О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…1……./гр.Варна, 05.01.2015……………………  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдията А.Б* ч.т.д.№ 700/2014 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от Община Варна против определение № 3682/23.09.2014 год.,  постановено по т.д.№ 452/2014 год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Съобразно изрични уточнения на страната по молба вх.№ 7094/13.12.2014 год. определението на ВОС се обжалва единствено по отношение прекратяване на производството по осъдителната претенция до размер на 22 248, 95 лева. Определението в останалата част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване. 

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

ВОС е бил сезиран с осъдителна парична претенция за заплащане на сумата от 39 524, 43 лева, съставляваща дължими от насрещната страна – „О* М” ООД консумативни разноски  за ел.енергия по Договор за концесия за извършване на рекламна дейност и разполагане на съоръжения за продажба на печатни изделия за задоволяване на обществени потребности № Д – 6-9200 /1147/28.09.2006 год.  По силата на сключеното договорно съглашение ответникът изгражда и експлоатира обекти – автобусни спирки с рекламни пана и съоръжения за продажба на печатни изделия. Териториалният обхват на обектите – предмет на концесия са подробно описани в Приложение към Договора – Пакет № 1.

Поддържа се, че по силата на сключения договор, ответникът е разположил 44 броя осветяеми рекламни съоръжения, които са потребили ел.енергия  на стойност 39 524,         43 лева в периода 01.01.2007 год. – 01.02.2012 год. Задължението е обективирано в двустранно подписана данъчна фактура.

Ответникът е оспорил предявената претенция, вкл. е оспорил броя на електрозахранени съоръжения и периода, в който същите са функционирали.  

Предявената претенция е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Изискуемата степен на индивидуализация на претендираното вземане е специфична за всяко конкретно дело. Изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията следва да се осъществява до степен, достатъчна за упражняването на правото на защита от ответника. Процесното парично притезание е изцяло индивидуализирано чрез визиране на произхода и  размера, вкл.  на броя на осветяемите рекламни съоръжения и периода на функциониране.  Конкретизирането на  инсталираната мощност на всяко рекламно съоръжение, периода на експлоатация на всяко рекламно съоръжение, вкл. консумацията на ел.енергия за всяка календарна година  за всеки отделен обект и цената на ел.енергия за всеки месец са обстоятелства, съставляващи част от предмета на доказване по делото, но не и част от дължимата от ищеца индивидуализация на спорното право по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. На посоченото основание, процесуалните действия на съда във връзка с отправянето на задължителни указания до ищеца по определение № 2691/04.07.2014 год.  и  последващото прекратяване на делото съгласно определение № 3682/23.09.2014 год. са неправилни.

В съответствие с изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен частично по отношение прекратяването на производството по претенцията до размер от 22 248, 95 лева. Прекратителното определение в останалата част за разликата от 22 248, 95 лева до първоначално претендираните  39 524, 43 лева не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3682/23.09.2014 год.,  постановено по т.д.№ 452/2014 год. по описа на ВОС в частта, в която е прекратено производството по делото по предявената от Община Варна осъдителна парична претенция до размер на 22 248, 95 лева, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Прекратителното определение в останалата част за разликата от 22 248, 95 лева до първоначално претендираните  39 524, 43 лева не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: