Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

12./гр. Варна, 08.01.2016 г.

                                                     

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                      ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№709/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на «БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19 против решение № 626/21.07.2015 г. по т.д. №1768/2014 г. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен искът му за приемане за установено, че въззиваемите дължат сумата от 2153.81 лева, представляваща неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се твърди, че наред с вноските по кредита, които не са платени в уговорените срокове, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се дължат не само договорните лихви, но и уговорените в чл.20 от договора наказателни лихви.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи иска за сумата от 2153.81 лева, представляваща неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год.

Насрещните страни „АСТРАБИЛД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия и П.С.Н. от гр.Варна са подали писмени отговори, в които оспорват жалбата и молят обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.

Постъпили са и въззивни жалби от „АСТРАБИЛД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Тутраканци, община Провадия и П.С.Н. от гр.Варна против решение № 626/21.07.2015 г. по т.д. №1769/14 г. по описа на ВОС, в частта с която исковете срещу тях са уважени.

В жалбите се твърди, че решението в обжалваната от тях част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат, че представеното в заповедното производство извлечение от сметка, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не съдържа движението по сметката на кредитополучателя за сочения период на неизпълнение. Излагат още, че в сключения Анекс 4/26.04.2013 г., страните са определили нов краен срок за погасяване на кредита, а именно 25.07.2014 г., който към датата на подаване на заявлението не е бил настъпил, поради което не е налице изискуемо вземане в полза на банката.

Молят съда да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли исковете.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна «БАНКА ДСК» ЕАД, в която е изразено становище за неоснователност на въззивните жалби на длъжниците.

 За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „АСТРАБИЛД“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и П.С.Н., в качеството на поръчител, дължат  солидарно на «БАНКА ДСК» ЕАД, по договор за банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009 год., сумата от 62 550.57 лева, от които 52 047.11 лева главница, 6 167.70 лева – неплатена редовна лихва за периода от 25.05.2013 год. до 02.06.2014 год., 2 553.81 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год. и 572.05 лева – неплатена заемна такса за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4001/05.06.2014 год.   по ч.гр.д. № 7225/2014 год. на ВРС - 21 състав.

Ищецът твърди, че на 22.05.2009 год. е сключил с ответника „АСТРАБИЛД“ ЕООД, договор за банков кредит за оборотни средства в размер на 87 500 лева, в който страните са уговорили начина на усвояване и погасяване, както и дължими лихви и неустойки. Излага, че за обезпечаване вземанията по договора са учредени договорни ипотеки върху два недвижими имота и е сключен договор за поръчителството с П.С.Н.. Твърди, че с анекси № 1/23.04.2010 год., № 2/20.05.2010 год. и № 3/12.07.2011 год., част от условията по договора са променени, но независимо от това от м.април 2013 год., длъжникът е преустановил плащанията, поради което по реда на чл.21.1 от договора, с нотариални покани от 13.05.2014 год., връчени по реда на чл.47 ГПК, ищецът е уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита. Излага още, че поради неизпълнение на задълженията и в дадения с поканата срок, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, като с оглед постъпилите възражения е предявил иск за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 7225/2014 год. заповед за изпълнение № 4001/05.06.2014 год.  

Ответникът „АСТРАБИЛД“ ЕООД е подал писмен отговор, в който излага доводи за недопустимост на иска поради липса на идентичност между заявлението по заповедното производство и предмета на установителния иск, както и за неоснователност на иска, поради обстоятелството, че представеното пред заповедния съд извлечение от сметка не удостоверява подлежащо на изпълнение срещу него вземане, включително поради това, че представеното доказателство не съставлява извлечение по смисъла на ЗСч. Твърди, че вземанията не са изискуеми и ликвидни предвид обстоятелството, че с анекс № 4/26.04.2013 год. крайната дата на задължението е посочена на 25.07.2014 год., а се твърди изпадане в забава на 13.04.2014 год. Развиват се доводи за необявена предсрочна изискуемост на кредита поради обстоятелството, че нотариалната покана е изпратена на адреса на кореспонденция на дружеството, а не на неговия адрес на управление. Оспорва се претенцията за редовна и санкционна лихва, както и на заемната такса, поради липса на конкретизацията им.

Ответникът П.С.Н. е подал писмен отговор, в който изразява идентични доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Наред с това излага, че анекс № 1/20.05.2010 год. към договора за поръчителство, в който е посочен срок за погасяване на задължението на 25.07.2014 год., не е подписан от него, респективно не е подписан в качеството му на физическо лице, поради което е изтекъл срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.  

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От приетото за послужване ч.гр.д. № 7225/14 год. по описа на ВРС е видно, че в развилото се заповедно производство въз основа на заявление на кредитора е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против „АСТРАБИЛД“ ЕООД и П.С.Н. – поръчител, за солидарното им осъждане за сумата от 52 047.11 лева, представляваща  главница по договор за банков кредит от 22.05.2009 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.06.2014 год. до окончателното изплащане на задължението,  сумата от 6 167.70 лева – неплатена редовна лихва за периода от 25.05.2013 год. до 02.06.2014 год., сумата от 2 553.81 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год. и сумата от 572.05 лева – неплатена заемна такса за периода 25.06.2013 – 02.06.2014 год., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1 251 лева /държавна такса/ и 1 468.25 лева /юрисконсултско възнаграждение/.

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за  банков кредит от 22.05.2009 год., «БАНКА ДСК» ЕАД е предоставила на «АСТРАБИЛД“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 87 500 лева, като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя.  Крайният срок на издължаване на кредита, съгласно анекс № 3 от 12.07.2011 год., е определен на 25.07.2014 год., като към датата на подписване на анекс № 4/26.04.2013 год. размерът на дължимата неплатена главница възлиза на 52 047.11 лева.

Договорът за кредит е обезпечен с поръчителството на П.Н., по договор от 20.05.2010 г. и анекс №1 от 12.07.2011 г. Обстоятелството, че анекс N 1/12.07.2011 г. е подписан от П.Н. се установява по безспорен начин от заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно–графологична експертиза.

От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 03.06.2014 год., непогасената главница по договора е в размер на 52 047.11 лева, а неплатената договорна лихва е в размер на 6 120.41 лева, като допуснатите просрочия са посочени в приложения 2 и 3 към ССЕ. От заключението по допълнителната експертиза се установява, че размера на падежираните съгласно погасителен план вноски, към датата на подаване на заявлението в съда -  03.06.2014 год. е 45 973.90 лева, от които 42 250 лева – главница и 3 723.90 лв. – договорна лихва.   

Между страните не се спори и относно факта на допуснатото от кредитополучателя просрочие в плащането на вноските, което по смисъла на чл..21.1 б.»б» от договора е предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.

Съобразно разясненията дадени в т.18 на ТР № 4/2013 год. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за настъпване изискуемостта на вземането, произтичащо от договор за банков кредит е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като длъжникът следва да е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че кредиторът вместо да изпрати поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на адреса на управление на кредитополучателя, в с.Тутраканци, община Провадия е направил опит да го уведоми на друг адрес, където пратката е получена от лице, нямащо качеството на служител или представител на длъжника, което обосновава извода, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,  вземането в размер на целия остатък от кредита, не е станало изискуемо  и не е възникнало на предявеното основание.

Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски, които са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418, ал.3 ГПК. В този смисъл е и решение № 139/05.11.2014 год., постановено по т.д. № 57/2012 год., I т.о, постановено по чл.290 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, а за разликата да се отхвърли.

Вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, включващи главница и договорна възнаградителна лихва. Предмет на заповедта за изпълнение е и договорна лихва за забава за периода 25.05.2013 г. до 02.06.2014 г., т.е. до датата на подаване на заявлението – 03.06.2014 г. Посочената лихва се дължи на основание чл.9.1 от договора.

Вземането за санкционираща лихва в размер на 2553.81 лева е основано на чл.20 от договора, като посочената разпоредба съдържа три различни хипотези, уреждащи заплащане на неустойка. Независимо, че нито в извлечението от сметка, нито в исковата и допълнителна искова молба, ищецът не е посочил по коя от трите хипотези, предвидени в чл.20 от договора, претендира заплащане на неустойка, съдът с оглед основанието на главната претенция, а именно предсрочна изискуемост на кредита и начина по който е изчислена неустойката, намира, че същата се претендира като дължима при предсрочна изискуемост на кредита, т.е. на осн. чл.20, б.“в“ от договора. Предвид на обстоятелството, че към датата на изготвяне на извлечението и подаване на заявлението, не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, претендираната санкционираща лихва в размер на  2153.81 лева, не се дължи, поради което искът в тази част, следва да бъде отхвърлен. Дори да се приеме, че неустойката се претендира на осн. чл.20, б.“б“ от договора, то в хода на производството, ищецът не е установил размера на претенцията върху падежиралите към датата на подаване на заявлението вноски, което също би обосновало извод за неоснователност на иска.

 Размерът на задължението за главница и договорни лихви е определен съобразно заключенията на счетоводната експертиза, съгласно които към 03.06.2014 год., сбора от падежиралите по погасителен план главници /13 бр. месечни вноски за периода от 25.05.2013 г. - 03.06.2014 год./ възлиза на 42 250 лева, а сбора от падежиралата по погасителен план редовна лихва за периода от 25.04.2013 г. - 03.06.2014 год. е в размер на 3 723.90 лева, до които размери искът се явява основателен и следва да се уважи.

Неоснователни са наведените от поръчителя възражения за изтичане на срока по чл.147 от ГПК. Въпросът за началния момент, от който започва да тече 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е разрешен изрично с решение № 23/24.03.15г. по т.д.№ 1717/13г. на ВКС, І т.о. и решение 40/  17.06.2015 г. т.д.№ 601 по описа за 2014г., І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Според наложената задължителан съдебна практика отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Доколкото  волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника, то и срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, изобщо не е започнал да тече, поради което и отговорността на поръчителя не се е погасила.

След като изводите на въззивния съд изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се потвърди.

Предвид изхода от подадените насрещни жалби, разноски не следва да се присъждат на страните.                                                               

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 626/21.07.2015 г. по т.д. №1768/2014 г. по описа на ВОС.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: