О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

          Номер 391/30.06.2017                 година,  град Варна

          Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 28.06.2017 год.  в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                     НИКОЛИНА  ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.  704/16 год., за да се произнесе взе предвид   следното:

 

Производството е с правно основание чл. 64 и следв. ГПК.

С определение № 41/24.01.2017 год., постановено по ч.т.д.№ 704/16 год. ВАС е постановил, че ОТМЕНЯ Определение № 307/03.10.2014 год. по т.д.№ 38/16 год. по описа на СОС, с което е прекратено производството по иска за приемане за установено, че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на Банка „ДСК“ АД присъденото в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2713/2010 год. по описа на РС – Силистра задължение, тъй като то е такова след подновяване спрямо тях на обезпечения дълг, за което подновяване не са давали съгласие и което подновяване не и вписано в имотния регистър като ВРЪЩА делото в разглежданата част за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с дадените указания и е ПОТВЪРДИЛ прекратителното определение в останалата част.

Срещу постановения съдебен акт е постъпила частна касационна жалба  от Д.К.С., С.Х.Н. и Х.С.Н. на  14.02.2017 год.

С Разпореждане № 321/20.02.2017 год. ВАС е оставил без движение жалбата с изрични указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на по 15 лева за всеки от касаторите. Указанията на съда са надлежно връчени на страните на 06.03.2017 год. чрез процесуален представител адв. М..

С оглед процесуалното бездействие на касаторите, с Разпореждане № 517/21.03.2017 год. ВАС е върнал подадената частна касационна жалба вх.№ 907/14.02.2017 год.   Същото е връчено на касаторите на 05.04.2017 год.

На 31.03.2017 год. е постъпила молба от адв. М.  с искане за възстановяване на пропуснат срок за заплащане на дължимите държавни такси, придружена с преводно нареждане за сумата от 45 лева по сметка на ВКС. Обстоятелствата, на които се основава молбата за възстановяване на срок са уточнени в допълнителна молба от 07.04.2017 год. и са свързани с  „възрастта и болестите на Х.Н.“, постоянната работа на Д.С. в чужбина и заблуда на С.Х.Н., че таксата е вече внесена.

Основателността на предявената молба за възстановяване на срок се оспорва в писмено становище на насрещната страна – Банка ДСК АД.

Молбата за възстановяване на срок е процесуално допустима и надлежно администрирана.

В производството по възстановяване на срок са повдигнати следните правни въпроси:

Страните са предявили искане за пренасочване на недължимо внесени такси, по които съдът е постановил нарочно Определение № 219/21.04.2017 год.

В производството по възстановяване на срок страните са оспорили и правилността на Разпореждането на въззивния съд по отношение дължимостта на държавна такса от всеки от другарите – частни касатори.  Сочените възражения по съществото си съставляват доводи против правилността на Разпореждане № 517/21.03.2017 год. на АС – Варна, което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Страните не са предприели действие по обжалването му.

Страните са навели и твърдения, че в производството по възстановяване на срок е приложима разпоредбата на чл. 65, ал.2 ГПК, според която ако пропуснатият срок е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. Сочената разпоредба, според молителите, освобождава страната от задължението да твърди и доказва особени непредвидени обстоятелства в хипотезата на чл. 64, ал.2 ГПК.

Възражението е неоснователно. Възстановяването на процесуалните срокове се извършва при условията на чл. 64 ГПК, които имат общ характер и са приложими при всички случаи на пропуск.  Разпоредбата на чл. 65, ал.2, пр.2 ГПК предвижда изключение, но само по отношение изискването на чл. 65, ал.2, пр.1 ГПК. Законът предвижда, че молителите по искането за възстановяване следва да представят едновременно с молбата и книжата, за подаването на които се претендира възобновяване. В случай, че просроченото процесуално действие е свързано с внасянето на разноски, същите не се дължат едновременно с молбата по чл. 64, ал.2 ГПК, а в допълнителен срок, определен от съда  при евентуално уважаване на искането. Следователно – нормата на чл. 65, ал.2, пр.2 ГПК е неотносима към материалноправните предпоставки за възстановяване на пропуснат срок.

Възстановяването на срока се извършва само ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – чл. 64, ал.2 ГПК. Под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които са възникнали внезапно и неочаквано, стоят извън волята на страната и обичайно не могат да бъдат предвидени и преодоляни въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки конкретен случай  според фактическата установеност по делото. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК.

По делото липсват доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства, станали причина за допуснатото процесуално бездействие. Постоянната работа на страна в процеса в чужбина не съставлява непредвидено обстоятелство. Не съставлява обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК и хроничното заболяване.  Твърдяните по отношение на молителя С.Н. факти и обстоятелства са такива, които могат да бъдат преодоляни при положена грижа за добро водене на процеса и  добросъвестност.

Отделно – твърденията на молителите не са подкрепени с каквито и да е писмени доказателства, представени по реда на чл. 65, ал.1, т.2 ГПК. 

На посоченото основание, молбата за възстановяване на срока следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възстановяване на срок. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от  връчването му на страните  пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: