Р Е Ш Е Н И Е

 

10/ 09.01.2014 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 11.12.2013 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 702/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от  Б.Х. и И.Х. *** решение № 32/22.05.2013 год., постановено по т.д.№ 11/2013 год. по описа на ОС – Разград в следните части:

- в частта в която съдът е отхвърлил предявения от Б.Х. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск за заплащане на сумата от 12 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 3.06.2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 226 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

- в частта, в която съдът е  отхвърлил предявения от  И.Х. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск за заплащане на разликата от  присъдените 1000 лева до претендираните 2000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 3.06.2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 226 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Решението в останалата отхвърлителна част е влязло в законна сила.

Решението е влязло в законна сила и по отношение на осъдителната претенция на А.Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото правоотношение.

В предявената въззивна жалба се излага, че присъденото от РОС обезщетение за неимуществени вреди не съответства на вида и характера на претърпяните увреждания и продължителността на болките и страданията. Претендира се и неправилност на решението в частта за разноските.

Предявените жалби се поддържат в о.с.з., респ. се оспорват от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I. По претенцията на Б.Ф.Х.: Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Ищцата е предявила претенция за възмездяване на причинените неимуществени вреди от ПТП, изразяващи се в травматичен шок; плеврален излив вдясно; счупване на IV и IX ребро вдясно и мозъчно сътресение.  Страната е оценила претенцията си на 40 000 лева с посочване на размер за обезщетение, дължимо за всяко от уврежданията.  Претендираната глобална обезвреда  касае всички причинени неимуществени вреди, причинени от деликта.

В първото по делото с.з. ищцата е оттеглила претенцията за възмездяване на неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на IV и IX ребро вдясно. Оттеглянето е предприето с изявления, сочещи, че страната възнамерява да претендира обезщетяване за посочените вреди в друго производство при завишаване на тежестта, респ. на дължимото обезщетение. С оглед на предприетото частично прекратяване на делото, следва да се приеме, че съдът е сезиран с претенция за частична обезвреда от деликта, сведена до отделни увреждания с изричното им посочване. Въвеждането на подобен предмет на спорното право при иск за заплащане на застрахователно обезщетение е допустим – арг. Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., ГК. В тези предметни пределни е произнесен и обжалвания съдебен акт, респ. в същите предметни предели следва да се осъществи и дължимата въззивна проверка.

 От съвкупната преценка на представената медицинска документация се установява, че непосредствено след инцидента ищцата била хоспитализирана в периода 3.06.2012г. до 10.06.2012 г. при начално „тежко състояние”. Вследствие  на претърпяното пътно – транспортно произшествие същата била диагностицирана с травматичен шок, съчетана травма глава и гръден кош; мозъчно сътресение; плеврален излив вдясно. Соченото тежко общо състояние се потвърждава и от показанията на св.Р.М..

Ищцата била третирана медикаментозно, респ. изписана  на 10.06.2012 год.  в добро общо състояние.  Според заключението на СМЕ оздравителният процес е протекъл за срок около месец, месец и половина с главоболие, виене на свят, отпадналост, лесна уморяемост, тилно главоболие, поради претърпяното мозъчно сътресение.  В хода на делото е била подложена на лечение в неврологично отделение с оплаквания за световъртеж. Описаните негативни усещания съставляват сиптоми на т.н. следтравмена болест – постравматична церебрастения.

Като следствие от катастрофата в хода на оздравителния процес и понастоящем ищцата е в състояние на тежко психо-емоционално нараняване, изразяващи в страх и тревожност, нарушения на съня и храненето, кошмари, натрапливи спомени. Налице е симпоматика на постравматичен синдром /заключение на СПЕ/.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение според характера и степента на уврежданията; интензитета и продължителността на болките и страданията; възрастта на пострадалия; бъдещите прогнози и пр.  Същевременно, при изследване на дължимото обезщетение съдът е обвързан от фактическите твърдения, въведени в исковата молба във връзка с конкретно посочени увреждания и техния вид.

С оглед на горните съображения, съдът намира, че определеното на ищцата обезщетение в размер на 18 000 лева съставлява справедливо възмездяване на претърпените от процесния деликт болки и страдания. Соченият извод отчита следната съвкупност от релевантни факти: ищцата е претърпяла плеврален излив, който е бил овладян непосредствено след инцидента без удложнения. Получила е и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието. Психическите и неврологични  остатъчни страдания са с изявен интензитет.  Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение  в размер на 18 000 лева, определимо към момента на увреждането.  Анализът на представените по делото доказателства сочи, че основните проблеми на ищцата са свързани със счупването на ребра и последвалото неправилно зарастване. Именно сочената травма е източник на понесените във възстановителния период, а и понастоящем хронични интензивни болки и затруднения. Страната обаче е избрала да не въвежда сочените вреди в предмета на спора, поради което дължимото обезщетение следва да се определи според твърдяните увреждания.

 Ищцата не оспорва, че в хода на съдебното производство е получила от застрахователя застрахователно обезщетение на стойност 18 000 лева.  Соченият факт, съобразен от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК, обуславя неоснователност на претенцията, поради осъществено от застрахователя плащане. Липсват предпоставките за присъждане на обезщетение в размер, надхвърлящ размера на доброволно осъщественото плащане.

Постановеното в идентичен смисъл отхвърлително решение на ОС – Разград следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При изследване на спорното правоотношение съдът намира за ирелевантни наведените твърдения за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. В писмените си бележки въззивникът се позовава на присъденото обезщетение по в.т.д.№ 587/2013 год. по описа на АС - Варна, което касае обезщетяването на пострадала от същото ПТП в значително завишен размер. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложението на чл. 52 ЗЗД изисква винаги конкретна преценка на уврежданията и претърпените като следствие болки и страдания. По конкретно цитираното дело присъденото завишено обезщетение е обусловено и от завишения размер на вредите:  мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, контузия на таза със счупване на дясната сраменна кост, довели до трайно затруднение на движението на долните й крайници и техните последици – постконтузионен синдром и лек психоорганичен синдром и болки в дясната половина на таза при натоварване на долните крайници, както и трайна деформация на средната става на четвърти пръст на лявата ръка.

II. По претенцията на И.Х.: Ищецът е претърпял единствено повърхностни наранявания, за които не е бил третиран в болнична обстановка и  не е провеждал нарочно лечение.  Непосредствено след инцидента бил напрегнат, в състояние на тежък стрес и разстройство в адаптацията, за което му били изписани медикаменти. В производството е доказано и че страната страда от постравматичен синдром, чиято симптоматика  е  по- ограничена в сравнение с тази на останалите пострадали – така заключение на СПЕ.

Обективираните в СМЕ изводи за наличие на постравматична церебрастения – болки в тилната част на главата и световъртеж не следва да се вземат предвид при определяне на дължимото обезщетение.  Ищецът не е въвеждал твърдения за причинена травма на главата, нито за свързана с нея неврологична остатъчна симтоматика.

При това положение определеното от РОС обезщетение в размер на 2000 лева съответства на причинените увреждания.  Застрахователят е осъществил доброволно плащане в размер на 1000 лева, поради което съдът е присъдил разликата до 2000 лева. Липсват основание за увеличаване на размера на присъденото обезщетение. Решението в разглежданата отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.

III. Разноски в първоинстанционното производство:

Въззивната жалба съдържа нарочни оплаквания против съдебния акт в частта за разноските. Такива са предявени от двамата въззивници, вкл. и от А.И.Х., по отношение на който първоинстанционното решение е влязло в законна сила.  Пререшаване на въпроса относно отговорността на страните за разноски  по делото е допустимо единствено по реда на чл.248 ГПК - чрез изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, като в този случай определението подлежи на обжалване по изрично разпореждане на закона – чл.248, ал.3 ГПК, пред по-горния по степен съд.

С определение № 511/29.07.2013 год. ВАС е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РОС за произнасяне по наведените оплаквания във връзка с присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 834/22.08.2013 год. РОС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт е съобщен на тримата ищци, не е обжалван и е влязъл в законна сила. С оглед на изложеното и предвид изводите за потвърждаване на съдебния акт, въззивният съд не дължи произнасяне по отговорността за разноски в първа инстанция.  

IV.Разноски за въззивното разглеждане на спора: Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева, платено в брой.

Насрещната страна претендира прекомерност на разноските, на  основание чл. 78, ал.5 ГПК. Възражението е основателно. Предмет на въззивна проверка са две активно субективно съединени претенции, по които минималният адвокатски хонорар според обжалвания интерес възлиза: по иска на Б.Х. – 690 лева /чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/; по иска на И.Х. – 200 лева /чл.7, ал.2, т.1/ или общо 890 лева.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя при условията на свободно договаряне,  но следва да е справедлив и обоснован – чл.36, ал.2 ЗА.   Настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, а въззивната проверка не е протекла със събиране на доказателства. Основният предмет е сведен до размера на претендираното обезщетение при безпорност на останалите елементи за възникване на отговорността на застрахователя по чл. 226 КЗ. С оглед на изложеното, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено като прекомерно до минималния законов размер. На основание чл. 78 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 890 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/22.05.2013 год., постановено по т.д.№ 11/2013 год. по описа на ОС – Разград в обжалваните части.

ОСЪЖДА Б.Ф.Х. и И.И.Х. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Георги Бенковски” № 3 сумата от 890 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК единствено в частта, в която съдът е потвърдил решението в частта,  в която РОС е отхвърлил предявения от Б.Х. иск против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск за заплащане на сумата от 12 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 3.06.2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 226 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.  

         РЕШЕНИЕТО в останалата част е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: