О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Гр.Варна, № 25……. / 14.01.………… 2015 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на 14.01.2015 г. в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*                        ЧЛЕНОВЕ: Р. С*

П* Х*

 

като разгледа докладваното от съдия П.Х* ч.т.д. № 7 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена в срок и допустима частна жалба от В.М.В. против определение № 3843/03.10.2014 г. по т.д.№ 2272/2013 г. на ВОС, с което съдът е оставил без уважение молбата му за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 799.88 лв. по подадена въззивна жалба против постановеното по делото решение, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

В частната жалба се оспорва като необоснован изводът на съда, че молителят разполага с достатъчно имущество за заплащане на дължимата такса, поради което се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което искането по чл.83 ал.2 ГПК да бъде уважено.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ОТП Ф* Б* ЕАД гр.София, с който се моли определението на ВОС да бъде потвърдено като правилно, по изложени в него доводи.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

При съвкупна преценка на събраните по делото данни във връзка с обстоятелствата, релевантни към изискванията на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от предварително внасяне на такси и разноски, въззивният съд прави извод за основателност на искането. Молителят е инвалид с 80 % трайна нетрудоспособност, а единствените му доходи са от пенсия за инвалидност в размер на 388 лв. Съпругата му реализира брутни трудови доходи от около 700 лв. месечно, респ. нетни – около 550 лв. на месец, допълнително върху трудовото й възнаграждение е наложен изпълнителен запор през м.VІІІ.2014 г. за задължения по договор за кредит. Съпрузите притежават недвижим имот в с.Игнатиево – единствено семейно жилище. С оглед горното съдът приема, че семейното, имуществено и здравословно състояние на молителя обективно не му позволява да заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 799.88 лв. Реално получаваните от семейството средства за издръжка на живота са под статистическия минимум, дори без да се преценяват утежняващите обстоятелства относно здравословното състояние на молителя и удръжките от заплатата на съпругата му. Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на частната жалба за достатъчност на имуществото на семейството, с оглед изплатена сума от 2 000 лв. в полза на съпругата му през м.септември 2014 г. и възраженията, че тя работи по два трудови договора. Сумата е била присъдена за покриване на вече направени разноски при водене на делото и е заплатена на трето лице по договор за цесия, респективно не представлява доход по см. на чл.83 ал.2 т.1 ГПК, а справката от НОИ не обосновава извод за едновременно наличие на два трудови договора при един и същи работодател, като това се опровергава и от издадените от последния удостоверителни документи, представени по делото.

Изводите на двете инстанции по съществото на отправеното до съда искане не съвпадат, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което на основание чл.83 ал.2 ГПК молителят да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението по т.д.№ 2272/2013 г. на ВОС.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3843/03.10.2014 г. по т.д.№ 2272/2013 г. на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА В.М.В. *** от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване на решение № 708/04.07.2014 г. по т.д.№ 2272/2013 г. по описа на ВОС, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: