Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    23/16.01. 2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                   търговско   отделение

на         десети декември                                              Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                                     Р.Славов

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  705   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

              Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

              Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.Р.И., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с паспорт № 701143093, изд.на 16.08.2008г., против  решение № 741/01.08.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 455/2013г., с което е отхвърлен предявения от него иск срещу „Б Г” ЕООД, ЕИК 148075533, гр.Варна за заплащане на сумата от 95 269лв, представляваща левовата равностойност на 48 721,48 евро, платени без правно основание  по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Б Р” ЕООД, на осн.чл.55 ал.1 ЗЗД. Счита решението за неправилно и моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълния й размер. Претендира разноски за двете инстанции.

              Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

              Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

              Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

              Няма спор между страните, че на 21.02.2012г. в гр.Варна е сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове № БГ/БР – между ищеца Р.И. в качеството му на купувач и ответното дружество „Б Г” ЕООД, гр.Варна в качеството му на продавач, по силата на който ищецът закупил  50 % от дяловете на „Б Р” ЕООД, с едноличен собственик на капитала „Б Г” ЕООД, за сумата от 50 000 евро. В чл.5 от договора е посочено, че цената е окончателна и не подлежи на промяна. На 24.04.2012г. е подписан окончателния договор за покупко-продажба на дружествените дялове, при което  купувачът Р.И. е представляван от пълномощника си И Ш Х, съгласно пълномощно  № 1-Д-335/24.02.2012т. на нотариус Н.А. Хатамтаева, легализирано от МВнР на 16.03.2012г. Възражението на ответника, че договорът е нищожен, като сключен при липса на представителна власт на пълномощника И  Х да представлява упълномощителя си и пред лица, които той самият представлява / чл.38 ЗЗД вр.чл.44 и чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД/ е неоснователно, тъй като с декларация, нотариално заверена с рег. № 2187/01.07.2013г. на М.Д, нотариус с рег. № 529 на НК, действията, извършени от упълномощеното лице И Х във връзка със закупуването на дяловете на „Б Г” ЕООД са потвърдени. Съгласно чл.3 ал.1 от окончателния договор цената на закупените от ищеца дялове е в размер на 2 500лв , по 100лв за всеки дял.

              Съдът намира възражението на ответното дружество за симулативност на продажната цена, посочена в договора от 24.04.2012г.,  също за неоснователно :  представеното споразумение – обратно писмо от 24.04.2012г., потвърждаващо като истинска, реална цена на продажбата 50 000 евро, респ. – като симулативна такава сумата от 2 500лв, посочена в окончателния договор, изхожда не лично от страната по него – Р.И., а от неговия пълномощник И Х. Изявлението за симулативност следва да изхожда от страната, която го прави и не може да бъде направено по пълномощие. Освен това  не е доказана и достоверната дата на обратното писмо.

              Страните не спорят и че на 28.02.2012г. ищецът е превел по сметката на ответното дружество сумата от 50 000 евро – л.10. От представените писмени доказателства се установява още, че на 23.11.2012г. ищецът е продал на И Х закупените от него 25 дяла от капитала на „Б Р” ЕООД за цена от 140 819 лв, а на 29.11.2012г.  в ТР е отразено заличаването му като съдружник в дружеството.

              Основният спорен въпрос е коя е действителната цена, по която са закупени дяловете от „Б Р” ЕООД – тази, отразена в чл.4 на Предварителния договор за ПП на дружествени дялове и реално заплатена от ищеца – 50 000 евро или тази, посочена в окончателния договор от 24.04.2012г. – 2 500 лв.

              Принципно е вярна постановката, изразена във въззивната жалба, че цената, посочена в предварителния договор не е

константна величина и в съответствие с чл.9 от ЗЗД страните могат да постигнат съгласие за нейната промяна в окончателния договор. Още повече че той по време следва постигнатите предварителни съглашения. В процесния случай обаче е налице новелата на чл.5 от предварителния договор, която определя цената от 50 000 евро като окончателна и не подлежаща на промяна. Налице е и реално плащане на тази цена на 28.02.2012г. Девет месеца след покупко-продажбата ищецът продава закупените от него дялове за сумата от 140 819лв, т.е.  –  за цена, малко над първоначалната  от 50 000 евро. От съвкупния анализ на всички релевантни доказателства, преценени в тяхната взаимосвързаност, съдът стига до извода, че цената, посочена в чл.4 от предварителния договор не е променяна, поради което претенцията за връщането й в хипотезата на начална липса на основание е неоснователна и следва да се отхвърли.

              По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

              Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш      И       :

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 741/01.08.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 455/2013г.

              ОСЪЖДА  Р.Р.И., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с паспорт № 701143093, изд.на 16.08.2008г. да заплати на „Б Г” ЕООД, ЕИК 148075533, гр.В, бул.”Вл.В” № 112, ет.1, представляван от управителя си И Х сумата от 4 800лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

              Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ :