О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…724……./…12.11.2013…………………….

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р* С*ВОВ

ЧЛЕНОВЕ: А* Б*ОВА

П*Х*ЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б* в.ч.т.д.№ 714/2013  год. по описа на ВАС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от  „Г* Х* В*” АД – Варна против определение № 3381/19.08.2013 год., постановено по т.д.№ 395/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на ответника. 

В предявената частна жалба се излага, че са налице предпоставките за постановяване на акт по чл. 248 ГПК. Налице е непълнота на постановеното решение досежно присъждане на претендираните и доказани разноски на ответника. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не препятства упражняването на правата по чл. 248 ГПК, тъй като претендираните разноски имат характера на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК. Отделно – депозираната молба е такава за допълване на постановеното решение, а не за изменение на същото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала писмено възражение, съобразно което счита частната жалба за неоснователна.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 725/22.07.2013 год., постановено по т.д.№ 395/2013 год. ВОС е отхвърлил предявените от „Т* Х*” АД  срещу „Г* х* В*” АД искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. В решаващите си мотиви съдът е приел, че предявените претенции са неоснователни поради осъществено от ответника плащане в хода на висящия процес. Независимо от изхода на делото, съдът е приел, че на ищеца се следват направените разноски по арг. на противното от чл. 78, ал.2 ГПК. Ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е изпълнил облигационните си задължения своевременно и не е признал исковете. Диспозитивът на постановеното решение обективира отхвърлянето на исковите претенции, ведно с присъждане на разноските в полза на ищеца.

По принцип, правилни са възраженията на частния жалбоподател – ответник в производството, че липсата на списък, съставлява процесуална пречка да се претендира изменение на решението в частта за разноските, но не рефлектира и не преклудира искането за допълване при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях /изрично в този смисъл и т.8 на ТР № 6/2012 год. по т.д.№ 6/2012 год. ОСГТК/. 

Независимо от изложеното обаче, частната жалба е неоснователна, тъй като постановеното решение не съдържа непълнота  в дължимото от съда произнасяне по отговорността за разноски. Решението на ВОС по разноските е структурирано в съответствие с трайната съдебна практика, според която съдът се произнася с изричен диспозитив  само когато възлага разноските в тежест на някоя от страните, а когато не присъжда исканите разноски излага съображения, но не се произнася с отделен диспозитив / определение № 7/05.01.2012 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 505/2011 год.,  I г.о./.  Такъв е и разглеждания случай. В мотивите си съдът изрично е подчертал, че разпределя отговорността за разноски в полза на ищеца според правилото на чл. 78, ал.2 ГПК. Постановяването на изричен диспозитив, че ответникът дължи заплащането на разноски в полза на ищеца имплицитно включва и отказ на съда да присъди такива в полза на ответника.  Правилността на соченото произнасяне не е оспорена от ответника чрез искане за изменение на решението в частта за разноските.

Предвид изложеното, постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3381/19.08.2013 год., постановено по т.д.№ 395/2013 год. по описа на ОС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: