Р Е Ш Е Н И Е № 330

 

Гр.Варна, 16.12 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 699 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу решение № 127/10.07.2015 година по т.д.№ 86/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е осъдено да заплати на „СТАРТ” АД, гр.София сумата от 100 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 314203.30 лева, представляваща услуги за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ведно със законната лихва от 09.04.2015 година до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8200 лева съдебно-деловодни разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че начисляването на санкции на ищеца за наличие на сулфати в отпадните води е направено неправомерно. По делото не са представени доказателства, установяващи този факт. Вещото лице е посочило, че санкционната цена е за превишаване на пределно допустими концентрации на сулфати в отпадните води, без да е установило това и без да се запознае с действуващите договори за приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Съдът не се е съобразил и с направеното възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 09.04.2015 година ищецът „СТАРТ” АД излага, че е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ВиК оператора „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Добрич. Отношенията между дружествата се регулират от законови разпоредби и от общите условия на оператора. Като потребител върху отпадъчните води от производството на дружеството се извършва мониторинг за наличието на вещества, количеството, на които се контролира от акредитирани лаборатории, обслужващи съответната територия. Дейността на лабораторията е свързана с вземане на проби и изпитване на питейни, повърхностни, подземни и отпадъчни води. Задължението на ВиК оператора да взема и изследва проби от отпадните води от производството на „Старт” АД произтича от чл.27, ал.1 от Наредба 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, съгласно които операторът осъществява контрол върху канализационните системи и върху количеството и качеството на изпусканите отпадъчни води в канализационната система, чрез измерване, вземане и анализиране на проби и налагане на санкции при превишаване на допустимите норми за замърсяване”. В изпълнение на посочените разпоредби „Изпитвателната лаборатория” при „ВиК” ЕООД Добрич и за да може да изпълнява функционалните си задължения е акредитирана да извършва изследване за наличие на сулфати в питейни, подземни и повърхностни води, като за целта е издаден сертификат 167ЛИ/11.03.2009 година. Със Заповед 257/20.05.2014 година обхватът на издадения сертификат е увеличен, като в него е включено и изследването на отпадни води за наличие на сулфати. Видно от изложеното е, че за периода до 20.05.2014 година лабораторията не е била акредитирана да извършва изследване на отпадните води до 20.05.2014 година, като независимо от липсата на компетентност лабораторията е извършвала изследвания, а ответникът е начислявал санкции за наличие на сулфати. Съставените протоколи поради липсата на акредитация не съставляват официални документи, поради което наложените санкции са наложени без правно основание и подлежат на връщане.За периода март, 2010 година- май, 2014 година са издадени фактури с неоснователно начислени санкционни цени за отвеждане и пречистване на отпадни води, както и нарочни санкции за превишаване на ПДК на сулфати в отпадните води, които подлежат на връщане. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати сумата от 100 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 314203.30 лева,  представляваща, неоснователно начислени санкционни цени за отвеждане и пречистване на отпадни води, както и нарочни санкции за превишаване на ПДК на сулфати в отпадните води, ведно със законната лихва от 09.04.2015 година до окончателното изплащане на задължението и разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа исковете.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Добрич не представя отговор, в срока по чл.367 ГПК. С писмено становище /л.113/ твърди, че липсват доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че санкционната цена е наложена за този вид показатели-сулфати в отпадните води. Налице са договори, от които е видно, че цената се завишава съобразно завишенията на стойностите на показателите от Приложение 1 и Приложение 2 на цитираните по-горе договори. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, че ищецът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ответника, в качеството му на оператор, като отношенията помежду им са предмет на регулация от общите условия на оператора. Липсва спор относно обстоятелството, че върху дейността на ищеца се извършва мониторинг от ответника, както и, че за процесния периода наличието на вещества в отпадните води се е проверявало от „Изпитвателната лаборатория” при „ВиК Добрич” ЕООД. Липсва спор и относно факта на плащането.

Видно от удостоверителното изявление на л.26 на Изпълнителна агенция Българска    представения сертификат 167ЛИ/11.03.2009 година лабораторията е акредитирана да извършва изследване за наличие на сулфати в питейни, подземни и повърхностни води. Установява се, че със Заповед 257/20.05.2014 година обхватът на издадения сертификат е увеличен, като в него е включено и изследването на отпадни води за наличие на сулфати.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че паричната равностойност на предоставените услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.03.2010 година – 30.10.2013 година е 286953.02 лева с ДДС. Сумата, ведно с наложените санкции за превишаване на пределно допустимите концентрации на сулфати и на отвеждане и пречистване е в размер на 401012.40 лева с ДДС, а паричната равностойност на предоставените услуги за периода 30.03.2010 година -30.10.2013 година без превишаване на стойностите е в размер на 83554.49 лева с ДДС.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

В депозираните писмени бележки на л.15 по делото, представени от въззивника „ВиК” ЕООД, чрез процесуалните му представители в съдебно заседание на 17.11.2015 година въззивникът прави възражение за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада и за нередовност на исковата молба.

За редовността на исковата молба съдът следи служебно, като задължение на въззивния съд е при нередовност на исковата молба да даде указания до страната да отстрани констатираните нередовности.

Исковата молба, която е предявена от ищеца не е нередовна. Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като ищецът твърди, че начислените от „ВиК” ЕООД и заплатени от него санкционни цени са заплатени без основание. Исковата сума е посочена като сума от 100 000 лева /след увеличаването/, частичен иск от сумата 314203.30 лева, представляваща неоснователно начислени санкционни цени по фактури, както следва: 1110059961/30.04.2010 година; фактура 1110061433/31.05.2010 година; фактура 1110062882/30.06.2010 година; фактура **********/01.07.2010 година; фактура 1110064424/29.07.2010 година; фактура 1110065963/30.08.2010 година; фактура 1110067506/30.09.2010 година; фактура **********/29.10.2010 година; фактура 1110070315/25.11.2010 година; фактура 110072234/28.12.2010 година; фактура 1110075061/22.02.2011 година; фактура 1110076394/22.03.2011 година; фактура 1110078234/20.04.2011 година; фактура **********/20.05.2011 година; фактура 1110081264/20.06.2011 година; фактура 1110082500/15.07.2011 година; фактура 1110084384/19.08.2011 година; фактура 1110085448/12.09.2011 година; фактура 1110085553/13.09.2011 година; фактура 1110087053/12.10.2011 година; фактура 1110088342/04.11.2011 година; фактура 1110089462/21.11.2011 година; фактура 1110090104/05.12.2011 година; фактура 1110091767/05.01.2012 година; фактура 1110092815/20.01.2012 година; фактура 1110093512/09.02.2012 година; фактура 1110094962/06.03.2012 година; фактура 1110096943/04.04.2012 година; фактура 1110098592/04.06.2012 година; фактура 1110100317/05.06.2012 година; фактура 1110103215/25.07.2012 година; фактура 1110103802/08.08.2012 година; фактура 1110104366/17.08.2012 година; фактура 1110105380/11.09.2012 година; фактура 1110106837/04.10.2012 година; фактура 1110108585/05.11.2012 година; фактура 1110110515/10.12.2012 година; фактура **********/04.01.2013 година; фактура **********/05.02.2013 година; фактура 1110115025/08.03.2013 година; фактура 1110116722/03.04.2013 година; фактура 1110126486/03.10.2013 година.

Исковата молба следва да определя обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо като в случая страните са точно посочени, посочена е исковата сума, същата е индивидуализирана по основание и размер, посочен е периода, за който се дължи тази сума, като посочването на фактурите и сумата, която е заплатена без основание е достатъчна индивидуализация на вземането.

Наведените с писмените бележки възражения за допуснати процесуални нарушения при доклада са преклудирани и не следва да се разглеждат от въззивния съд по следните съображения. Съгласно ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС съдът дължи даване на указания ако констатира служебно пропуски при изготвяне на доклада само ако дадената материалноправна квалификация на иска е неправилна. В процесния случай дадената материалноправна квалификация на иска е правилна –иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД платено без основание. В този случай страната следва най-късно с въззивната жалба да се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада като тогава въззивният съд не изготвя нов доклад, а дължи даване на указания до страните за предприемане на процесуални действия, които с оглед нарушенията на доклада същите не са могли да предприемат. Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа конкретно позоваване на нарушения при изготвяне на доклада, поради което съдът не е дължал даване на указания до страните. За пълнота следва да се отбележи, че страните не са поискали събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или за задържане на полученото /в този смисъл решение 189/04.02.2014 година, постановено по т.д.141/2012 година, I, т.о., ТК/.

Страните не спорят относно факта на заплащането на паричните суми по посочените фактури, като основанието, което е посочено в тези фактури е санкционна цена. Фактурата е частен диспозитивен документ и обвързва страните с посоченото в нея основание. При доказаност на плащането за ответника е доказателствената тежест да установи основанието за получаването, в процесния случай, основанието за пораждане правото да получи санкционна цена. Ответникът не е представил отговор, а в съдебно заседание е твърдял, че основанието, на което е получено плащането е друг вид санкция, без да ангажира доказателства за правото си да получи санкционна цена. Установява се, че лабораторията не е акредитирана, поради което и издадените от нея документи не съставляват официални свидетелствуващи документи, обвързващи съда с материална доказателствена сила, а съставляват частни свидетелствуващи документи, които не обвързват съда. Страната, която се позовава на възникнало основание за начисляване на санкционни цени следва да установи настъпването на това обстоятелство, при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено. Страната е твърдяла, че цената се завишава съобразно завишенията на стойностите на показателите от Приложение 1 и Приложение 2 на договори, но не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си.

Възражението за изтекла погасителна давност не следва да се възприема, тъй като единствено периодичните плащания за извършените услуги се ползуват с тригодишна давност, а в процесния случай основанието е неоснователно обогатяване, вземането по което е с петгодишна давност, считано от датата на извършеното плащане.

Направеното възражение, че ищецът разполага с 14-дневен срок да възрази по издадената фактура също не следва да се възприема. С решение 1072/2010 година на ВКС макар и по дело с друг доставчик, съдът е възприел, че уговорката, направена в Общите условия, с които се предвижда по-къс срок за възражения по фактурите от предвидения в закона давностен срок са неравноправни клаузи и като такива са нищожни.

Направеното възражение, че три фактури са издадени преди влизане в сила на ЗНАООС не променя изводите за дължимост на сумите, тъй като искът е предявен частично за дължимостта на сумата от 100 000 лева. Съгласно заключението на вещото лице ако не са калкулирани превишени цени паричната равностойност на издадените фактури е в размер на 69628.74 лева без ДДС и съответно 83554.49 лева с ДДС, а начислената стойност е в размер на 401012.40 лева с ДДС т.е. искът се явява основателен за предявения размер. За разликата над 100 000 лева решението не формира сила на пресъдено нещо, поради което страната може да противопостави това възражение при иска за целия размер.

С оглед гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.             

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Добрички окръжен съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора „ВиК” ЕООД, гр.Добрич следва да бъде осъден да заплати на „Старт” АД сумата от 2100 лева.

Размерът на разноските се определя от съда съобразно ТР 6/2013 година на ОСГТК на ВКС, съобразно представените доказателства за извършено плащане в размер на сумата от 2100 лева, а не съобразно уговорения размер от 4200 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/10.07.2015 година по т.д.№ 86/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Добрич е осъдено да заплати на „СТАРТ” АД, гр.София сумата от 100 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 314203.30 лева, представляваща услуги за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ведно със законната лихва от 09.04.2015 година до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8200 лева съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Добрич, ЕИК-834026369 да заплати на „СТАРТ” АД, гр.София, ЕИК-124712007 сумата от 2100 /две хиляди и сто/ лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: