970.92 евро – лихва върху редовна главница за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г., 564.94 евро – лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г., 57.15 евро – неустойка за просрочена лихва  за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г., 667.31 евро – неустойка върху просрочена главница за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г., законна лихва върху главницата от 19 453.83 евро, считано от 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4531 от 26.06.2017г., издадена по гр.дело № 8490/17г., 17 състав на ВРС.

Твърди че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като връчителят на нотариалната покана е залепил уведомлението за нотариалната покана на друг адрес. Твърди, че нотариалната покана е връчена по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление на вратата на апартамента по постоянния адрес на адресата и поради неявяване на последния да я получи в указания от нотариуса двуседмичен срок. Оспорва извода на съда, че жилището, описано в нотариален акт, легитимиращ въззиваемата като собственик на имота, посочен като апартамент 12А, находящ се на ул.“Нишава“ № 59, без посочване на етажа е с административен адрес ул.“Нишава“ № 55, вх.А, ет.7, както и извода че е налице преномерация на сградите, въпреки липсата на административен акт за това. Поддържа възражението че представеният нотариален акт касае друг апартамент, различен от този, заявен от въззиваемата по ЗГР. Твърди че представения от въззиваемата нотариален акт следва да се разглежда само като доказателство за собственост на посочения в акта апартамент, но не и като доказателство за постоянен и настоящ адрес.

Моли съда да отмени решението  и да постанови ново, с което предявеният от банката установителен иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна С.Д.Т. от гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище гр.София срещу С.Д.Т. ЕГН **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 19 453.83 EUR (деветнадесет хиляди четиристотин петдесет и три евро и осемдесет и три евроцента) главница; 970.92 EUR (деветстотин и седемдесет евро и деветдесет и два евроцента) лихви върху редовна главница за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г. включително; 564.94 EUR (петстотин шестдесет и четири евро и деветдесет и четири евроцента) - лихви върху просрочена главница за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г. включително; 57.15 EUR (петдесет и седем евро и петнадесет евроцента) неустойка за просрочена лихва за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г. включително; 667.31 EUR (шестотин шестдесет и седем евро и тридесет и един евроцента) неустойка върху просрочена главница за периода от 25.08.2016г. до 22.06.2017г. включително; законната лихва върху главницата от 19 453.83 EUR, считано от 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4531 от 26.06.2017г., издадена по гр.д. № 8490/2017г., 17 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

Твърди се, че по силата на договор за банков кредит № 302/3472/17736884/06.11.2012г. и Анекс № 1/23.11.2015г. към него, сключени с Г Р Т, като кредитополучател и С.Д.Т., като солидарен длъжник, банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 25 000 EUR, а кредитополучателят се е задължил да го ползва съгласно уговореното в договора, и да върне предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в договорения срок. Излага, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя и солидарния длъжник за погасяване на кредита, съгласно договореното и при условията на Раздел VI от ОУ от Договора, на основание чл.30.2 от Общите условия към договора за кредит, на 24.02.2017 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което на С.Д.Т. е била връчена нотариална покана чрез нотариус Г И Г - с рег.№ 637, с район на действие PC - София, по реда на чл.47 от ГПК  на 12.05.2017 г. Тъй като плащането на вноските по кредита е било преустановено, ищецът излага, че се е снабдил на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ответникът С.Д.Т. е подала писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като твърди че не е налице редовно връчване на нотариалната покана, с която ищецът твърди да е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си по процесния договор за кредит.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                    Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че по силата на договор за банков кредит от 06.11.2012 г. и анекс №1/23.11.2015 г., въззивникът е предоставил на Г Р Т, като кредитополучател и С.Д.Т., като солидарен длъжник, кредит в размер на 25000 евро. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план, с падеж на последна анюитетна месечна вноска 06.11.2022 г. В т.30 от общите условия е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство се установява, че вноските по кредита са погасявани редовно до 10.12.2015 г., като последната извършена вноска е на 24.08.2016 г. Поради допуснатата забава в плащанията, банката е отнесла кредита като изцяло предсрочно изискуем на 24.02.2017 г. на осн. т.30.2 от ОУ, като към 23.06.2017 г. по счетоводните сметки на банката са установени  следните вземания по кредита: 19453,83 евро главница, 970,92 евро договорна лихва, 564,94 евро лихва върху просрочена главница, 57,15 евро неустойка за просрочена лихва и 667,31 неустойка за просрочена главница.

Въз основа на твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, основани на просрочие, визирано в чл.30.2. от приложимите към договора Общи условия, банката e подала молба за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 от ГПК, като в нейна полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4531 от 26.06.2017г., по гр. д. № 8490/2017г., 17 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

В срока по чл.414 от ГПК, въззиваемата е подала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което кредиторът е предявил и настоящия иск.

Въззивните възражения са сведени единствено до обстоятелството настъпила ли е предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит по отношение на С.Т., предвид въведените твърдения за неспазена процедура по залепяне на уведомлението, доколкото същото не е поставено на апартамента, в който живее длъжникът. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.        

За установяване на горепосочените спорни обстоятелства, по делото е представена нотариална покана рег.№2421/03.04.2017г., акт. № 47, том 2 на Георги Георгиев – нотариус с район на действие СРС, вписан под № 637 в регистъра на Нотариалната камара, връчена  по реда на чл.47 от ГПК. От съдържанието на съставените три броя разписки за извършените посещения на адреса на С.Д.Т. ***, възпроизведени и в констативния протокол на нотариуса се установява, че лицето получател на поканата не е открито, нито друго лице, което е съгласно да я получи, поради което е залепено уведомление на входната врата на ап.12, находящ се четвърти етаж с дървена бяла врата срещу стълбите и е пуснато в пощенската кутия, намираща се от дясната страна на стената отвън. Обстоятелството, че апартамент 12 се намира в гр.София, ул.“Нишава“ №59, на ет.4 е отбелязано като „забележка“ и в нотариалната покана.

Спорът е дали залепянето на уведомлението е било извършено на апартамент №12, в който живее въззиваемата, с оглед отбелязания в разписките и поканата етаж, на който същият се намира.

За установяване местонахождението на процесния апартамент №12 по делото са представени следните доказателства: 1/ удостоверение №РКС18-ГР94-216-/1/ от 22.01.2018г. /л.114 от т.д.ХХХХ8/2017г. на ВОС/, изд. от Столична Община – район „Красно село“, в което е посочено, че ап.12А, находящ се в подпокривното пространство на жилищната сграда – секция „А“, построена в парцел ХІ-895 от кв.36, м.“Красно село – Стрелбище“, ул.“Нишава“ №59, е с настоящ административен адрес гр.София, ул.“Нишава“ №55, вх.А, ет.7, ап.12. 2/ писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ /л.138 от т.д.ХХХХ8/2017г./, в което е посочено, че след извършена проверка по документи от длъжностни лица от Дирекция „Общински строителен контрол“ – СО се установява,че в архива на НАГ – СО се съхранява проектна документация за сградата, намираща се в гр.София, ул.“Нишава“ №59, като проверката е установила следното: „Сградата намираща се в УПИ Х-894, кв.36, м. ж.к.“Белите брези“ по плана на гр.София, район „Красно село“, е с административен адрес ул.“Нишава“ 59 и съдържа едно подземно ниво, един партерен етаж, 5 жилищни и 2 подпокривни етажа. Тъй като в сградата има 5 жилищни и 2 подпокривни етажа, в зависимост от номерацията им на място може последният етаж да е опреелен като 7-ми. Апартамент 12 се намира на четвърти надпартерен етаж, при съседи ап.11, стълбищна клетка, двор и калкан с УПИ ХІ-895. В сградата има партерен етаж, който не е включен при броенето на етажите и няма полуподземен етаж.“  3/ Схема на имот с идентификатор 68134.205.895.1.12, с административен адрес гр.София, район Красно село, ул.“Нишава“ №55, вх.А, ет.8, ап.12 А, притежаван от С.Д.Т., въз основа на договор обективиран в нот.акт №ХХХ, т.ХХ, рег.№ХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. /л.143 от т.д.ХХХХ8/2017г./. В същата е посочено, че апартаментът се намира в сграда 1, разположена в ПИ 68134.205.895, с предназначение жилище, апартамент, на две нива, с площ 141,49 кв.м, ведно с избено помещение 11А и при граници: на ниво едно: на етажа - ап.10 и ап.11, под него – ап.11 и ап.9 и на ниво две: на етажа – ап.11, под него ап.10. 

От приложеното като доказателство копие на нот.акт ХХХХ, т.ХХ, рег.№ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г. се установява, че С.Т. е придобила правото на собственост върху ап.12, находящ се в гр.София, ул.“Нишава“ №59, в който имотът е описан като АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ 12А, находящ се в подпокривното пространснство на секция „А“ на жилищната сграда на ул.“Нишава“ 59, при съседи на двете нива: североизток – двор, северозапад – мезонети №9 и 11 и стълбище, югозапад – улица „Нишава“, югоизток – мезонети № 9 и 10 на секция „Б“. Сградата е построена в имот – парцел ХІ-895 в кв.36 на гр.София, при съседи: улица и парцели ХІІ-896, ХІІІ-897, ІХ-898 и Х-894. 

Анализът на тези доказателства, обуславя извода на съда, че  удостовереното в протокола за връчване на нотариалната покана до длъжника Снежана Т. залепяне на уведомление е направено на апартамент №12, находящ се на етаж 4 в сграда на ул.“Нишава“ №59, различен от този, на който живее длъжника – ап.12, на ет.7 в сградата на ул.“Нишава“, изградена в парцел ХІ-895. Обстоятелството, че апартаментът на въззивницата се намира на ет.7 в сграда построена в парцел Х-895 е надлежно отразено в удостоверение №РКС18-ГР94-216-/1/ от 22.01.2018г., изд. от Столична Община – район „Красно село“ и съвпада с местонажождението и адреса на имота, посочени в нот.акт за собственост, както и в приложената схема на обекта.

Представеното удостоверение от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ не опровергава направения от съда извод, доколкото се отнася за сграда, намираща се в УПИ Х-894, кв.36 с административен адрес ул.“Нишава“ №59, която е съседна на сградата, построена в ХI-895 от кв.36.

С оглед на горното, съдът намира, че при връчване на нотариалната покана до С.Т. уведомлението е залепено на имот, различен от този, на който живее въззиваемата.

Съобразно разясненията дадени в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника – кредитополучател, определя момента, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор по отношение на С.Т., в качеството й на солидарен длъжник, по см. на чл.121 от ЗЗД, волеизявлението на банката следва да е достигнало не само до кредитополучателя, но и до солидарния длъжник.

След като избраният от банката ред за уведомяване на длъжниците за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е чрез връчване на нотариални покани, то по силата на чл. 50 ЗННД, при връчването им следва да са спазени правилата на чл. 37 - 58 ГПК. В случая поканата е изпратена на постоянния и настоящ адрес на солидарния длъжник С.Т., но процедурата по залепяне на уведомление не е редовно проведена, предвид установеното в хода на производството залепяне на уведомлението на апартамент различен от този, в който живее лицето. Това обстоятелство води до невъзможност да бъде направена преценка дали са били налице предпоставките по чл.47 от ГПК, а именно неоткриване на длъжника, нито на лице съгласно да получи съобщението. Наред с това, залепянето на уведомлението на места различни от тези указани в ГПК, опорочава процедурата имаща за цел да осигури възможност на адресата да узнае за изпратените му книжа и да се яви да ги получи.

Гореизложеното обосновава извода, че спрямо солидарния длъжник С.Т. не е налице редовно връчено уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което предявените срещу нея искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилен съдебен акт и като такова обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №825 от 30.10.2018 г., по търг.дело ХХХХ8/17 г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

  

 

 

 

РЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: