О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  742/18.11.13                                      гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – търговско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*
ЧЛЕНОВЕ: М
* Н*

А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдия А. Б* в. ч. т. дело 713/2013 година по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на адв.К* М*в качеството на особен представител на Н.С.Н. против определение № 3478/28.08.2013 год., постановено по т.д.№ 1053/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.129, ал.3 вр.чл.422 и чл.414 ГПК.

В предявената частна жалба се поддържа, че назначеният особен представител на длъжника в заповедното производство е легитимиран  да подаде възражение по чл. 414 ГПК. Едва с връчването на ПДИ чрез особения представител, се счита за връчена и заповедта за незабавно изпълнение. Възражението е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал.2 ГПК.

Насрещната страна – «Р* /Б*/» ЕАД оспорва основателността на предявената частна жалба.

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

С обжалваното определение ОС – Варна е приел, че искът по чл. 422 ГПК е недопустим, поради липса на надлежно предявено възражение по чл. 414 ГПК, съставляващо абсолютно необходима процесуална предпоставка, обуславяща възникването на правото на иск. Съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на особен представител на длъжника при условията на чл. 47, ал.6 ГПК и в нарушение на изричното правило на чл.47, ал.7 от ГПК /изм. с ДВ, бр.42/05.06.2009г./. Назначеният особен представител няма процесуална легитимация да представлява длъжника в заповедното производство. Процедурата по връчване на ПДИ от ЧСИ е приключила с поставяне на уведомление на известния по делото регистриран адрес на длъжника по реда на чл.47 ГПК /ал.1-5/, а срокът за предявяване на възражение е изтекъл.

Постановеният прекратителен съдебен акт е правилен.

По въпросите за приложимостта на чл.47, ал.6 ГПК при връчване на заповедта за изпълнение е налице трайна и непротиворечива съдебна практика - Определение № 526 от 15.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 443/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 418 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 397/2009 г., I т. о., ТК и др. Съгласно нормата на чл.47, ал.7 от ГПК, назначаването на особен представител при връчване на заповедта за изпълнение, не се прилага – приложими са по аналогия единствено  разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 ГПК /без ал.6/.

Видно от представеното постановление на частен съдебен изпълнител от 12.12.2012 год. /л.46/,  по отношение на длъжника е изпълнена процедурата по връчване по чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на 17.06.2011 год. и 08.11.2012 год. Съдебният изпълнител е констатирал, че и в двата случая длъжникът не се е явил за получаване на книжата в срока по чл. 47, ал.2 ГПК.  Извършени са дължимите действия, изискуеми съобразно чл. 47, ал.4 ГПК. С оглед на изложеното, налице са предпоставките за приложение на ал.5 – заповедта за изпълнение се смята връчена с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съдебния изпълнител. Процесното възражение е подадено на  15.04.2013 год., т.е. след изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК като е очевидно, че същото не може да породи целените в чл. 415 ГПК правни последици /в този смисъл и определение № 709/15.10.2010 год. на ВКС по т.д.№ 556/2009 год., II т.о./. След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражение може да бъде подадено единствено при спазване на процесуалните изисквания и предвидени основаниа по чл. 423 ГПК.

На посочените основания обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На основание т.7 ТР № 6/2013 год., постановено по т.дело № 6/2012 год. на ОСГТК, дължимата държавна такса за настоящото производство следва да бъде възложена на страната Н.С.Н..

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3478/28.08.2013 год., постановено по т.д.№ 1053/2013 год. по описа на ОС – Варна.

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********  с регистриран постоянен адрес Варна, ул.”Борис Игнатов” № 8 ДА ЗАПЛАТИ в полза на АС – Варна сумата от 15 лева, съставляваща дължима държавна такса в производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

               

 

                                                                                  2.