РЕШЕНИЕ

   №5               гр.Варна, 03.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 10.12.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

   ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                        РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 701 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Б ДСК” ЕАД – гр.София е обжалвала решението на Окръжен съд - Добрич, ТО по т.д.№49/2013 г. изцяло, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът по чл.422-ГПК бъде уважен, така както е предявен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата по съображения, изложени в писмена защита.

Ответникът по жалбата – Г.К. *** с писмен отговор на жалбата и с писмено становище моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Договорът за ипотечен кредит от 27.06.2007 г. е сключен между ищеца чрез Регионален център - гр.Варна и И И С и Г.К.С., сега - Д – ответница по иска, като е подписан и за двамата кредитополучатели от първия от тях - И С – за себе си, както и за съпругата си Г.С. /сега - разведени с влязло в сила на 16.06.2009 г. съдебно решение по гр.д. №2839/2008 г. на ДРС/ въз основа на изрично дадено му от последната пълномощно за това с нотариална заверка на подписа й – рег.№3555/12.06.2007 г., установено и от заключението на СГЕ. Договорът е валиден и Бта може да търси плащане на просрочени задължения по него от всеки от солидарните длъжници.

В случая Бта е предприела със заявление от 09.03.2009 г. събирането им от двамата длъжници по реда на заповедното производство, като, предвид възражението на ответницата срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19414/09 г. на СРС-47 с-в, е предявила настоящия иск по чл.422-ГПК срещу нея.

Оплакването в жалбата, че заповедта за изпълнение е издадена от местно некомпетентен съд – Районен съд София, вместо от Районен съд Добрич, тъй като постоянният адрес на длъжниците е в района на последния, е неоснователно. Заповедта е издадена на 13.04.2009 г., към която дата съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.411, ал.1 – ГПК заявлението е могло да бъде подадено и до районния съд по местоизпълнението. Едва с изменението на същият текст със ЗИДГПК /ДВ, бр.42/05.06.2009 г./ тази възможност е отпаднала.

Пред първата инстанция ищецът е представил погрешно други общи условия /за потребителски кредити/ като неразделна част от договора между страните за жилищен и ипотечен кредит от 27.06.2007 г. съгласно чл.11 от него, като пред въззивната инстанция е представил относимите общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. Съгласно р. VІІ – „Отговорност и санкции” т.20.2 от тези Общи условия – неразделна част от договора за жилищен и ипотечен кредит от 27.06.2007 г., при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

От тази договорна клауза следва, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично по силата на договора при допусната забава в плащанията над 90 дни, като в случая кредиторът е превърнал кредита в предсрочно изискуем и го е отнесъл в просрочие на 06.02.2009 г.,  като същият се олихвява по реда на т.20.2 от ОУ съгласно т.21.2 от ОУ. Тази клауза не е нищожна като неравноправна, само защото се съдържа в Общите условия на Бта. С чл.11 от договора за ипотечен кредит кредитополучателите изрично са приели Общите условия на Бта за предоставяне на ипотечни кредити на физическите лица като неразделна част от договора.

Ето защо, кредитополучателят дължи на Бта цялата оставаща част от дълга по кредита, който е усвоен на 29.06.2007 г., като до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение й дължи и санкция – наказателна лихва, представляваща договорната /възнаградителната/ лихва и надбавка от 10 %, а след тази дата дължи законната лихва върху същата главница. Ответницата не е оспорила задълженията си по предсрочно изискуемия кредит по размер и не е искала назначаването на ССЕ в тази връзка.  Ето защо установителният иск по чл.422-ГПК е основателен за сумите по заповедта за изпълнение, като следва да се приеме, че ответницата дължи на ищеца сумите: 49892.06 евро – главница по договора за жилищен и ипотечен кредит от 27.06.2007 г., 2199.08 евро – договорна лихва за периода – 28.10.2008 г. – 09.03.2009 г., 430.41 евро – наказателна надбавка за периода – 06.02.2009 г.- 09.03.2009 г., законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2009 г., 2054.46 лв - разноски за заповедното производство и 1477.23 лв – юрисконсултско възнаграждение.

ДОС е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се отменя изцяло, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска по чл.422-ГПК за посочените по-горе суми, ведно с присъждане в полза на ищеца на направените съдебни разноски по делото в размер на 2054.46 лв. Разноски за настоящата инстанция не са искани от въззивника, поради което такива не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №162/16.07.2013 г. на Окръжен съд –Добрич, ТО по т.д.№49/2013 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К. Д, ЕГН - **********,***, дължи на „Б ДСК” ЕАД - гр.София, ЕИК 121830616, сумите: 49892.06 евро – главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.06.2007 г., 2199.08 евро – договорна лихва за периода – 28.10.2008 г. – 09.03.2009 г., 430.41 евро – наказателна надбавка за периода – 06.02.2009 г. – 09.03.2009 г., законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2009 г. до окончателното й изплащане, 2054.46 лв - разноски за заповедното производство и 1477.23 лв – юрисконсултско възнаграждение евро, по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 – ГПК по ч.гр.д.№19414/09 г. на СРС-47 с-в.

ОСЪЖДА Г.К. Дочева, ЕГН - **********,***, да заплати на „Б ДСК” ЕАД - гр.София, ЕИК 121830616, сумата 2054.46 лв – съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.