Р Е Ш Е Н И Е

36/ 23.02.2017 г.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.01.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р.

СЛАВОВ  в.т.дело № 699 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Е.П.Й. -ищец по т.д. № 1910/2015год. на по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение № 525 от 04.07.2016год. по делото,  с което съдът е отхвърлил искът с правно основание чл.439 ГПК на въззивника срещу „Райфайзенбанк България“АД.

Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради  необоснованост на същото, по изложени подробни съображения. Оспорва извода на съда, че вземането на ответника не е  погасено по давност. Счита, че в конкретния случай погасителната давност е три годишна, понеже се касае за парично вземане. В евентуалност, дори и да се приеме, че погасителната давност е 5-годишна, същата отново е изтекла, понеже  в рамките на образуваното изпълнително производство, за посочения  срок не са извършвани същински изпълнителни действия.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът на въззивника,  да бъде уважен.

От въззивника е постъпила и частна жалба срещу определние № 3172/16год., постановено по делото по реда на чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата за измененение на решението в частта му относно присъдените разноски. Счита определението за неправилно, по изложени съображения, като се иска същото да бъде отменено, а молбата за изменение да бъде уважена, по изложени съображения.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба чрез която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК от Е.П.Й. против „РайфайзенБанк” ЕАД гр.София с предмет на предявения иск- установяване несъществуване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №8781/2009г. на ВРС, за сумите: 128 267.96 лева, непогасена главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г. ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 21.08.2009г. както и мораторна лихва в размер на 6085.76 лева, за периода от 15.01.2008г. до 11.06.2009г. вкл.; сумата от 6068.29 лева наказателна лихва за периода от 15.02.2009г. до 20.08.2009г. ведно със сторените разноски в заповедното производство. Въз основа на заповедта и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №496/2009г. на ЧСИ Р. Т., прехвърлено впоследствие и образувано под №20137130400088 на ЧСИ Л. Т., рег.№717, с район- ОС – Варна, с взискател Райфайзенбанк ЕАД и солидарни длъжници Е.Й. и М. Й.. Съобразно съдържанието на исковата молба и уточняващи исковата молба писмени молби, претенцията на ищеца се основава на твърдение, че вземането на ответника е погасено поради изтичане на 5-годишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Счита, че давността е започнала да тече от 18.09.2009год.-когато е издадена Заповедта  за незабавно изпълнение и  ИЛ по ч.гр.д.8781/2009год. на ВРС и изтекла на 18.09.2014год. Това е така, понеже изпълнителното основание, по което е образувано принудителното изпълнение, е с извънсъдебен характер, не следва да се прилага чл.115 б. ж ЗЗД.  С отговор на исковата молба ответната страна спорва  основателността на иска. Излага, че на 19.10.2009год. е образувано изп.производство пред ЧСИ Р. Т. с което погасителната давност е прекъсната. Образуваното изпълнително дело през м.02.2013г.  е препратено и присъединено  към №20137130400088 на ЧСИ Л. Т., рег.№717, ОС – Варна. По него са предприемани изпълнителни действия, като извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан на имущество. През времетраене на изпълнителния процес давност не тече, поради което и предявения иск е неоснователен.      Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори относно следното: От представените с исковата молба доказателства, както  от приложеното ч.гр.дело №8781/2009г. на 19 състав на ВРС, се установява, че въз основа на заявление с вх.№ 16466/21.08.2009год. на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД по чл.417 ГПК, по извлечение от сметка относно договор за банков кредит, е издадена заповед №5095/18.09.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу длъжниците М. Я. Х. –Й. и Е.П.Й., за заплащане в условие на солидарност сумите: 128 267.96 лева главница ведно със законна лихва от 21.08.2009г. до окончателното изплащане на задължението; 6085.76 лева договорна лихва за просрочие, за периода от 15.01.2008г. до 11.06.2009г.; 6068.29 лева наказателна лихва за периода от 15.02.2009г. до 20.08.2009г. и разноски.   По молба до ЧСИ Р.Т. вх.№ 6227/19.10.2009год. на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и на основание изпълнителния лист, издаден на основание заповед №5095/18.09.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу длъжниците М. Я. Х. –Й. и Е.П.Й. е образувано изп.д. № 20097170400496. С писмо от 22.10.2009год. до Агенцията по вписванията, ЧСИ по образуваното изпълнително дело, на основание чл.517 ГПК е наложил Запор върху дружествения дял от капитала на „Шах“ООД, на длъжника Е.П.Й.. На същата дата до длъжника Е.П.Й. е изпратена и ПДИ, получена от същия на 25.10.2009год.  На 26.10.2009год. по искане на ЧСИ е вписана възбрана върху съсобственеия имот на Е.Й., както и и възбрана върху нива в землището на с.Оброчище, обл.Добрич. С протокол от 10.11.2009год. е извършен опис на ипотекирания имот- Апартамент № 46, в гр.Варна, ул.“Секвоя“ № 11, притежаван в съсобственост от Е.Й., предмет и на наложената възбрана: По повод на молба от взискателя, с разпореждане на ЧСИ от 08.02.2013г. е прекратено изп.дело на основание чл.433, т.2 ГПК и изпратено на ЧСИ Л. Т. за присъединяване към изп.дело №103/2009г. Видно от представената реписка, на 11.02.2013г. полученото изп.д. № 496/09год. е  образувано като изп.дело №88/2013г. на ЧСИ Л. Т.. По това дело са извършвани последователно изпълнителни действия от съдебния изпълнител, а именно:- Видно от издадено по изп.дело удостоверение, за периода от 01.2010г. до 03.2013г. са събрани от запор върху трудовото възнаграждение на длъжника суми. На 21.06.2014г. е обявена публична продажба на имота, предмет на възбраната – апартамент в гр.Варна, ул.Секвоя №11, вх.Е, ет.1, със срок до 22.07.2014г. С постановление от 21.07.2014г. ЧСИ е постановил спиране на изп.производство, на основание чл.432, т.2 ГПК, по искане на взискателя с молба от 21.07.2014г. С молба от 20.10.2014г. взискателят е поискал възобновяване на изп.производство с насрочване на публична продан на имота. Представена е и втора молба на взискателя от 14.04.2015г. за провеждане на нова публична продан на същия имот. С оглед на гореизложеното, следва да се направят следните изводи:          Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК и чрез него се оспорва  образуваното изпълнително производство срещу въззивника. Съобразно чл.439 ал.2 ГПК, искът следва да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене.  Конкретно, по настоящето съдебно производство, ищецът, сега въззивник основава иска си на новонастъпил юридически факт, а именно– изтекла погасителна давност относно вземането на взискателя. Следователно, изтеклата погасителната давност е посочена като единствено  основание на предявения установителен иск за несъществуване на вземането.   При преценка на твърдяното основание на иска-изтекла погасителна давност на вземането на взискателя, съдът взе в предвид следното:

Съобразно чл.110 ЗЗД, общата погасителна давност е петгодишна, а съобразно чл.117 ал.2 ЗЗД, от прекъсването на давността, срокът на новата давност е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. По повод на изразеното становище за неприложимост на чл.117 ал.2 ЗЗД, поради извънсъдебния характер на вземането, предвид установяването му в проведеното заповедно производство: Следва да се отбележи, че влязлата в сила заповед е приравнена на установено със съдебно решение вземане-арг. Чл.416 ГПК, поради което това становище не може да бъде споделено. Не може да бъде споделено и становището, че относно вземането на взискателя следва да се приложи 3-годишната погасителна давност: Вземането не попада в изключенията по чл.111 ЗЗД, поради което и следва да се прилага института на общата погасителна давност. Относно становището на ищеца, че в изпълнителните производства не са предприемани действия, които да прекъсват давността относно вземането:

Преди всичко следва да се отбележи, че за да сформира своите изводи, съдът се съобрази  със задължителните за съдилищата в Република България сила разрешения, дадени с т.р.№2/26.06.2015г., постановено по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14 от същото. С цитираното т.р. ВКС се е произнесъл относно приложението на разпоредбата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД в изпълнителния процес като е приел, че изпълнителният процес е неразривна част от съдебния процес относно вземането, поради което с образуването на изпълнително дело давността се прекъсва на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД и спира да тече по силата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД през периода, докато делото е висящо.   С тълкувателно решение се установява и приема, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, т.е. давността се прекъсва с всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали е предприето по молба на взискателя или служебно от самия съдебен изпълнител.  Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Конкретно в т.10 от т.р.2/2015г.,  са посочени изпълнителните действия, с които се прекъсва давността, както  и тези, които не представляват изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността. Като част от действията прекъсващи давността са посочени:-насочване на изпълнението чрез налагане на запор, или възбрана: ..извършването на опис  и оценка на вещ:..насрочването и извършването на продан… Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:- образуването на изпълнително дело… връчването на ПДИ… Посочи се и е установено по делото, че  изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя на 20.10.2009г. На 22.10.2009г. са наложени запори върху дялове на длъжниците в дружества с ограничена отговорност, което изпълнително действие, както се посочи, е от тия, които прекъсват давността. Последните  изп.действия по изп.дело №496/2009г. на ЧСИ Р. Т. са от м.11.2009г. по налагане запор на банкова сметка -***.11.2009г., извършен опис на недвижим имот на 10.11.2009год. и оценка на същия от 16.11.2009год.  Предвид изложеното, в случая, нова погасителна давност би следвало да започне да тече на 16.11.2009год. и съответно да изтече на 16.11.2014год., ако междувременно не са предприети принудителни действия, които да я прекъснат.  Безспорно, същата не е изтекла до следващото валидно изпълнително действие, по изп.дело №88/2013г. на ЧСИ Л. Т., на която първоначално образуваното изпълнително дело е  прехвърлено- на 11.02.2013г. Видно от приложената преписка на изп.дело №88/2013г. на ЧСИ Л. Т., на 12.06.2014г. е обявена публична продан на имота на длъжниците със срок от 21.06.2014г. до 21.07.2016г. Това действие е от тези, които прекъсват давността, поради което с това изпълнително действие отново е прекъсната давността като от това прекъсване съгласно чл.117 ЗЗД започва да тече нова петгодишна давност. С постановление от 21.07.2014г. ЧСИ е постановил спиране на изп.производство, по искане на взискателя с молба от 21.07.2014г., на основание чл.432, т.2 ГПК. С молба от 20.10.2014г. взискателят е поискал възобновяване на изп.производство с насрочване на публична продан на имота. Представена е и втора молба на взискателя от 14.04.2015г. за провеждане на нова публична продан на същия имот. Предвид изложеното, петгодишната погасителна давност не е изтекла до предявяване на иска на 21.10.2014г. по гр.дело №13174/2014г. на ВРС, 34 състав, преобразувано в т.д. № 1910/2015год. на ВОС, решението на което е предмет на настоящето въззивно производство. Предвид изложеното, предявеният от въззивника отрицателен установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност,  се явява неоснователен и следва да се остави без уважение. Относно частната жалба срещу определение № 3172/30.09.2016год., постановено по чл.248 ГПК: Със същото съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, поради прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК.: Жалбата е неоснователна. С решението са присъдени разноски за процесуално представителство в размер на 300лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответникът се дължат направените разноски, а с оглед на  присъдения размер от 300лв., който е и под минималния размер, същият не подлежи на редуциране. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Разноски пред настоящата инстанция: С оглед изхода на спора, в полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция за процесуално представителство, които съобразно представения списък, се претендират в размер на 300лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                             

                                                 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 525/04.07.2016 год.,  както и Определение № 3172/30.09.2016год., постановени  по т.д.№ 1910/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА Е.П.Й., ЕГН **********, да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, София, ЕИК 831558413, сумата от 300 лева, представляващи сторените по делото разноски във въззивното производство за процесуално представителство, на основание чл.78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.