О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №26

 

15.01.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 710

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД - гр. Варна, ЕИК 103533691, подадена чрез адв. А.Т., срещу определение № 4011/12.11.2018г., постановено по т. д. № 804/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм. дело № 8822/2015г. на Административен съд – София, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „ВГ- 6“ ЕООД – гр. София, ЕИК 124713301, - ищец в първоинстанционното производство, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за неоснователна по следните съображенията:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск за присъждане цена на произведената от ищеца „ВГ- 6“ ЕООД –гр. София и доставена, но неплатена от ответника ел. енергия за месец септември 2015г., ведно с обезщетение за забава за плащане за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на задължението. Неплащането на преференциалната цена за процесните количества ел. енергия е резултат от изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, което е довело до изменение на сключения между страните договора за изкупуване на ел. енергия № 91/17.02.2010г. в частта относно подлежащите на изкупуване по тази цена количества енергия. В изпълнение на законови задължения КЕВР е издала Решение СП – 1/31.07.2015г., с което е определено нетното специфично производство на ел. енергия. Спорът между страните е относно тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015г., с което се определя нетното специфично производство на енергия, подлежо на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.

С оглед така очертания правен спор по делото, за да направи преценка относно наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съставът на ВнАпС съобрази следното:

Основание за спиране на исковото производство поради висящ административен спор е налице, когато решението по административното дело има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. Връзка на преюдициалност ще е налице, в случаите, когато валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за възникването/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. / в този смисъл определение по ч. гр. д. № 795/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о./

С решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011г., е определена преференциална цена за продажба на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена в размер на 188,29лв/Мвтч /т.8/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в размер на 172,95лв./Мвтч. С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „ в срок до 31.07.2015г., в съответствие със ЗЕВИ КЕВР приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“. В изпълнение на законово задължение, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при определената цена – 188.29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172.95лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.1.8/.

Страните не спорят и на съда е служебно известно, че Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР е предмет на оспорване по образуваното адм. д .№ 8522/2015г. на АС – София град, постановеното решение по което е обжалвано, а по жалбата е образувано адм. д.№ 5284/2017г. по описа на ВАС.

Атакуваното Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР представлява индивидуален административен акт и, въпреки че с него не се определя цената за изкупуване на ел. енергията, произведена от ищеца, то има пряко значение за прилагането на утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, тъй като определя количествата ел. енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Отмяната му, като индивидуален административен акт, ще доведе до отпадане с обратна сила на породените с него правни последици по отношение на всички, включително и по отношение на страните по настоящото дело.

Въз основа на посоченото, като прецени предмет на спора във връзка с изложеното по - горе относно начина на определяне цената на изкупуване на ел. енергията, респ. на количества, подлежащи на заплащане на преференциалната цена намира, че отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР ще доведе до отпадане на един от ценообразуващите елементи в процесното правоотношение, тълкуването и приложението, на който е основният спорен въпрос в спряното исковото производство, следователно административният спор се явява преюдициален по отношение на спора пред гражданския съд с обща компетентност.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4011/12.11.2018г., постановено по т. д. № 804/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.