ОПРЕДЕЛЕНИЕ№54

 

Гр.Варна, …30.01. 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                         МАРИЯ ХРИСТОВА 

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 708 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на И.К.К. *** срещу определение № 856 от 07.11.2018г. по търг.дело № 323/18г. по описа на Добрички ОС, с която е прекратено производството по делото по предявения от него срещу „Дибоа“ ООД със седалище гр.Добрич иск по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуването на вписано по партидата на дружеството обстоятелство – качеството на К. на съдружник.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на иска, като твърди че съдът е тълкувал стеснително разпоредбата за процесуалната легитимация на ищеца. Твърди че за него е налице интерес от исканото заличаване, защото той продължава да фигурира като съдружник в дружеството, въпреки че го е напуснал. Твърди че вписването му като съдружник пряко засяга неговата правна сфера, а също и сигурността на вписванията. След прекратяване на неговото членство е налице бездействие на управителя да заяви за вписване това обстоятелство, което продължава и към момента и за третите добросъвестни лица, той продължава да фигурира като съдружник в ответното дружество.

Оспорва приетото от съда кое обстоятелство се явява несъществуващо. Твърди че отбелязването му в регистъра като съдружник в дружеството, което той е напуснал по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ се явява несъществуващо обстоятелство. Твърди че е осъществена хипотезата на чл.125 ал.2 от ТЗ и членственото му правоотношение с ответното дружество е прекратено по силата на закона и към момента той не притежава качеството съдружник в „Дибоа“ ООД. Поради което и твърди че вписването му като съдружник е несъществуващо обстоятелство.

Оспорва извода на съда че за него е налице друга правна възможност да защити интереса си. Твърди че е изчерпал всички средства, предвидени в закона за заличаването му като съдружник.

Моли съда да отмени обжалваното от него прекратително определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

 

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 323/18г. по описа на ДОС е образувано по предявен по реда на чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ иск от И.К.К. срещу „Дибоа“ ООД за приемане за установено, че по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство – вписване на К. като съдружник. Позовава се на прекратяване на членственото правоотношение между него и дружеството в резултат на упражнено потестативно право по чл.125 ал.2 от ТЗ за прекратяване на участието му в дружеството и изтекъл срок на предизвестие.

Не е спорно че ищецът К. е вписан в търговския регистър като съдружник в „Дибоа“ ООД, отправил е писмено предизвестие до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение, получено от управителя на 12.03.2018г. Не е спорно че по партидата на дружеството не е заявена от легитимирано по чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ лице за вписване промяна в членския състав.

Въззивният съд намира предявения по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ иск за установяване, че вписаното по партидата на дружеството обстоятелство – че К. е съдружник е несъществуващо, поради прекратяване на членственото правоотношение след упражнено право на съдружника за прекратяване на участието в дружеството по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ е недопустим поради следното:

Искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписано обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл.30 ал.1 от ЗТР – заличаване на вписаното обстоятелство. Съобразно задължителното за съдилищата тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк.дело № 1/2002г. вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството са направени разграничения между две хипотези: липсващо, невзето решение, за което е допуснато вписване и вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му.

Не е спорно че членственото правоотношение на К. с ответното дружество е възникнало валидно, обстоятелството е съществувало и е отразено в търговския регистър. Членственото правоотношение е прекратено по-късно по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ. С това настъпва промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър и търговецът е задължен на основание чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ да заяви за вписване тази промяна в седмодневен срок от настъпване на обстоятелството, като представи изискуемите от ТЗ и Наредба № 1 от 14.02.2007г. документи. Да се допусне установяване на подлежаща на вписване промяна чрез предявяването на специалния установителен иск по чл.29 от ЗТР, означава да се заобиколи създадения със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 специален ред за вписване в търговския регистър. Фактът че легитимирания да поиска вписване орган на управление на дружеството не заявява за вписване промяната не прави искът допустим.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. Поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът  

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 586 от 07.11.2018г. на Добрички ОС, по търг.дело № 323/18г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: