Р Е Ш Е Н И Е 116

 

гр.Варна,                 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на 09.05.2017 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. № 706 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7875/14.12.2016г. по вх. рег. на ВАпС подадена от „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София (с предишно наименование „Бългериън ленд дивелъпмънт“ ЕАД), чрез адв. А., „ЛЕНД ИНВЕСТ 1“ ЕООД гр. София (с предишно наименование „БЛД-1“ ЕООД), чрез представляващия дружеството и „СТАРЛЕНД“ ЕООД гр. София (с предишно наименование БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД), чрез адв. Е., срещу решение № 36/24.03.2016г. постановено по т.д.№ 98/2015 г. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е:

1)    обявил за недействителен по отношение на Държавата действие на разпореждане с имущество на „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София – извършен на 18.12.2013 г. апорт от „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София в капитала на „БЛД-1“ ЕООД гр.София на основание чл.216,ал.1,т.3,т.4 и т.6 от ДОПК;

2)     обявил за недействителен по отношение на Държавата действие на разпореждане с имущество на „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София – извършен на 20.03.2014 г. апорт  от „БЛД-1“ ЕООД гр.София в капитала на „БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД гр. София на основание чл.216,ал.3 от ДОПК;

3)    осъдил „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София и „БЛД-1“ ЕООД гр. София да заплатят сумата от 858 440 лв. ,представляваща държавна такса по сметка на ДОС;

4)    осъдил „БЛД-1“ ЕООД гр. София и „БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД гр. София да заплатят сумата от 858 440 лв.,представляваща държавна такса по сметка на ДОС;

5)    осъдил „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София , „БЛД-1“ ЕООД гр. София и „БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД гр. София да заплатят на НАП сумата от 644 360 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.

 

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално – за неговата неправилност.  Претендират се присъждане на сторените съдебни и съдебно-деловодни разноски. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, излагайки съображения за нейната неоснователност. Счита обжалваното решението за допустимо и правилно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Въззивната жалба, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.                    

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл. 216,ал.1,т.3,т.4 и т.6 от ДОПК.

Исковите претенции са предявени при твърдения, че разпоредителните действия изхождат от „БИ ДЖИ БИЛД“ АД, по отношение на който са установени публичноправни задължения по Ревизионен акт № 22251300356/30.07.2014 год. въз основа на данъчна ревизия по заповед, връчена на 17.10.2012 год.  Разпоредителното действие – непарична вноска в капитала на „БЛД-1“ ЕООД е относително недействително спрямо Държавата, на основание чл. 216, ал.1, т.3,4 и 6 от ДОПК.  Апортираното недвижимо имущество е предмет и на последваща разпоредителна сделка – апорт с вносител „БЛД-1“ ЕООД в капитала на „БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД. Последващият апорт е относително недействителен спрямо Държавата, на основание чл. 216,ал.1,т.3,т.4 и т.6 от ДОПК.

I.                  По допустимостта на постановения съдебен акт:

Претендираната от ищеца относителна недействителност касае само част от имотите – предмет на непарични вноски, а именно – имоти, находящи се в землището на Каварна /подробно уточнени в петитума на исковата молба/. Постановеният диспозитив на съдебния акт прогласява относителната недействителност на непарични вноски, които имат за предмет недвижими имоти и в други населени места – Банско, Боровец, Рогачево. Соченият порок на съдебния акт съставлява произнасяне свръх предявения петитум и се квалифицира от настоящия състав като съществено нарущение на диспозитивното начало в процеса. Налице са предпоставките за частично обезсилване на постановеното решение, на основание чл.270, ал.3 ГПК.

                   Останалите наведени доводи – за пасивната легитимация на ответника СТАРЛЕНД“ ЕООД и за правилността на дадената от първостепенния съд квалификация на спорното право са въпроси, свързани с правилността на постановеното решение.

II.               По съществото на спора:

Предявени са претенции, основани на специалните фактически състави на относителна недействителност по чл. 216, ал.1 ДОПК. В тежест на ищцовата страна е да установи множество обстоятелства от фактическия състав на приложимите правни норми от ДОПК, сред които и факта, че ответникът „БИ ДЖИ БИЛД“ АД е адресат на надлежно установени публичноправни задължения. Предвидената в чл. 216, ал.1 ДОПК относителна недействителност е създадена в интерес на Държавата, но само при наличие на установени публични правни задължения. Исковете може да бъдат успешно проведени единствено при условие, че Държавата е кредитор, респ. ответника – длъжник на публичноправен дълг.

Пред въззивната инстанция са представени доказателства, че ДРА № 22251300356/30.07.2014 год., издаден от Й. Д. М. на длъжност Началник отдел „Ревизии и проверки“ при ТД на НАП София е отменен с окончателно и влязло в сила Решение № 14204/22.12.2006 год. на ВАС на РБългария, постановено по адм. Дело № 11667/2015 год. Постановеният съдебен акт се ползва с обвързваща сила по арг. от чл. 302 ГПК.

Настъпилата в хода на съдебното производство отмяна на   ДРА № 22251300356/30.07.2014 год. обуславя извода за липса на публичен дълг, съставляващ изискуема материалноправна предпоставка за основателност на предявените претенции.

С оглед на изложеното, постановеният съдебен акт следва да бъде отменен, респ. предявените претенции – отхвърлени.

III.            Разноски:

С оглед изхода от материалноправния спор и по арг. от чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени сторените при двуинстанционното разглеждане на спора съдебни и деловодни разноски. Отговорността за разноски се разпределя според изхода от спора и независимо от разпределението на доказателствената тежест в процеса.

В полза на „БИ ДЖИ БИЛД“ АД: Страната е реализирала разноски пред въззивната инстанция в размер на 17 873, 68 лева, от които 15 600 лева – адвокатско възнаграждение /13 000 лева – хонорар и 2600 лева ДДС/. В определение № 155/20.03.2017 год. въззивният съд е приел, че цената на предявените искове възлиза на 541 351, 90 лева, на основание чл. 69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК. Минималният размер на дължимо адвокатско възнаграждение без ДДС съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 год. във вр. пар.2а от ДР на същия нормативен акт възлиза на 12 357, 04 лева. Следователно – договореният и заплатен адвокатски хонорар не надвишава съществено минималния праг на възнаграждението, дефинирано в Наредбата. Договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В полза на страната следва да бъдат присъдени и сторените при първоинстанционното разглеждане на делото разноски в размер на 13 340 лева. Договореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 13 000 лева не е прекомерен по съображения, идентични с вече изложените.

В полза на страната се дължат общо разноски в размер на 31 213, 68 лева /17 873, 68 лв. + 13 340 лева/.

В полза на „СТАРЛЕНД“ ЕООД: Страната е представила доказателства за сторени разноски във въззивното производство в размер на 27 137, 68 лева, от които 24 864 лева с ДДС – адвокатски хонорар. Общият размер на претендираното възнаграждение е сбор от сумата от 20 720 лева – хонорар и  4 144 лева – ДДС. В определение № 155/20.03.2017 год. въззивният съд е приел, че цената на предявените искове възлиза на 541 351, 90 лева, на основание чл. 69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК. Минималният размер на дължимо адвокатско възнаграждение без ДДС съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 год. във вр. пар.2а от ДР на същия нормативен акт възлиза на 12 357, 04 лева. Следователно – договореният и заплатен адвокатски хонорар надвишава съществено минималния праг на възнаграждението, дефинирано в Наредбата. Същевременно, величината на хонорара не съответства на фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция, в която е констатирано наличието на нов релевантен юридически факт – отмяната на ДРА. По изложените съображения, хонорарът като прекомерен следва да бъде намален до размер на сумата от 13 000 лева, ведно с ДДС в размер на 2 600 лева или общо 15 600. При това положение общата величина на сторените разноски във въззивното производство възлиза на 17 873, 68 лева.

В полза на страната следва да бъдат присъдени и сторените при първоинстанционното разглеждане на делото разноски. Договореният и заплатен хонорар възлиза на 20 720 лева и следва да бъде редуциран до минималния размер по Наредбата  - 13 000 лева.  Намалението на възнаграждението произтича от фактическата и правна сложност на делото, по което страната има качеството на трето лице –лице приобретател по разпоредителна сделка, по която длъжникът не е страна.

След осъщественото намаление сторените разноски от страна в първа инстанция възлизат на 13 640 лева.

В полза на страната се дължат общо разноски в размер на 31 513, 68 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 36/24.03.2016г. постановено по т.д.№ 98/2015 г. по описа на ОС – Добрич, с което съдът е:

обявил за недействителен по отношение на Държавата действие на разпореждане с имущество на „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София – извършен на 18.12.2013 г. апорт от „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София в капитала на „БЛД-1“ ЕООД гр.София на основание чл.216,ал.1,т.3,т.4 и т.6 от ДОПК по отношение на имотите в землището на Банско, Самоков и с.Рогачево;

обявил за недействителен по отношение на Държавата действие на разпореждане с имущество на „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София – извършен на 20.03.2014 г. апорт  от „БЛД-1“ ЕООД гр.София в капитала на „БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД гр. София на основание чл.216,ал.3 от ДОПК по отношение на имотите в землището на Банско, Самоков и с.Рогачево;

ОТМЕНЯ изцяло решение № 36/24.03.2016г. постановено по т.д.№ 98/2015 г. по описа на ОС – Добрич, изменено с Определение № 249/17.06.2016 год. в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавата искове за обявяване на относителната недействителност на действия на на разпореждане с имущество на „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София – извършен на 18.12.2013 г. апорт на недвижими имоти в землището на Каварна от „БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София в капитала на „БЛД-1“ ЕООД гр.София на основание чл.216,ал.1,т.3,т.4 и т.6 от ДОПК и предявените от Държавата искове за обявяване на относителната недействителност на действия на разпореждане с имущество на„БИ ДЖИ БИЛД“ АД гр. София – извършен на 20.03.2014 г. апорт на недвижими имоти в землището на Каварна от „БЛД-1“ ЕООД гр.София в капитала на „БЛД СТАРЛЕНД“ ЕООД гр. София на основание чл.216,ал.1,т.3,т.4 и т.6 от ДОПК.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на БИ ДЖИ БИЛД“ ЕАД, ЕИК 131352513 със съдебен адрес *** сумата от 31 213, 68 лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „СТАРЛЕНД“ ЕООД, ЕИК 202985093 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 47А, ет.3 сумата от 31 513, 68 лева – разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: