Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №73

 

Гр.Варна, 19.03.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 704 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич срещу решение № 180 от 30.10.2018г. по търг.дело № 325/17г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е осъдено да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София сумата от 29 190.49лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 05.12.2017г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото в размер на 1 667.62лв.

Твърди че решението е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.

По нищожността на решението твърдят че съдът в диспозитива на решението не е посочил конкретните договори, по които се дължи неизпълнение, поради което и твърдят че това води до липса на воля, а оттам и до нищожност на съдебния акт. Твърдят че волята на съда е останала изцяло неясна. Неясно е какви правоотношения е изследвал съда, между кои страни са се развили, тъй като в решението са посочени чужди за страните правоотношения и дружество. Твърди че е неясно по какъв предмет се е произнесъл съда, кои точно вземания и по кои продажби се присъждат, тъй като посочването на рамковия договор между страните не преодолява тези празноти. Твърди че решението на съда е неясно и волята на съда не може да се изведе при тълкуване на мотивите и диспозитива на решението.

По недопустимостта на решението се позовава на посочения в мотивите на същото въпрос за наличие на вземане на дружество „Имадж Глобал България“ ООД към него, което дружество няма нищо общо със субективните предели на спора и е изцяло чуждо на правоотношенията. Твърди че съдът е разгледал претенция от неконституирана страна, което влече недопустимост на съдебния акт. Позовава се на изложени мотиви досежно изпълнение на задължение на купувача да прегледа вещта и на липса на недостатъци, като твърди че този въпрос е извън предмета на спора между страните. Твърди че в диспозитива на решението съдът е осъдил ответника да му заплати сумата като дължима по договор за търговска продажба. Излага че между страните е налице един основен рамков договор № СС-063 от 20.11.2007г. и множество договори за покупко-продажба по между им, като между тях са издадени хиляди фактури, всяка от които е юридически и правопораждащ факт на търговска продажба. Сочи като пример неприключили производства между същите страни за заплащане на неустойка за забава по редица фактури, включително и процесната, за заплащане на търговски отстъпки по издадени фактури въз основа на същия сключен рамков договор между страните.

По неправилността на решението оспорва извода на съда за дължимост на претендираните с исковата молба суми, като поддържат възраженията, направени от тях че сумите са платени. Позовават се на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза че задълженията по фактура № 001009504 от 30.06.2017г. са изцяло платени. Твърдят че по дебитното известие № 532219 от 28.07.2017г. не доказва наличие на изискуемо вземане по фактурата към която е издадено – 1008453, то няма характер на правопораждащ юридически факт и не може да е източник на задължение, а претенция за вземане по фактура № 1008453 не е предявена. Твърди че съдът неправилно е тълкувал, че „Добруджански хляб“ АД е ползвал право на данъчен кредит по отношение на процесните фактури. Излага че той е издал протокол по чл.117 от ЗДДС, приложен като доказателство по делото и е възстановил в бюджета сумата от 6 290.71лв. ДДС, което е отразено в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Твърди че не е налице негово неправомерно поведение и ползване на данъчен кредит по нереализирана сделка. Сочи че първоначално данъчният кредит е ползван, но при установяване че ищецът не е начислил дължимите търговски отстъпки по редица търговски продажби „Добруджански хляб“ АД е възстановил в бюджета ДДС, като това е сторено преди предявяване на иска, включително и преди предявяване на искането за предварително обезпечение.

Моли съда да прогласи нищожността, евентуално недопустимостта на първоинстанционното решение и да върне делото за постановяване на ново решение. В отношение на евентуалност моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за нищожност и недопустимост на обжалваното решение за неоснователни. Обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда. Решението е изготвено в писмена форма и е подписано. Решението изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението е допустимо и отговаря на изискванията при които делото може да се реши по същество. Действително в мотивите на решението в правните изводи на съда е допусната очевидна фактическа  грешка при посочване на името на ищеца и в диспозитива на решението не са посочени конкретните фактури, по които се претендира исковата сума, посочени в мотивите на решението. Но същите не представляват основания за нищожност или недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение.

Предявен е осъдителен иск от „Ромпетрол България“ ЕАД срещу „Добруджански хляб“ АД за сумата общо 29 190.40лв., претендирана като незаплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. и фактури №№ 1009504 от 30.06.2017г. и дебитно известие № 0532219 от 28.07.2017г. към фактура.

Не е спорно между страните съществуването на сключен договор № СС-063 от 20.11.2007г. за продажба на горива, както и че същия е бил действащ към процесния период 2017г. С договора „Ромпетрол България“ АД е поел задължение да продава, а купувачът „Добруджански хляб“ АД да купува горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол. Уговорено е че за закупеното по реда на договора гориво купувачът да заплаща цената, обявена на тотема на бензиностанцията към момента на зареждането. Уговорено е в чл.6 ал.2 от договора в края на всеки месец продавачът да начислява на купувача търговска отстъпка, изрично определена в договора съобразно количеството закупено гориво. Уговорени са между страните правила за издаване на фактура на всяко последно число от месеца и срокове за заплащане.

Установено е по делото, че фактура № 1009504 от 30.06.2017г. за продадени горива през м.юни 2017г. е издадена от продавача и приета и осчетоводена от купувача на стойност 38 055.43лв. /с включена търговска отстъпка/. Съобразно твърденията на ищеца част от дължимата по тази фактура сума в размер на 8 944.14лв. е платена на 31.08.2017г. Установено е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която въззивната инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадена, че в счетоводството купувача „Добруджански хляб“ АД същата фактура е редовно осчетоводена с данъчна основа 31 712.86лв. и ДДС 6 342.57лв., намерила е отражение в дневниците за покупка и и в справките – декларации по ЗДДС и по нея е ползван данъчен кредит в размер на 6 236.34лв. В счетоводните регистри на ответното дружество – купувач са осчетоводени три плащания на дължимите суми по фактурата съответно на 21.07.2017г., 24.07.2017г. и 25.07.2017г. Обяснено е от експерта в съдебно заседание, че разликата е в резултат на отнасяне на сумите за погасяване на задължения по различни фактури във всяко от двете счетоводства. Като доказателство по делото са приети трите броя платежни нареждания, в които купувачът изрично е посочил че плаща задължения по фактура № 1009504 от 30.06.2017г.

Установено е по делото, че от продавача е издадено дебитно известие № 0000532219 от 28.07.2017г. към фактура № 1008453  от 31.05.2017г. за продадени горива през м.май 2017г. С него е него е увеличена данъчната основа поради намаление на отстъпка със сумата 79.20лв. Дебитното известие е прието и осчетоводено от купувача, намерило е отражение в дневниците за покупка и и в справките – декларации по ЗДДС и по нея е ползван данъчен кредит в размер на 13.20лв. В счетоводните регистри на „Добруджански хляб“ АД задължението към продавача по това дебитно известие в размер на 79.20лв. е съществуващо и не е осчетоводено като погасено. Установено е също така от експертизата, че към същата фактура на 31.05.2017г. е издадено и кредитно известие № 1008585 от 31.05.2017г., с което данъчната основа е намалена със сумата 1 608.30лв. и ДДС със сумата 321.66лв. Същото е включено в счетоводните регистри на въззивника.

В отговора на исковата молба от ответника, сега въззивник е направено възражение за плащане на всички дължими от него задължения по договора за продажба на горива. Твърди че продавачът неправилно е начислил отстъпките върху закупеното гориво в по-малък размер от договорено между страните, в резултат на което купувачът е надплатил действително дължимата от него продажна цена. 

По претенцията по фактура № 001009504 от 30.06.2017г. за продадени горива през м.юни 2017г.:

Видно от представените по делото три броя платежни нареждания 21.07.2017г., 24.07.2017г. и 25.07.2017г. с изрично посочване във всяко от тях че се плаща задължение по № 001009504 от 30.06.2017г. задължението по процесната фактура е погасено изцяло поради плащане, предхождащо образуването на делото в съда.

Въззивният съд намира че следва да бъде приложена нормата на чл.76 ал.1 предл.първо от ЗЗД, съобразно която този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. С оглед на установеното в експертизата, че и към момента на изготвянето и в счетоводството на „Добруджански хляб“ ЕООД се води неплатено частично задължение към „Ромпетрол България“ АД по фактура № 1008453 от 31.05.2017г., към датите на извършване на плащанията 21 – 25 юли 2017г. купувачът е имал няколко еднородни задължения към продавача, поради което и длъжникът е упражнил правото си по чл.76 ал.1 предл.първо от ЗЗД като посочи кое задължение погасява с извършеното от него плащане. При упражнения избор от страна на длъжника ирелевантно за погасителния ефект е отнасянето на същите суми за погасяване на друго задължение от страна на кредитора.

С оглед на така установеното по делото плащане на претендираната сума по фактура от 30.06.2017г. въззивният съд намира предявеният осъдителен иск за същата сума за недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

По претенцията по дебитно известие № 0000532219 от 28.07.2017г. към фактура № 1008453  от 31.05.2017г. за продадени горива през м.май 2017г.  за сумата 79.20лв.:

Издаденото дебитно известие към фактура от продавача е редовно осчетоводено от купувача, включено е в дневниците за покупки и справка декларация по ЗДДС и за него е ползван данъчен кредит. Установено е от експертизата че това задължение, ведно с част от задължението по фактура № 1008453  от 31.05.2017г., в общ размер на сумата 29 204.81лв., са заведени като задължения на дружеството към „Ромпетрол България“ АД. Установено е от експерта, че в счетоводството на „Добруджански хляб“ АД на основание съставен от дружеството протокол по чл.117 от ЗДДС се води разчет за вземане в размер на 37 744.27лв. от „Ромпетрол България“ АД. Счетоводните записвания в дружеството дават основание на съда да приеме че извънсъдебно прихващане между двете насрещни вземания няма отразено.

Възражение за извършено извънсъдебно прихващане или възражение за съдебно прихващане няма направено в отговора на исковата молбата. Едва след даване ход на устните състезания по делото процесуалният представител на ответника – сега въззивник се е позовал на погасяване на претенцията поради извършено извънсъдебно прихващане. Съобразно разрешението на т.4 от тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. Поради което и предвид че претендиранато насрещно задължение на „Ромпетрол България“ АД, произтичащо от недължимо платена продажна цена поради неправилно приложени търговски отстъпки е спорно между страните, възражение за прихващане не може да бъде разгледано от въззивния съд в настоящето производство. Поради което и съдът намира че не следва да бъдат обсъждани всички събрани по делото доказателства във връзка с уговорения и действително начислен размер на отстъпката в цената на закупените горива.

С оглед на така установеното счетоводно записване на съществуващо задължение по процесното дебитно известие от 28.07.2017г. към фактура от 31.05.2017г. и липсата на възражение за прихващане с насрещно задължение, въззивният съд намира че осчетоводеното задължение  не е погасено, поради което и претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена. Съставеният от въззивника протокол по реда чл.117 от ЗДДС не променя извода за дължимост на процесната сума към продавача. Протоколът е съставен от купувач за коригиране на размера на ползван данъчен кредит  и е насочен за уреждане на отношенията му с бюджета във връзка с дължим ДДС. Предвид на това и дори и този протокол да отговоря на разпоредбите на ЗДДС за съставянето му, той е неотносим към погасяване на целия размер на задължението по процесното дебитно известие към фактура.

Предвид на това и първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция дължимита в полза на ищеца разноски за първа инстанция са в размер на сумата 4.53лв. Поради което и решението, в частта му с което ответното дружество е осъдено да заплати разноски в полза на ищеца за разликата над 4.53лв. следва да бъде отменено. Доказателства за извършени разноски от въззиваемото дружество за въззивно производство няма представени.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени направените по делото за двете инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от иска в размер на сумата общо 6 306.65лв., представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Възражението на насрещната стана за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение не следва да бъде уважавано. Действително уговореният и изплатен размер на адвокатските възнаграждения е с около 1 000лв. за въззивна инстанция и с около 1 200лв. за първа инстанция по-висок от минималния съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но същото съответства на действителната фактическа сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 30.10.2018г. по търг.дело № 325/17г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение в частта му, с която „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич е осъдено да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София сумата от 79.20лв., представляваща незаплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. и по дебитно известие № 532219 от 28.07.2017г. към фактура № 1008453  от 31.05.2017г. за продадени горива през м.май 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден да заплати разноски до размера на сумата 4.53лв.

ОТМЕНЯВА  решение № 180 от 30.10.2018г. по търг.дело № 325/17г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение в частта му, с която „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич е осъдено да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София разликата над 79.20лв. до 29 190.49лв., представляваща незаплатена цена по договор за продажба на горива и разликата в размера на присъдените разноски над 4.53лв. до 1 667.62лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София срещу „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич за сумата 29 111.29лв., претендирана като незаплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. и по фактура № 1009504 от 30.06.2017г.

ОСЪЖДА „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Сливница“ № 188, ет.6, ЕИК 117599032, да заплати на „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич, ЕИК 124121775 сумата 6 306.65лв. /шест хиляди триста и шест лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща общо направени пред двете инстанции разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: