О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

3………..

 

гр.Варна, 06.01.. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на шести януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

    ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 709 по описа на ВАпС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-25741/26.09.2016 година от АГРОБУЛС” ООД, ЕИК-148065471, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, ул.“Т* Н*“, 29, представлявано от И* Т* срещу определение No-2855/29.08.2016 година, постановено по т.д.1065 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като съдът е следвало да вземе предвид всички факти по делото, установяващи по безспорен начин с права от страна на управителя З* Ж*, поради което моли за отмяната му и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по частната жалба Д.А.Д. моли да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.1065 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК от Д.А.Д. срещу „Агробулс“ ООД, ЕИК 148065471, представлявано от И* В* Т* и З* Д* Же* за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 50000 лв., съставляваща част от първа вноска с падеж на 27.04.2016 г. от парично задължение в общ размер на 155 000 лева, което по силата на Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016 г. с нотариална заверка на подписите от 22.04.2016 г., извършена под № 2447/2016 г. на нотариус В*М*– РС Девня, е разсрочено на две вноски – първата в размер на 100 000 лева с падеж до 27.04.2016 г. и втората в размер на 55 000 лева с падеж до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 18 600 лева, представляваща неустойка за забава върху главницата в размер на 1% на ден за периода 28.04.2016 г. до 09.05.2016г. и разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение № 2501/12.5.2016г. по ч.гр.дело №5114/2016г.

Установява се от приложеното ч.гр.дело №5114/2016г. по описа на ВРС, X- ти състав, че същото е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от Д.А.Д. срещу „Агробулс“ ООД, по което е издадена заповед No-2501/12.05.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК като е разпоредено длъжникът „Агробулс“ ООД да заплати на Д.А.Д. сумата от 50000 лв., съставляваща част от първа вноска с падеж на 27.04.2016 г. от парично задължение в общ размер на 155 000 лева, което по силата на Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016 г. с нотариална заверка на подписите от 22.04.2016 г., извършена под № 2447/2016 г. на нотариус В* М*– РС Девня, е разсрочено на две вноски – първата в размер на 100 000 лева с падеж до 27.04.2016 г. и втората в размер на 55 000 лева с падеж до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 18 600 лева, представляваща неустойка за забава върху главницата в размер на 1% на ден за периода 28.04.2016 г. до 09.05.2016г. и разноски в размер на 1372 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от дружеството, чрез управителя И* В* Т*, като същото е подадено в срок, поради което е указано на заявителя да подаде иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението.

С молба от 02.06.2016г., подадена от З* Д* Ж*, управляващ и представляващ дружеството съдружник заедно и поотделно с другия съдружник И* В* Т* подаденото възражение е оттеглено.

Видно от извършената служебна проверка, в Търговския регистър не е вписана промяна в обстоятелствата относно управлението и представителството на дружеството, като към момента на подаване на молбата двамата съдружници представляват дружеството заедно и поотделно.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. Правен интерес от иск по чл.422 ГПК е налице при постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК.

С оглед т.10а от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. съдът, разглеждащ установителния иск, извършва служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, които липсват при оттегляне на възражението.

Оттеглянето на възражението е направено от единия управител на дружеството, а подаването на възражението е направено от другия управител на дружеството т.е. налице е противоречие в действията на управляващите дружеството. Съгласно даденото разрешение по т.д.711 по описа за 2015 година на ВКС, I т.о. вътрешните отношения между съдружниците в търговско дружество и управителите не би следвало да засягат веднъж вече формираната воля на търговеца.

В мотивите е прието, че съгласно чл.141, ал.2 ТЗ всяко дружество се представлява от управителя си, а при няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго. Всякакви друго ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. Според чл.145 ТЗ управителят отговаря имуществено за причинените вреди. Овластяването и заличаването на управителя имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им – чл.141, ал.3 и ал.6 ТЗ.

 Тъй като двамата управители са вписани по партидата на дружеството и могат да действуват самостоятелно, извършените от всеки един от тях действия задължават дружеството. Съдът е длъжен да приеме за валидни извършените от всеки един от управителите действия, поради което и извършеното оттегляне на възражение е породило своето действие по отношение на третите добросъвестни лица.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-2855/29.08.2016 година, постановено по т.д.1065 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: