Р Е Ш Е Н И Е   № 54

 

14.03.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 701 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД със седалище гр. София, ЕИК 000694959, подадена чрез адв. Зл. Ж. ***, срещу решение № 83 от 29.07.2016г., постановено по т. д. № 45/2014 г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Вива Трейдинг“ ЕООД /н/, ЕИК: 118541338, следните, извършени от дружеството действия и сделки: 1./ встъпване в задълженията на „Вива Агротекс“ ЕООД, ЕИК 118020716, към „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, съгласно Допълнително споразумение № 7/10.03.2010г. към Договор за банков кредит от 29.08.2005г., сключен между „ОББ“ АД и „Вива Агротекс“ ЕООД, и 2./ сключен между „ОББ“ АД, ЕИК 000694959, и „Вива Трейдинг“ ЕООД, Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010г., peг. № 3762/2010г. на Нотариус Р Т, peг. № 105 на НК, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Поддържайки доводи за недопустимост на решението, въззивникът моли за неговото обезсилване и съответно, прекратяване на производството по исковете или връщане на делото за ново разглеждане от пъровинстанционния съд, а в евентуалност, отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Съображенията за недопустимост на решението са, че искът е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, че в производството по иска не е конституиран като ответник необходим другар - „ Вива агротекс“ ЕООД, както и че приключилото производство по специалния отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ дерогират общия способ за защита с процесния иск по чл. 135 ЗЗД, а включването на вземането на „ОББ“ АД в списъка на предявените приети вземания се ползва със стабилитет. По правилността на решението се релевират оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендират се съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Преписи от жалбата са изпратени на всички лица, имащи качеството на насрещна страна спрямо въззивника. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор само от ЕТ „ИВАН ЖЕКОВ 98“ със седалище гр. Силистра, ЕИК 118032622, който е с процесуалното качество на трето лице – помагач на страната на ищеца. Изразено е становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения и се иска потвърждаване на решението.

В проведеното открито съдебно заседание се явява адв. Вл. М от САК- процесуален представител на синдика на „ Вива Трейдинг“ ЕООД / н/, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Останалите страни в производството не се представляват.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Силистренският окръжен съд е бил сезиран с отменителни искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявени от синдика на „Вива Трейдинг ЕООД", ЕИК 118541338, срещу „Вива Трейдинг ЕООД" и „Обединена българска банка“ АД, за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Вива Трейдинг ЕООД" на извършеното от „Вива Трейдинг ЕООД" встъпване в задълженията на „Вива Агротекс ЕООД" към „ОББ“ АД, съгласно Допълнително споразумение № 7/10.03.2010 г. към Договор за банков кредит от 29.08.2005г., както и на сключения между ответниците Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010г., peг. № 3762/2010 г. на нотариус Р Т, peг. № 105 на НК.

Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че на 29.08.2005г. между ответника „ОББ“ АД и „Вива Агротекс“ ЕООД, с процесуалното качество на трето лице помагач на страната на обявения в несъстоятелност длъжник „Вива Трейдинг“ ЕООД / н/, е сключен Договор за банков кредит, с който банката е предоставила на дружеството ползването на кредитна линия в размер на 2 000 000 лв. за срок от 12 месеца, до 28.08.2006г., с възможност за удължаване на срока за следващи два едногодишни периода. На 10.03.2010г. е сключено Допълнително споразумение № 7/10.03.2010г. към Договор за банков кредит от 29.08.2005г. с § 12 от което, на основание чл. 101 от ЗЗД, „Вива Трейдинг ЕООД" е встъпило в задълженията на „Вива Агротекс“ ЕООД към банката. Също на 10.03.2010г. е сключен договор за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „Вива Трейдинг“ ЕООД, за обезпечаване на вземания на „ОББ АД" към „Вива Агротекс“ ЕООД. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя банката е обявила предсрочна изискуемост и е пристъпила към изпълнение върху заложното имущество по договора за особен залог от 10.03.2010г. на търговското предприятие на „Вива Трейдинг“ ЕООД, вписано в ТР при АВ по партидата на дружеството залогодател с рег. № 20120523131942. Длъжникът е уведомен за пристъпването към изпълнение по реда на чл. 33 от ЗОЗ, на 06.06.2012г. За част от вземането, произтичащо от договора за банков кредит, е инициирано заповедно производство от банката, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя „Вива Агротекс“ ЕООД и съдлъжника „Вива Трейдинг“ ЕООД. С решение № 8/20.02.2013 г., постановено по т. д. № 176/2012г. на Силистренски окръжен съд, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Вива Трейдинг“ ЕООД, поради неплатежоспособност с начална дата- 29.11.2011г.

В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно – счетоводна експертиза и е назначен експерт с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите за установяване на спорните обстоятелства, за които се изискват специални знания. В приетото от съда заключение на вещо лице, чиято компетентност не е оспорена, се предлагат изводи, които няма основание да не бъда възприети от съда при преценката по чл. 202 ГПК, а именно: Към датата 10.03.2010г., на която са сключени договорите за встъпване в дълг и за учредяване на особен залог на търговско предприятие за обезпечаване на чуждо задължение пазарната стойност на наличните ДМА на „Вива Трейдинг“ ЕООД възлиза на сумата 3 204 223 лв., а задълженията на дружеството към същата дата надхвърлят стойността на активите му с над 600 000 лв. Значителните по размер задължения са към множество кредитори, в това число и към кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност - ЕТ „Иван Жеков 98” и ЕТ „Вива – Р.Ш.“.

Обжалваното решението на ОС - Силистра, с което, въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 649 ТЗ са уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е и допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Неоснователни са оплаквания на въззивника във връзка с допустимостта на производството. Исковата молба е подадена по пощата на 20.02.2014г., което е в рамките на законоустановения едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, считано от обявяването в ТР на решение № 8/20.02.2013 г. по т. д. № 176/2012г. на СОС, следователно тази особена процесуална предпоставка за допустимостта на исковете по чл. 649 ТЗ, в това число, за искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, е налице.

Очевидна е несъстоятелността на правното твърдение във въззивната жалба, че предвидените от ТЗ специални отменителни искове дерогират общия способ за защита с искове по чл. 135 ЗЗД. С промените на чл. 649, ал. 1 ТЗ /ДВ бр. 20 от 28. 02. 2013г./ синдикът на дружество в открито производство по несъстоятелност, придоби възможността да предявява както специални отменителни искове по чл. 647 от ТЗ, така и отменителни искове по чл. 135 от ЗЗД, свързани с производството по нестоятелност, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. Предимството на това правно средство спрямо специалните отменителни искове се състои в по-дългия срок от 5 години от възникване на атакувания юридически факт, в който кредиторите или синдикът биха могли да заведат Павлов иск, за разлика от специалните отменителни искове по ТЗ, които могат да имат за предмет отмяната на сделки, сключени в период до една или две години преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, в зависимост от свързаността между страните по сделката. На синдика е предоставена специална процесуална легитимация да завежда такъв иск, но не от името на несъстоятелния длъжник, а като субституент на кредиторите, с оглед на компетентността и задълженията му по чл. 658 ТЗ за охраняване интересите на масата на несъстоятелността и попълването й с цел справедливото удовлетворяване на кредиторите. Действително законът предвижда и специална хипотеза на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ за сделките като процесните, с които несъстоятелният длъжник е учредил залог, ипотека или лично обезпечение за чужд дълг. На това основание обаче са атакуеми само тези от отговарящи на горните условия сделки, извършени в рамките на едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. За сделките, извършени в този срокове, е без значение знанието за увреждане или целта да се увредят кредиторите на несъстоятелността. Именно конкретното време на сключване на сделките / кратки срокове преди молбата по чл. 625 ТЗ и след началната дата на неплатежоспособността/ и тяхната правна природа – реални и лични обезпечения на чужд дълг, презумират, че страните по тях, ако и да не са знаели, са били длъжни и обективно са могли да узнаят, като положат необходимата грижа на добрия търговец, че длъжникът, обезпечаващ чужд дълг, е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Сделките, с които несъстоятелният длъжник е учредил залог, ипотека или лично обезпечение за чужд дълг, сключени извън горните срокове, / процесния случай/ не могат да се атакуват по чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, но остава открит пътят за защита с иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност.

Включването на вземането на кредитора „ ОББ“ АД, произтичащо от договора за встъпване в дълг, в списъка на приетите вземания и признаването на привилегия въз основа на договора за особен залог, не са процесуални пречки за реализиране на относителната защита, предоставена на трети лица - кредитори срещу тези сделки чрез иск по чл. 135 ЗЗД. Обратното, одобряването на списъка на приетите вземания стабилизира правният интерес на кредиторите, както и на синдика като техен процесуален субституент, за осъществяване на искова защита, основана на възражения за относителна недействителност. С тази защита не се засяга или отрича обвързващата сила на увреждащите сделки в отношенията между страните по материалното правоотношение – те ще продължат да бъдат валидно обвързани от тях независимо от резултата от иска по чл. 135 ГПК. Именно с одобряването на списъка на приетите вземания, с което се създава непререшаемост по отношение на лицата по чл. 694, ал. 8 ТЗ, по съществуване на вземания и привилегии, в това число и по въпросите за обвързващата сила на увреждащите сделки като годни основания за настъпване на целените със сключването им от страните правни последици, процесните договори са противопоставими на всички кредитори в производството по несъстоятелност и се открива пътят за защита с твърдения за относителна недействителност по отношение на увредените кредитори, каквито основания не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора по възражения по чл. 692 ТЗ и установителни искове по чл. 694 ТЗ.

Оплакването в жалбата, че кредитополучателят по Договор за банков кредит от 29.08.2005г. - „Вива Агротекс“ ЕООД, конституиран в процеса като трето лице помагач на страната на ответника, е задължителен необходим другар на ответниците „ Вива Трейдинг“ ЕООД / н/ и „ ОББ“ АД, също е неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, съгласно която трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, кумулативното поемане на дълг, каквото е обективирано в § 12 от процесното споразумение, наред с други договорни клаузи, отнасящи се и до първоначалния длъжник, представлява двустранно съглашение, по силата на което третото лице „Вива Агротекс“ ЕООД встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ дълг, произтичащ от правоотношение между първоначалния длъжник и негов кредитор. За разлика от заместването в дълг, встъпването на новия длъжник в дълга не води до освобождаване на първоначалния длъжник. Кредиторът запазва претенцията си срещу стария длъжник и получава още една срещу встъпващия в дълга. Когато договарящите страни са кредиторът и встъпващият в дълга (чл. 101, изр. 1, предл. 1 ЗЗД), съгласие на първоначалния длъжник не се изисква. След като трето лице може да изпълни чужд дълг, при това без длъжникът да може да се противопостави, то следователно няма пречка трето лице да се задължи солидарно, заедно с първоначалния длъжник, без да се иска неговото изрично съгласие.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази оплакванията в жалбата по правилността на решението и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира следното:

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивния съд, е дали процесните договори за встъпване в дълг и учредяване на особен залог на търговско предприятие за обезпечаване на чуждо задължение са безвъзмездни.

По правило договорите за обезпечаване на чужди задължения с лични или имуществени обезпечения са безвъзмездни, тъй като обичайно не се уговаря насрещно задължение в тежест на кредитора. По изключение договорът може да бъде сключен и като възмезден, когато страните изрично са уговорили, че кредиторът ще заплати възнаграждение на обезпечаващия чуждо задължение, като насрещна престация за поетата от последния отговорност и поставяне под угроза от принудително изпълнение на собственото му имущество. Възмездността може да произтича и от вътрешните отношения между главния длъжник и лицето, предоставило обезпечение за чуждо задължение по съглашение с длъжника, когато те се уреждат по правилата на договор за поръчка /чл. 280 ЗЗД/ и е уговорено получаването на имуществена облага. Следователно, договорите за обезпечаване на чужди задължения с лични или реални / вещни/ обезпечения не могат еднозначно и категорично да бъдат класифицирани като възмездни или като безвъзмездни договори във всички случаи, възмездността подлежи на преценка във всеки конкретен случай, като в процесния следва да се разгледат преди всичко наведените от ответника – въззивник в настоящото производство, основания за възмездност.

Въззивникът обосновава квалифицирането на процесните сделки като възмездни с две основни твърдения:

На първо място, се сочи, че възмездността произтича от регресни вземания на новия длъжник/ обезпечител спрямо главния длъжник, които при възникването им ще доведат до „ еквивалентно имуществено разместване“ между двата патримониума, а това изключва характерното за безвъзмездните отношения едностранно разместване на имущество.

По това твърдение съдът намира, че суброгирането на солидарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор при изплащане на дълга, до размера на платеното или за част от него, определена съгласно чл. 127 ЗЗД, е предоставена от закона възможност, а не уговорена по обезпечителната сделка или във вътрешните отношения между главния длъжник и обезпечителя насрещна престация за поетата отговорност за чужд дълг. Насрещна престация би съставлявала реална облага, която е постъпила или е следвало да постъпи по силата на конкретното правоотношение в патримониума на длъжника, а не възможността за реализиране на регресни права при погасяване на чуждо задължение.

На второ място, ответникът се позовава на презумпция за възмездност на търговска сделка, която не била оборена от ищеца.

В търговското право е заложен принципът за възмездно - еквивалентния характер на отношенията, но не и законова презумпция за възмездност на търговските сделки, която според въззивника е следвало да бъде оборена от ищеца. Т. е. с оглед спецификата на търговския оборот, сделките в него са само по принцип, а не винаги възмездни. Търговците, като физически и юридически лица са субекти на гражданското право, поради което могат да сключват както възмездни, така и безвъзмездни сделки, които се определят като търговски. В ТЗ изрично е предвидена възможността да се сключват безвъзмездни сделки. Типичен пример за това е разпоредбата на чл. 294 ТЗ, която допуска уговорката, че между търговци няма да се дължи лихва, т. е., че между търговци може да се уговори безвъзмезден заем за потребление или послужване. В други разпоредби на същия закон се институционализира, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездните сделки, които са сключени от длъжника преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, т. е. признава се възможността търговците да сключват безвъзмездни сделки, които могат да се атакуват в определените от закона срокове и предпоставки от кредиторите на несъстоятелен търговец. Също, съгласно разпоредбата на чл. 616, ал. 2, т. 3 ТЗ, удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от: т. 3 безвъзмездна сделка. Чрез изложената нормативна уредба имплицитно се признава сключването на безвъзмездни сделки от търговци. В същия смисъл и привилегията, посочена в разпоредбата на чл. 722 ал. 1, т. 11 ТЗ, която дава ред на вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ТЗ, т.е. на вземанията по безвъзмездни договори. Поставянето в едно и също положение на кредитори, които са поели задължение за насрещна престация и такива, които няма задължения за реално престиране на имуществено благо срещу придобитите притезания би било в противоречие с целите, визирани в чл. 607, ал. 1 ТЗ.

След като законодателят предвижда възможността за сключване на безвъзмездни сделки от търговци и няма законова презумпция за възмездност на търговски сделки, то изводите на съда, сезиран с разрешаването на спор за безвъзмездност на конкретна сделка като елемент от разглеждания фактически състав, не биха могли да се основават на презумптивна възмездност или на такава, която да се изведе само от теоретични постановки за естеството на правоотношенията, а подлежи на преценка във всеки конкретен случай.

Като краен извод, с оглед съдържанието на процесните обезпечителни сделки, респ. липса на уговорени между страните насрещни престации за поетото чуждо задължение и неговото обезпечаване с реален залог, или данни за взаимосвързаност или обусловеност на обезпечителните сделки с поставянето им като условие за отпускането на кредита или с отстъпки от дълга с финансово – икономическо изражение, съдът приема, че същите следва да бъдат квалифицирани като безвъзмездни.

Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на факти и доказателства за соченото от ищеца увреждане в резултат на встъпването в дълг и учредяване на особен залог от дружеството, обявено в несъстоятелност.

Съгласно установената задължителна практика на ВКС с решение № 320 от 15.11.2013г. по гр. д. № 1379/2012г., IV г. о. и решение № 48 от 21.02.2014г. по гр. д. № 4321/2013г., IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, засягащ права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и пр. ( в същия смисъл решение № 407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/2014г., IV г. о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г., IV г. о. ВКС). Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013г. по гр. д. № 915/2012г., IV г. о. ВКС. Когато увреждащата сделка е безвъзмездна е достатъчно длъжникът да е знаел за съществуването на задължението му към кредитора, а знанието на третото лице не се изисква и е без правно значение. Дадените задължителни разрешения от ВКС по приложение на закона са директно приложими към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав

По изложените съображения ВнАпС, І – ви състав, прави крайния извод за основателност на исковете поради наличие на елементите от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, свързан с производство по несъстоятелност. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на синдика на „ Вива Трейдинг“ ЕООД / н/, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 21 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ, за плащането на което в полза на адвоката са представени доказателства.

На чл. 649, ал. 6, изр. второ ТЗ въззивникът дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВнАпС държавна такса в размер на 285 807.91 лв., определена съгласно Тарифа за държавните такси по ГПК – 50 % от дължимата държавна такса за първоинстанционното производство.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 29.07.2016г., постановено по т. д. № 45/2014 г. по описа на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище гр. София, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на несъстоятелността на „ Вива Трейдинг“ ЕООД / н/, ЕИК: 118541338, сумата 21 000 лв. / двадесет и една хиляди лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище гр. София, да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата 285 807.91 лв. / двеста осемдесет и пет хиляди осемстотин и седем лева и деветдесет и една ст./, представляваща дължима държавна такса за въззивно производство, на основание чл. 649, ал. 6, изр. второ ТЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я Георги Йовчев по решение от 14.03.2017 г., постановено по в.т.д. 701/2016 г. по описа на ВнАС

 

С решение от 14.03.2017 г., съдът е потвърдил решение №83 от 29.07.2016г., постановено по т. д. № 45/2014 г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Вива Трейдинг“ ЕООД /н/, ЕИК: 118541338, следните, извършени от дружеството действия и сделки: 1./ встъпване в задълженията на „Вива Агротекс“ ЕООД, ЕИК 118020716, към „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, съгласно Допълнително споразумение № 7/10.03.2010г. към Договор за банков кредит от 29.08.2005г., сключен между „ОББ“ АД и „Вива Агротекс“ ЕООД, и 2./ сключен между „ОББ“ АД, ЕИК 000694959, и „Вива Трейдинг“ ЕООД, Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010г., peг. № 3762/2010г. на Нотариус Р Т, peг. № 105 на НК, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

За да потвърди обжалваното решение, мнозинството от съдебния състав прие, че процесните договори за встъпване в дълг и учредяване на особен залог на търговско предприятие за обезпечаване на чуждо задължение са безвъзмездни.

Не съм съгласен, че по правило договорите сключени между търговци, за обезпечаване на чужди задължения с лични или имуществени обезпечения са безвъзмездни, тъй като обичайно не се уговаряло насрещно задължение в тежест на кредитора.

Считам, че критериите за възмездност или безвъзмездност на обезпеченията, могат да бъдат изведени, само когато се направиправи характеристика на конкретния обезпечителен договор.

От съдържанието на двата договора е видно, че същите са сключени и задълженията по тях са поети, не с намерение да се облагодетелства длъжника по договора за кредит, а за да гарантират изпълнението му пред банката. На практика със сключване на договорите, не се предизвиква никакво безвъзмездно увеличение или намаление на нечий патримониум, а освен това при удовлетворяване на кредитора, в полза на лицето дало обезпечение на чуждото задължение, ще възникнат регресни права спрямо длъжника за всичко платено, което разколебава тезата за безвъзмездния характер на обезпечителните договори.

Считам, че за да се определи правната същност на атакуваните по реда на чл.135 от ЗЗД договори, би следвало да се има предвид целият комплекс от правоотношения, а не откъснатото разглеждане на акцесорните договори.

От доказателствата е видно, че договорът за встъпване в дълг, не е инкорпориран в отделно съглашение с кредитора, а е част от Допълнително споразумение към договор за кредит от 29.08.2005 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и  „Вива Агротекс“ ЕООД. Доколкото в това споразумение е удължен крайният срок за погасяване на кредита, уговорена е нова схема за издължаване и е предвидена принципна възможност за следващо разсрочване на задължението, то следва да се приеме, че кредиторът е направил тези отстъпки именно поради встъпването в дълга от страна на „Вива Трейдинг“ ЕООД, което внася елемент на възмездност в договора за встъпване в дълг.

Налице е и възмездност в отношенията между страните по договора за особен залог на търговското предприятие, тъй като тристранното  споразумение N 7 към договора за кредит от 29.08.2005 г., в което банката е отсрочила падежа на задълженията, е сключено при насрещно поетото задължение от страна на „Вива Трейдинг“ ЕООД, да учреди особен залог върху търговското си предприятие.

След като споразумението, изпълнението на което се обезпечава с особения залог, изобщо не би било сключено без сключването на договора за особен залог, няма как последният да се характеризира като безвъзмезден, щом банката се е съгласила да направи отстъпки не само срещу насрещната престация на длъжника, а и поради наличието на обезпечението – особения залог.

Ако споразумението бе сключено без банката да отсрочва или разсрочва задължението по договора за кредит, то тогава във всички случаи бихме могли да споделим тезата, че със сключване на договора за особен залог, длъжникът единствено обезпечава съществуващо свое и чуждо задължение, без да е налице възмездност в отношенията между страните. Само в такъв случай, заложният кредитор –  ответник по иска по чл.135 от ЗЗД, нямаше да има правно защитим интерес и за прогласяването на относителната недействителност спрямо ищеца на увреждащия го договор за особен залог, нямаше да е необходимо и този ответник – обезпеченият кредитор да е знаел за увреждането на ищеца.

Наред с това от заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че към датата на сключване на договорите за встъпване в дълг и учредяване на особен залог на търговско предприятие, „Вива Трейдинг“ ЕООД е имало задължения към „Вива Агротекс“ ЕООД, в размер на над два милиона лева, което вероятно е и причината поради „Вива Трейдинг“ ЕООД е обезпечило задълженията на своя кредитор към банката в почти същия размер.

Гореизложените съображения, както и обстоятелството, че договорът, който поражда главното правоотношение, също е възмезден, следва да обосноват извода, че  както договорът за встъпване в дълг, така и този за учредяване на особен залог на търговско предприятие имат възмезден характер, поради което за да е налице фактическият състава на чл.135 от ЗЗД, следва въззивникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, също да е знаел за увреждането.

Тъй доказателства за знанието на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, че със сключване на обезпечителните договори, ще се увредят кредиторите на длъжника „Вива Трейдинг“ ЕООД не са представени, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени