ОПРЕДЕЛЕНИЕ 130

 

гр. Варна,…07.03...2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 70/2017 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е частна жалба от „Обединена българска банка” АД – гр. София, чрез адв. З.Б.Ж. против определение258 от 22.07.2015 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т. д. № 215/2014 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите на „Вива Трейдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/ - гр. Алфатар, проведено на 18.09.214 г. със следния дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ: определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне  на възнаграждението им.

В частната жалба се инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се твърдения за неправилна преценка на съда по несъстоятелността при определяне на размера на вземането по повод съобразяването му изтеклата законната лихва за забава. Сочи, че „Обединена българска банка” АД притежава 51 % от размера на вземанията, а не неправилно определените 49 %. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на синдика на „Вива Трейдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, в който се излага становище за недопустимост на частната жалба. По подробно изложени съображения намира постановеното определение за необжалваемо. Моли за оставяне без разглеждане на частната жалба. 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е недопустима поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, постановените от съда по несъстоятелността актове подлежат на обжалване пред апелативния съд по реда на ГПК. С посочената разпоредба се препраща към общия процесуален закон. В настоящия случай се обжалва определение, като за него приложение намира глава двадесет и първа „Обжалване на определения” на ГПК.

Настоящият съдебен състав, намира, че определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по същество на молбата за отмяна на решението на събранието на кредиторите нито прегражда, нито за него е изрично предвидена възможност за обжалване, поради което същото не попада в обхвата на актовете в производството по несъстоятелност, които подлежат на инстанционен контрол пред апелативен съд /Определение № 219 от 6.04.2015 г. по ч. т. д. № 3650/2014 г., I т. о. на ВКС, Определение № 28 от 14.01.2014 г. по ч. т. д. № 4450/2013 г., II т. о. на ВКС, Определение № 407 от 12.06.2013 г. по ч. т. д. № 2040/2013 г., I т. о. на ВКС, Определение № 802 от 7.11.2014 г. по ч. т. д. № 2195/2014 г., I т. о. на ВКС, Определение № 721 от 23.11.2012 г. по ч. т. д. № 709/2012 г., I т. о. на ВКС, Определение № 677 от 11.10.2013 г. по ч. т. д. № 3274/2013 г., II т. о. на ВКС и много други/.

За пълнота на изложението следва да се поясни също, че специалните норми, съдържащи се в ТЗ, относно обжалваемостта на актовете в производството по несъстоятелност, изключващи субсидиарното приложение на ГПК, се свеждат единствено до: ограничаване на възможността за двуинстанционен контрол само до поставените решения в производството по несъстоятелност и на определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване; специфика относно началния момент, от който тече срокът за обжалване и продължителността на този срок по отношение на част от съдебните актове в несъстоятелността; възможността трети, неучаствали в първоинстанционното производство лица, да обжалват решенията по чл. 630 и чл. 632 от ТЗ; специфичен кръг на лицата, които са легитимирани да обжалват определени актове в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ не предвижда обжалваемост на всеки акт, постановен от съда по несъстоятелността. Това е видно и от подхода на законодателя да посочи в ТЗ изрично за обжалваеми конкретни, специфични за производството по несъстоятелност, определения, които като такива попадат в кръга на актовете, подлежащи на инстанционен контрол по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК /Определение № 726 от 20.11.2012 г. по ч. т. д. № 666/2012 г., I т. о. на ВКС/.

Предвид гореизложеното, частната жалба е недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба вх. № 2267/05.08.2015 г. на „Обединена българска банка” АД – гр. София, срещу определение № 258 от 22.07.2015 г., постановено по т. д. № 215/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. д. № 70/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        1.                                                                                                                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                                                                                                                        

 

 

2.