РЕШЕНИЕ

   № 44

               гр.Варна, 23.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.01.2015 г.  в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело №708  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Мастер Юнити” ООД - гр.Варна е обжалвало решение № 792/ 31.07.2014 г., постановено по т.д.№ 196/2013 г. на Окръжен съд - Варна, ТО, с което са отхвърлени предявените от него срещу „ТЕЦ Варна” ЕАД - с.Езерово искове за заплащане на сумата 96783.55 лв, представляваща направени разходи за изпълнение на прекратен от ответника договор №24/05.02.2010 г., както следва: за специализирани инструменти и материали - 31133.56 лв; материали за изграждане на система за видеонаблюдение - 11117.79 лв; за опреснителни курсове - 369 лв; за подържане на сертификатите на дружеството /по стандарти ISO 9001, ISO 14001 OHSAS 18001/- 12918.21 лв; за внедряване на интегрирана система за управление и за изграждане и поддържане на система за видеонаблюдение - 36000 лв; за осигуряване на работно облекло – 5060.79 лв и за обезщетения на персонала – 184.20 лв, както и за сумата 127608.33 лв - нереализирана печалба за оставащия период на договора, на основание чл.268 ЗЗД. Моли за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което се уважат изцяло исковите претенции на „Мастер Юнити” ООД, както и за присъждане на направените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна, на основание чл.78, ал.5 – ГПК.

Ответникът по жалбата „ТЕЦ Варна” ЕАД - с.Езерово, Варненска област с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основният спорен въпрос по делото е приложимостта на разпоредбата на чл.268 – ЗЗД спрямо договор за изработка, който възложителят е прекратил едностранно преди изтичане на срока, за който е бил сключен.

 Между страните е сключен договор №24/05.02.2010 г. с предмет: „Поддържка, ремонт и експлоатация на транспортната система за зареждане на „ТЕЦ-Варна” ЕАД с възглища” – т.1.1, със срок за изпълнение три години с опция за още една година, изразена в писмена форма от възложителя – т.2.1 от договора. Общата стойност на договора е 2240411.56 лв без ДДС, от която –  А-Твърда цена - 1609315.20 лв без ДДС, Б-Цена за почистване на храсти и тревни площи - 18000 лв без ДДС, В-Цена за човекочас - 62000 лв без ДДС и Г- Резервни части и материали – 551096.36 лв без ДДС, която не може да превишава сумата 610000 лв без ДДС за три години – т.4.1 от договора. Начинът на плащане е уговорен в т.4.2, като основният предмет на договора се заплаща от възложителя ежемесечно за сметка на твърдата договорена цена – т.А по Приложение №2 - 1609315.20 лв без ДДС, разделена на 36 равни месечни вноски, а заплащането на останалите услуги – почистване, планови ремонти и доставка на резерви части и материали става след подписване на двустранни протоколи по цени по т.т. Б, В и Г от Приложение №2 – „Количествено-стойностна сметка” – Ценова таблица, представляващо неразделна част от договора. Съгласно т.13.9 страните са се договорили, че възложителят има право да прекрати договора едностранно с писмено предизвестие, изпратено 60 календарни дни предварително. Ответникът се е възползвал от тази възможност по договора и го е прекратил с 60-дневно предизвестие със свое писмо до ищеца от 27.04.2011 г.

Настоящият съдебен състав намира, че след като страните изрично са договорили възможност за предсрочно прекратяване на договора едностранно от възложителя с двумесечно предизвестие без оглед на причините за него, не следва да се прилага в отношенията им разпоредбата на чл.268 – ЗЗД, тъй като тя касае случаи на фактически отказ /без да е бил договорен/ на поръчващия от договора, ако той има основателни причини за него. Ако пък причините за отказа са неоснователни, изпълнителят би имал правата по чл.79, ал.1 във вр. чл.82 – ЗЗД да търси от поръчващия обезщетение за неизпълнение. В случая възможността за отказ на възложителя от договора преди изтичане на срока му е предвидена в самия договор, така че ако страните са считали за нужно, е следвало да уредят също в договора последиците от отказа да бъде изпълняван същия за оставащата част от срока му на действие. Щом това не е сторено, е очевидно, че страните са се съгласили, че изпълнителят няма право да претендира за нищо друго, освен за дължимите плащания и гаранции за изпълнението до прекратяване на договора от възложителя с предизвестие.

Разпоредбата на чл.268 – ЗЗД освен това е приложима когато изпълнението е вече започнало, но възложителят се е отказал от довършване на работата, същата не е била приета и за нея не е било изплатено възнаграждение на изпълнителя. Именно поради това в този случай поръчващият следва да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението й.

В конкретния случай ищецът – изпълнител не претендира нито за дължими му се плащания по основния – т.А от Приложение 2, нито по факултативния предмет на договора – т.т. Б, В и Г от Приложение №2 до прекратяването на същия, а претендира за съвсем различно изпълнение, което не е било предмет на договора и няма поначало данни да е било възложено от ответника, както и да му е било предадено от ищеца и прието от него, или да се открива на място в „ТЕЦ-Варна” ЕАД – с.Езерово.

Вещото лице Т.Онцов изрично сочи в заключението си по допуснатата смесена СТИЕ, че специализираните инструменти и материали, за които ищецът претендира, не попадат в т.Г„Резервни части и материали” на Приложение №2 към процесния договор. Същевременно ищецът е върнал на ответника части и материали на стойност 59101.45 лв по т.Г от Приложение №2, но не претендира за тях, тъй като очевидно те са му били заплатени от ответника. Вещото лице М.Петрова сочи в заключението си, че процесните разходи са осчетоводени само при ищеца и то общо - както по процесния, така  и по други два сключени между ищеца и ответника договора, като разграничението им по съответните договори е направено едностранно от ищеца. Осигуряването на специализирани инструменти и консумативи, както и на работно облекло и предпазни средства за работниците е задължение на изпълнителя по т.6.18 и 6.19 от договора, така че стойността на тези разходи се включва в договорното му възнаграждение. Работното облекло също не е част от разходите за резервни части и материали, като не може да се установи каква е трайността му - за еднократна или многократна употреба и дали следствие на употребата то не е напълно изразходено и обезценено. Няма поети с договора задължения от изпълнителя за провеждане на опреснителни курсове на персонала, за поддържане на сертификати на дружеството, за внедряване на интегрирана система за управление и за изграждане и поддържане на система за видеонаблюдение, като такава не е и открита от вещите лица – към момента на огледа е останала само стойка за монитор. Няма доказателства за предадено от ищеца и прието от ответника изпълнение на ИСУ и на система за видеонаблюдение. От това следва, че тези разходи са недоказани, но дори и да са били направени предвид твърденията на ищеца с оглед по-ефективното изпълнение на договора, са за сметка на твърдо договореното възнаграждение по т.А от Приложение №2 към договора. А за какъв срок се  възстановяват тези разходи ищецът е следвало да договори с ответника изрично. Обезщетение за уволнение на персонал пък не може да се претендира с иск по чл.268 – ЗЗД, а с иск за обезщетение за вреди от неизпълнение, какъвто не е предявен.

При положение че в договора не е договорена отделно планирана печалба за изпълнителя, очевидно тя е включена в твърдата цена на изпълнението и в цените на факултативните услуги и доставки и не може да бъде установена. Затова и вещите лица не са в състояние да посочат какъв е нейният конкретен размер, като претенцията за нереализирана печалба е поначало недоказана. Независимо от това, след като страните не са договорили изрично, че в случай на допустимо съгласно договора предсрочно прекратяване на договора с предизвестие от възложителя, се дължи на изпълнителя печалбата върху нереализирания обем работи за оставащия срок на договора, нито са определили нейния размер, такава в размер на 10% върху остатъчната стойност на договора не може да се претендира на основание чл.268 – ЗЗД.

Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

ОС Варна е достигнал до същия краен резултат, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.  

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 5880 лв /с включен ДДС/, което съдът с оглед възражението на защитата на въззивника по чл.78, ал.5 - ГПК не намира за прекомерно съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №792/31.07.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№ 196/2013 г. изцяло.

ОСЪЖДА  „Мастер Юнити” ООД - гр.Варна, ЕИК 103790209, да заплати на „ТЕЦ Варна” ЕАД - с.Езерово, Варненска област, ЕИК 103551629, сумата 5880 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.