О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №9

 

10.01.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 707

по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 30594/04.11.2016г. на „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД - гр. София, подадена чрез адв. Е.Й. – САК, срещу определение № 3310/12.10.2016г., постановено по т. д. № 1084/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба вх. №26606/30.09.2016 г., за изменение на постановеното по делото решение № 655/10.08.2016 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на адвокатите А* К* и Б.Х., осъществили безплатна правна помощ на ответника К.М.Л., на основание чл. 38 ЗАдв.

В жалбата се твърди неправилност на определението. Конкретно се сочат съображения, с позоваване на задължителна практика на ВКС, че за да бъде присъдено възнаграждение в хипотезата на указана безплатна помощ не е достатъчно формалното позоваване на чл. 38 ЗАдв, а следва в договора за правна защита да бъде посочено конкретно основание от кръга на визираните в т. 1-3 от чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Освен това, според жалбоподателя, наличието на това основание следва да бъде доказано, като в хипотезата на предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, страната следва да декларира и да представи доказателства, че е материално затруднено лице. В противен случай би се създала практика във вреда на насрещната страна и националния бюджет. Искането е за отмяна на определението и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатите, осъществили безплатна правна помощ на ответника К.Л., на основание чл. 38 от ЗАдв, да бъде отхвърлено.

Адвокатите А* К* и Б.Х. от ВАК – процесуални представители на ответника К.Л., представят общ писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен с конкретно изложени доводи и съображения.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди твърденията и доводите във връзка с изложените оплаквания в жалбата и становището на другата страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Тъй като при преценката относно правилността и законосъобразността на обжалван съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК, настоящият състав намира за необходимо да се посочи преди всичко, че първото от обективираните в частната жалба оплаквания е основано на неверни фактически твърдения. Изрично в представените и приложени по т. д. № 1084/2015г. по описа на ВОС пълномощно на лист 105 и договор за правна защита и съдействие на лист 333 е обективирано изявление на страните по мандатното правоотношение /клиента – ответник по делото и адвокатите, на които е възложено осъществяване на процесуално представителство/, че адвокатската защита се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Т. е. в договора за правна защита е посочено конкретно основание от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, при което законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата.

В конкретния казус са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, на основание чл. 38 от ЗАдв - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ищец за разноски за процесуално представителство на ответника съобразно отхвърлената част от исковете, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Нито адвокатът, осъществил безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, в частност, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, че лицето, на което се оказва помощта, е материално затруднено / в този смисъл определение № 708/05.11.2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г. на ВКС/.

При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивни правни норми, а изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със закона и с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК задължителна практика на ВКС по приложение на чл. 38 от ЗАдв.

По изложените съображения съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Разноски в производството за допълване на решение в частта за разноските не се дължат / в този смисъл е и установената съдебна практика – напр. определение № 300 от 20.04.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012г., ГК, определение № 25 от 28.01.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2012г., ГК, Второ г. о. и др./.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3310/12.10.2016г., постановено по т. д. № 1084/2015г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.