РЕШЕНИЕ

 

Гр. Варна, № 55/ 04.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Е.Т.                       

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.т.д. №709/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на И.А.М., в качеството му на синдик на „Грийн парк” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Козлодуй, чрез процесуален представител адв. Е.Т. ***, срещу решение № 127/11.07.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 10/2013 г., с което са отхвърлени: 1/ иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ срещу „Грийн парк” ЕООД /н/ и „Здравец Тур” ООД за обявяване по отношение кредиторите на несъстоятелността за нищожна на подписаната от управителя на „Грийн Парк” ЕООД Г.Х. П. „Декларация за съгласие” с рег. № 3571/03.11.2011 г. на нотариус Обретенов, рег. 109 НК, както и 2/ частичен осъдителен иск срещу „Здравец Тур” ООД за сумата от 30 000 лв., като част от претенция в общ размер от 232 690.22 лв., с която сума се твърди, че това дружество неоснователно се е обогатило за сметка на несъстоятелния търговец. Жалбоподателят е останал недоволен от решението, поради което го обжалва изцяло. Счита, че същото е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано, и постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. Моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира разноски.

Няма депозирани писмени отговори от ответниците „Здравец Тур” ООД и „Грийн парк” ЕООД /в несъстоятелност/.

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

На 11.01.2013 г. пред Добричкия окръжен съд е предявен иск от И.А.М., в качеството му на синдик на „Грийн парк” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Козлодуй срещу „Грийн парк” ЕООД /н/ и „Здравец Тур” ООД за обявяване по отношение кредиторите на несъстоятелността за нищожна на подписаната от управителя на „Грийн Парк” ЕООД Г.Х. П. „Декларация за съгласие” с рег. № 3571/03.11.2011 г. на нотариус Обретенов, рег. 109 НК – иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ (в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 20/2013 г.), както и частичен осъдителен иск срещу „Здравец Тур” ООД за сумата от 30 000 лв., като част от претенция в общ размер от 232 690.22 лв., с която сума се твърди, че „Здравец Тур” ООД неоснователно се е обогатило за сметка на несъстоятелния търговец. Основанието на исковете ищецът очертава чрез посочване на следните факти и обстоятелства: С решение № 135 от 06.06.2012 г. по т. д. № 383/2011 г. на Добричкия окръжен съд е било открито производство по несъстоятелност на „Грийн парк” ЕООД, като за начална дата на неплатежоспособността съдът е определил 06.12.2009 г. Твърди се сключване на договор за лизинг от 14.11.2006 г. с предмет употребяван кулокран „Comansa 5LC5010”, подробно индивидуализиран в исковата молба, по който лизингополучателят „Грийн парк” ЕООД е изплатил всички лизингови вноски, но след изтичане срока на договора управителят на лизингополучателя е подписал декларация от 03.11.2011 г., с която се съгласява собствеността на лизинговия актив да премине в собственост на втория ответник „Здравец Тур” ООД, без каквито и да е претенции във връзка с това, респ. последният сключва договор за покупка на процесната лизингова вещ на 19.10.2011 г. Твърди се, че по този начин несъстоятелния длъжник е сключил безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, поради което се претендира нищожността й, респ. се предявява иск за заплащане на 30 000 лв., представляващи част от паричната равностойност на кулокрана, с която „Здравец тур” ООД се е обогатил за сметка на несъстоятелното дружество.

Насрещните страни оспорват иска. „Грийн парк” ЕООД /н/, чрез особенния си представител излага, че не е налице твърдяното дарение спрямо „Здравец тур” ООД, като навежда доводи за разваляне на договора за лизинг, респ. че кулокранът е бил върнат на лизингодателя. „Здравец тур” ООД заявява в писмения си отговор, че няма обогатяване, тъй като за да се придобие собствеността върху лизинговия актив е необходимо изплащане на остатъчната му стойност, а лизингополучателят „Грийн парк” ЕООД не е могло да стори това, понеже от 06.12.2009 г. е в състояние на неплатежоспособност. Остатъкът от цената е изплатена именно от „Здравец тур” ООД, което било изрично посочено и в договора. Заявява се възражение за прихващане със сумата от 80 000 евро, представляващи вреди, претърпени от „Здравец тур” ООД поради лишаване на дружеството от възможността да ползва процесната вещ за периода от 21.06.2012 г. (датата на изземване на кулокрана от дружеството) до 22.07.2013 г.

Съдът съобрази следната установена фактическа обстановка:

Съгласно § 15 от ДР към ЗИД на Търговския закон, ДВ бр. 20/2013 г. предявените до влизането в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 от ТЗ се решават по досегашния ред.

Не се спори между страните, че с решение № 135 от 06.06.2012 г. по т. д. № 383/2011 г. на Добричкия окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Грийн парк” ЕООД, като за начална дата на неплатежоспособността е определена 06.12.2009 г.

Не е спорно, че ищецът И.А.М. е постоянен синдик на „Грийн парк” ЕООД /в несъстоятелност/.

Между „Грийн парк” ЕООД (лизингополучател) и „И Еф Джи Лизинг” ЕАД (лизингодател) е сключен Договор № 003059-001 от 14.11.2006 г. за лизинг с предмет употребяван кулокран „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006 г., сериен № 14453. В чл. 2 от договора са посочени: доставната цена на актива – 119 000 евро; първоначалната вноска от 23 800 евро; срокът на договора – 48 месеца; броят на вноските – 48; лизинговата вноска включва главница и лихва и се заплаща ежемесечно.

На 16.11.2006 г. с приемо-предавателен протокол процесният кулокран е предаден на лизингополучателя „Грийн парк” ЕООД с посочване, че е в отлично състояние и годен за употреба съгласно договора.

 От приетите като доказателство Общи условия (ОУ) по договори за финансов лизинг с ЮЛ на „И Еф Джи Лизинг” ЕАД се установява, че лизингодателят остава изключителен собственик на вещта и има правото да се разпорежда с нея, вкл. залага за срока на договора и след това, докато собствеността не бъде прехвърлена на лизингополучателя – т.13.1. Правото на лизингополучателят да придобие собствеността върху актива възниква или след изтичането на срока на договора (т.13.2. – при условие, че лизингополучателят е изплатил изцяло лизинговата цена и всички останали задължения по договора), или преди изтичането на срока (т.13.3. – след като отправи 1-месечно писмено предизвестие до лизингодателя, при условие, че лизингополучателят е изплатил изцяло лизинговата цена и всички останали задължения по договора).

Между „Здравец тур” ООД (лизингополучател) и „И Еф Джи Лизинг” ЕАД (лизингодател) е сключен Договор от 19.10.2011 г. за прехвърляне собствеността на процесния кулокран „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006 г., сериен № 14453. В т. 2.2. от договора е посочено, че приобретателят „Здравец тур” ООД заплаща на прехвърлителя „И Еф Джи Лизинг” ЕАД дължимата цена на актива, съгласно условията на Договор за лизинг № 003059-001 от 14.11.2006 г., сключен между същите страни, в качеството им на лизингодател и лизингодател, като в раздел ІІІ е декларирано от страните, че цената за прехвърляне правото на собственост е заплатена изцяло от приобретателя „Здравец тур” ООД на прехвърлителя „И Еф Джи Лизинг” ЕАД.

Приета е като писмено доказателство „Декларация за съгласие”, с нот. заверка на подписа на Г.Х. Панчев, като управител на „Грийн парк” ЕООД с рег.№ 3571/03.11.2011 г. на Нотариус Обретенов, рег. 109 НК, видно от която се изразява съгласие във връзка с изтичането на Договор за лизинг № 003059-001 от 14.11.2006 г., сключен между „И Еф Джи Лизинг” ЕАД и „Грийн парк” ЕООД, собствеността върху лизинговия актив – кулокран, модел Команса 5LC5010, № 14453/2006 г. да премине в полза на „Здравец тур” ООД, като изрично е посочено, че дружеството се отказва от всякакви претенции относно преминаването на собствеността на актива (л. 11 от делото пред ДОС).

От приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, прието и от настоящата инстанция за пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че първоначалната вноска по договора за лизинг е сума от 23 800 евро без ДДС, а лизинговите вноски следва да са 48 на брой, от 01.01.2007 г. до 01.12.2010 г., като всяка е в размер на 2 301.84 евро на месец. Последната изравнителна вноска е в размер на 2 301.41 евро без ДДС, без остатъчна стойност на актива. Тези констатации на вещото лице кореспондират на представения погасителен план към договора – на л. 193 от делото. Вещото лице прави и следните заключения:

(1) Лизингополучателят „Грийн парк” ЕООД е изплатил 44 от дължимите 48 лизингови вноски, т.е. сума от 300 185.82 лв., представляваща 91.46 % от общата дължима по договор сума;

(2) Останалите 4 лизингови вноски, т. е. сума от 28 033.13 лв., представляващи 8.54 % от общата дължима по договор сума са заплатени от трети за договора лица – „Здравец трейд” ЕООД и управителят му Станислав Сашев Сарандев, ведно с просрочени договорени лихви, други административни разходи и неустойки;

(3) Към 16.11.2010 г. лизингополучателят „Грийн парк” ЕООД не е изпълнил напълно задълженията си по договора, като дължими са останали вноските за месеците Септември, Октомври и Ноември 2010 г., както и другите административни разходи и неустойки общо в размер на 16 913.02 лв. На 02.09.2010 г. е изплатена последната вноска по договора в размер на 5 411.88 лв. – за м. Август 2010 г. (както се посочи и по-горе тези неплатени вноски, ведно с останалите разходи по договора са платени от третите лица „Здравец трейд” ЕООД и управителя му Станислав Сарандев).

(4) Към датата на прехвърлителната сделка от 19.10.2011 г. „Здравец тур” ООД не е направил никакви плащания както по Договора за лизинг от 14.11.2006 г., така и по Договора от 19.10.2011 г. за прехвърляне собствеността на лизинговия актив.

(5) Към 19.10.2011 г. няма непогасени задължения към лизингодателя „И Еф Джи Лизинг” ЕАД по Договора за лизинг № 003059-001 от 14.11.2006 г.;

Вещото лице допълва, че лизинговият договор е бил обслужван редовно от лизингополучателя „Грийн парк” ЕООД, като плащанията са извършвани с минимални закъснения.

От приетото по делото заключение по СТЕ, неоспорено от страните, прието и от настоящата инстанция за обективно и компетентно изготвено, се установява, че пазарната стойност към 19.10.2011 г. на обекта употребяван кулокран „Comansa 5LC5010” възлиза на 45 000 лв.

Синдикът И.М. не оспорва факта, че на 21.06.2012 г. кулокрана е бил запечатан по разпореждане на съда на основание чл. 650 от ТЗ, с Определение № 319 от 18.06.2012 г. по т. д. № 383/2011 г. на ДОС (л. 292).

Предмет на разглеждане при условията на евентуалност пред първоинстанционния съд е било само възражението на „Здравец тур” ООД за прихващане със сумата от 80 000 евро, след като преди това ДОС е отказал да приеме предходно възражение за прихващане със сумата от 182 000 евро поради недопустимост на същото–л. 29.

В заседанието, в което съдът е обявил, че приема за съвместно разглеждане възражението за прихващане за сумата от 80 000 евро процесуалният представител на „Здравец тур” ООД не е предприел действия по доказване на възражението си, като е заявил, че няма доказателствени искания – л. 328.

По делото е приета нотариална покана отправена от синдика на „Грийн парк” ЕООД до управителя на „Здравец тур” ООД Тинко Георгиев за съставяне на протокол за приемане на отговорно пазене на процесния кулокран „Comansa 5LC5010”. Поканата е приета за редовно връчена на осн. чл. 47 ГПК – на 17.08.2012 г.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ (в редакцията му преди последното изменение с ДВ, бр. 20/28.02.2013 г.) и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По делото безспорно се установи, че към 19.10.2011 г., когато е сключен Договорът за прехвърляне на собствеността върху процесната лизингова вещ /кулокран/ от „И Еф Джи Лизинг” ЕАД на „Здравец тур” ООД, всички дължими суми по Договора за лизинг от 14.11.2006 г. – общо 48 лизингови вноски, както и други разноски, са изплатени от лизингополучателя „Грийн парк” ЕООД (44 вноски), „Здравец трейд” ЕООД (4 вноски) и управителя на „Здравец трейд” ЕООД Станислав Сарандев. Забавеното изпълнение на 4-те вноски към 16.11.2010 г. е било отстранено на 04.10.2011 г., поради което следва да се приеме, че в полза на лизингополучателя „Грийн парк” ЕООД е възникнало правото да придобие лизинговия актив, респ. лизингодателят „И Еф Джи Лизинг” ЕАД (след като не е предприело действия за евентуално разваляне на договора) е следвало да прехвърли собствеността върху веща на „Грийн парк” ЕООД, а не на „Здравец тур” ООД.

Декларацията за съгласие на управителя на „Грийн парк” ЕООД Г. Панчев по естеството си обективира безвъзмезден договор за цесия, по силата на който „Грийн парк” ЕООД, като цедент, прехвърля на „Здравец тур” ООД, като цесионер, правото си на вземане срещу лизингодателя „И Еф Джи Лизинг” ЕАД за придобиване собствеността върху лизинговата вещ. Декларацията макар и нотариално заверена на 03.11.2011 г., видно и от самото й съдържание (собствеността да се придобие конкретно от „Здравец тур” ООД) е решение, което безспорно следва да се приеме за взето преди сключването на договора от 19.10.2011 г. За валидността на сделката не е необходимо изричното съгласие на длъжника по нея – лизингодателя „И Еф Джи Лизинг” ЕАД. С оглед гореизложеното, извършената от страна на длъжника „Грийн парк” ЕООД безвъзмездна сделка – договор за цесия (обективиран в Декларация – съгласие от 03.11.2011 г.) с предмет имуществено право от масата на несъстоятелността, като сключен след началната дата на несъстоятелността 06.12.2009 г., е нищожна спрямо кредиторите, на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

Специалният фактически състав на неоснователното обогатяване, посочен в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предвижда към момента на получаване на имуществената облага да не съществува валиден юридически факт, който да оправдава получаването. С признатия за нищожен договор за цесия неоснователно се разместват имуществени блага, което правно положение, като противно на закона, следва да бъде възстановено чрез осъждането на обогатилото се лице да заплати на обеднялото лице сумата, с която първото се е обогатило за сметка на второто. Тази сума е пазарната стойност на вещта, изчислена към датата на сделката – 19.10.2011 г. Според приетата експертиза пазарната стойност на вещта е в резмер на 45 000 лева. С оглед диспозитивното начало, съдът не може да присъди повече от поисканото, поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен до претендираните 30 000 лв.

По отношение на възражението за прихващане, съдът намира, че същото е неоснователно като недоказано, тъй като ответното дружество „Здравец тур” се е задоволило само с предявяването му, без да ангажира каквито и да е доказателства, въпреки предоставената му възможност от първоинстанционния съд.

Поради несъвпадане на правните изводи на тази съдебна инстанция с първата, обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 127/11.07.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 10/2013 г.,

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по отношение на кредиторите на несъстоятелността подписаната от управителя на „Грийн Парк” ЕООД /в несъстоятелност/ Г.Х. П. „Декларация за съгласие”, заверена под рег. № 3571/03.11.2011 г. на нотариус Обретенов, рег. 109 НК, на осн. чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Здравец тур” ООД да заплати на „Грийн парк” ЕООД сумата от 30 000 лв., представляваща част от паричната равностойност на следната вещ: Употребяван кулокран, модел „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006 г., със Сериен № 14453, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                    2.