Р Е Ш Е Н И Е

 

45

                              

 

                гр. Варна,23.02.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 715 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивни жалби от „Неди стил”ООД /н/, чрез особения представител адв.М.П. и от синдика на дружеството – А.Г. против решение № 41/30.05.2014г. по т.д. № 130/13г. на ТОС, с което : 1/е оставена без разглеждане исковата молба, в частта, в която се иска обявяване недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Неди стил“ ООД гр. Търговище, на авал, изхождащ от „Неди стил“ ООД гр. Търговище, представлявано от Е.Н., по запис на заповед от 24.06. 2013 г., издаден  в гр. Бургас,  от "Евими" ЕООД в полза на „МКБ Юнионбанк” АД за сумата от 1 600 000 евро, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.649, ал.1 от ТЗ, и е прекратено производството в тази част; 2/ е отхвърлен предявеният от Б. М. В., бивш синдик на „Неди стил“ ООД гр. Търговище /в несъстоятелност/, към момента представлявано от синдика  А.Г., против „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, представлявана от  изпълнителните директори В.Х. и Д.К., като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД гр. София иск за обявяване  на относителната недействителност по отношение на останалите кредитори на масата на несъстоятелността на следните сделки: договор за встъпване в дълг с № 050-36/03.06. 2009 г., с който  „НЕДИ СТИЛ” ООД, встъпва в задължения на притежаваното от своя мажоритарен съдружник дружество „ЕВИМИ” ЕООД към „МКБ Юнионбанк” АД, по сключените между тях Договор за кредит № 030-44/27.03. 2008 г., Анекс № 1/19.02. 2009 г. и Анекс № 2/02.06. 2009 г. и договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 29, том V, peг. № 3672, дело № 356/04.06. 2009 г. на нотариус Д. П., peг. № 429, с който “НЕДИ СТИЛ” ООД е учредил договорна ипотека върху описаните в НА свои недвижими имоти в полза на „МКБ Юнионбанк”АД за обезпечаване в размер до 1 000 000 евро на всички задължения на третото лице „ЕВИМИ” ЕООД, ЕИК 102698626, към „МКБ Юнионбанк” АД по сключените между тях Договор за кредит № 030-44/27.03. 2008 г., Анекс № 1/19.02.2009 г. и Анекс № 2/02.06. 2009 г., с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.649, ал.1 от ТЗ.

Във въззивните жалби се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Синдикът А.Г. прави изложение за неправилност на изводите на първоинстанционния съд и иска отмяна на съдебния акт като вместо него бъде постановено ново решение, с което се уважат предявените искове с присъждане на разноски. Въззивникът „Неди стил”ООД /в несъстоятелност/, чрез особения представител адв.П., счита, че не са налице основания за прекратяване на производството в частта по иска по чл.135 ЗЗД спрямо сделката - авал. В отхвърлителната част на обжалваното решение е неправилно, тъй като от финансовите отчети е видно, че към датата на авала и договорната ипотека „Неди стил”ООД не е могло да погасява задълженията си по кредита в размер на 1 000 000  евро. Поради което не е необходимо да се установява  знание от страна на подписалият управител на „Неди стил”ООД Е.Н. и банката-ответник, че договарят във вреда на дружеството. От значение е, че са целели да насочат евентуалното вземане на банката срещу „Евими”ЕООД против имуществото на „Неди стил”ООД Т.е. против интересите на кредиторите на последното дружество. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което се уважат отменителните искове.

В с.з. особеният представител на „Неди стил”ООД /н/ изразява становище, че по исковете по чл.135 ЗЗД не може да се докаже знание от страна на банката за увреждане интересите на кредиторите на ответното дружество към момента на сключване на договора за ипотека и авала. Но в последствие поведението на банката и на управителя Нешев по сключване на анекси, установяват знанието им, че с тези анекси увреждат интересите на „Неди стил”ООД. Изразява и становище, че към приключване на устните състезания по делото пред въззивна инстанция вземането на банката въз основа на авала не е предявено в производството по несъстоятелност и не е включено като самостоятелно вземане в списъка на одобрените от съда и приети от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелността.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка”АД оспорва основателността на въззивната жалба.

Доколкото „Неди стил”ООД/н/ е ответник по искове, които са отхвърлени, въззивната жалба на дружеството чрез особения му представител срещу решението на ТОС в отхвърлителната му част, е недопустима. Липсва правен интерес да се обжалва. В тази част въззивното производство следва да се прекрати. Въззивната жалба срещу прекратителната част от решението на ТОС е допустима и следва да се разгледа. Изложеното от особения представител на „Неди стил”ООД /н/ по въззивната жалба и в с.з. пред ВнАС относно отхвърлените искове по чл.135 ЗЗД  следва да се цени от настоящата инстанция като становище по исковете. Същото надлежно е заявено за „Неди стил”ООД/н/ в настоящата инстанция, доколкото ТОС е следвало още при първоинстанционното разглеждане на спора да назначи особен представител , тъй като изявленията на двамата управители на несъстоятелния длъжник по спора са противоречиви.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба синдикът на „Неди стил”ООД /н/ твърди, че е открито производство по несъстоятелност по отношение на “НЕДИ СТИЛ” ООД и ищецът е избран от общото събрание на кредиторите за синдик на дружеството. Счита за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на следните сделки: договор за встъпване в дълг с № 050-36/03.06. 2009 г. ; договорна ипотека по НА № 29/2009г. и авал от 24.06.2013г. И с трите сделки „НЕДИ СТИЛ” ООД обезпечава чужд дълг - на „ЕВИМИ” ЕООД към ответника  „МКБ Юнионбанк” АД, които задължения произтичат от сключените между последните две дружества Договор за кредит № 030-44/27.03. 2008 г., Анекс № 1/19.02. 2009 г. и Анекс № 2/02.06. 2009 г. Извършените от “НЕДИ СТИЛ” ООД действия са безвъзмездни и с тях “НЕДИ СТИЛ” ООД е увредило своите кредитори, защото се е обременило с големи по размер задължения и е лишило кредиторите си от възможността да се удовлетворят в случай на нужда от ипотекираните недвижими имоти. Сумата,  за която е учредена ипотеката,  надхвърля няколкократно както балансовата стойност на ипотекираните недвижими имоти, така и тяхната справедлива пазарна стойност. Поетите чрез встъпване в дълг и авал задължения са с голям размер. Длъжникът “НЕДИ СТИЛ” ООД е знаел, че с учредяването на ипотеката и встъпването в задълженията уврежда своите кредитори. Иска се да бъдат обявени така описаните сделки за недействителни спрямо кредитори на масата на несъстоятелността.

Исковете са с правно осн. чл.649,ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД.

„Първа инвестиционна банка”АД / правоприемник в процеса на „МКБ Юнионбанк“АД/ оспорва основателността на исковете. Договорите за встъпване в дълг и за ипотека, както и авалът не са безвъзмездни. Вземането което обезпечават, е възникнало в резултат на сключен възмезден договор за банков кредит и последният нямаше да съществува без даване на тези обезпечения. Банката не е сключвала атакуваните сделки с единствената и главна цел да увреди кредиторите на „Неди Стил“ ООД.

Съдът като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Между „МКБ Юнионбанк”АД и „Евими“ ЕООД /кредитополучател/ е сключен договор за кредитна линия  № 030-44/27.03.2008г., изменен и допълнен с 12 бр. анекси. Видно от съдържанието на договора страните са се споразумели „Евими”ЕООД следва да осигури следните обезпечения в полза на банката,за да гарантира изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума : 1/договорна ипотека върху собствените на „Неди стил”ООД недвижими имоти:УПИ-ХІІ в кв.17 по плана на гр.Силистра с площ от 2620 кв.м.,ведно с изградения в него цех „КАП” и апартамент в гр.Бургас, кв.Зорница , бл.30,вх.5 , ет.5; 2/особен залог върху ДМА - шивашки машини и съоражения на „Вива стил”ЕООД;3/ запис на заповед с издател „Евими”ЕООД за сумата от 900 000 евро, поемател „МКБ Юнионбанк”АД  и авалирана от „Неди стил”ООД,„Вива Стил“ ЕООД,  Е. Д. Н. и М. Н.. Страните не твърдят, че кредитната линия не усвоена и не спорят, че парите са били изплатени от банката.

С договор за встъпване в дълг с № 050-36/ 03.06. 2009 г., сключен между банката, „Евими” ЕООД /кредитополучател/ и встъпващите в дълг „Неди стил” ООД, „Вива Стил”  ЕООД,  „Предел”  ООД и Е.Н., страните са се споразумели, че банката е отпуснала на „Евими” ЕООД кредит по горецитирания договор и анекси № 1 и 2 в размер на 1 900 000 евро, при съответни параметри, като „Неди стил” ООД, „Вива Стил” ЕООД, „Предел” ООД и Е. Д. Н. са дали изричното си съгласие да встъпят в дълга на „Евими” ЕООД, възникнал на основание горецитирания договор за кредит, анекси № 1/19.02. 2009 г. и Анекс № 2 от 02.06. 2009г.  Договорено е, че встъпващите в дълг придобиват всичките права и задължения на кредитополучателя „Евими” ЕООД по договора за кредит във вида и размера, които те имат към момента на подписване на договора за встъпване в дълг и при всички други условия по договора за кредит. Страните са приели , че дългът на „Евими”ЕООД към банката е обезпечен чрез договорна ипотека върху УПИ-ХІІ в кв.17 по плана на гр.Силистра,ведно с изградения в него цех.; апартамент в гр.Бургас и УПИ – ХХІІ в кв.17 по плана на промишлена зона „Запад” , гр.Силистра, ведно с построената в него промишлена сграда.Всички имоти са собственост на „Неди стил”ООД.

С нот. акт № 29, том V, дело 356/ 04.06.2009 г. на нотариус  № 429 – Д. П. от гр. Силистра, „Неди стил” ООД гр. Търговище е учредило договорна ипотека за обезпечаване на отпуснатия на „Евими” ЕООД кредит в размер на 1 900 000 евро, до размера на 1 000 000 евро. Дружеството е ипотекирало следните недвижими имота: УПИ ХХІІ в кв.17 по плана на Промишлена зона „Запад” на гр.Силистра , с площ от 2620 кв.м., ведно с построения в него цех „КАП” , чиято обща данъчна оценка е била в размер на  295 624,20 лв.

На 24.06.2013 г. „Евими”ЕООД е издало в полза на банката запис на заповед за плащане на сумата от 1 600 000 евро, платима на предявяване не по-късно от 27.06.2014г. „Неди стил” ООД, чрез управителя си Е.Н., при условията, посочени в записа на заповед, е авалирало на 24.06.2013г. същия. Съобразно изявлението на особения представител на „Неди стил”ООД пред настоящата инстанция и съобразно определение № 46/17.10.2013г. по ч.т.д. № 172/ 2013 г. на ТОС, при предявяване пред синдика в производството по несъстоятелност на вземането си срещу „Неди стил”ООД банката е посочила, че го претендира по договора за встъпване в дълг, възникнал за „Евими”ЕООД по договор за кредитна линия. Не е предявено вземане въз основа на авала.

Не се спори, че Е.Н. е съдружник в „Неди стил”ООД и едноличен собственик на капитала на "Евими" ЕООД.

С Решение № 29/28.06. 2013 г., по т.д. № 72/2013 г. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по несъстоятелност по отношение на “НЕДИ СТИЛ” ООД с начална дата на неплатежоспособността – 31.03.2013г.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По решението на ТОС в прекратителната част:

Вземането на банката срещу „Неди стил”ООД е прието по смисъла на чл.693 ТЗ като съществуващо такова в полза на кредитора въз основа на договор за встъпване в дълг, с който несъстоятелният длъжник става солидарен длъжник спрямо посочения кредитор заедно с „Евими”ЕООД за дълг на последното, произтичащ от договор за кредитна линия. Предвид изтичане на сроковете за предявяване в производството по несъстоятелност на вземането на банката срещу „Неди стил”ООД въз основа на различно основание- процесния авал и с оглед принципната недопустимост на завеждане на съдебни дела за това вземане на това основание – чл. 637, ал. 6 от ТЗ и принудителното му събиране извън производството по несъстоятелност, не е налице правен интерес за масата на несъстоятелността от воденето на иска в тази част. А и следва да се допълни, че авалът само обезпечава изпълнението на длъжника по каузалното правоотношение– договор за встъпване в дълг и след като е предприета защита на вземането по каузалното правоотношение, ще е недопустимо банката да търси изпълнение и по обезпечението - авал.

Решението на ТОС в прекратителната му част подлежи на потвърждаване.

По същество на спора относно исковете по чл.649,ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД относно договора за встъпване в дълг и договорна ипотека:

За преценка в коя от хипотезите на чл.135 ЗЗД попадат наведените по исковата молба фактически твърдения и предявения петитум следва да се изходи не толкова от характера на атакуваните сделки – дали се твърди, че те са възмездни или не /защото това има отношение само спрямо двете уредени хипотези на чл.135,ал.1 ЗЗД/, а  дали вземането на кредитора,респ. кредиторите, чиято възможност за удовлетворение от длъжниковото имущество се защитава чрез Павловия иск е възникнало преди или след сключване на договора за встъпване в дълг и този за ипотека. Така се решава конкуренцията между случаите, до които се отнася чл.135,ал.1 ЗЗД – ищецът е кредитор въз основа на вземане възникнало преди сключване на атакуваните сделки, а при чл.135, ал.3 ЗЗД – вземането му е възникнало след сключването им /и в тази хипотеза законът не прави разлика между възмездни и безвъзмездни сделки, а акцентът е върху субективното отношение на договарящите- следва да има цел за увреждане на кредитора-ищец и от страна на двамата контрагенти/.

Поставеният въпрос е от значение, защото относителната недействителност по чл.135 ЗЗД е изключение, чиято цел е наред , и в конкуренция със защитата на увредения кредитор, който е предявил иска, да се даде защита и на правно-значимия интерес на договарялото с ответника-длъжник /при иначе напълно валидна сделка/ трето добросъвестно лице. Което също се явява кредитор на длъжника.

    Отнесени към настоящия казус горепосочените въпроси следва да се разгледат на плоскостта на специалното производство, във връзка с което синдикът може да предяви иск по чл.135 ЗЗД . Разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ категорично поставя изискване искът по чл.135 ЗЗД да е свързан с производството по несъстоятелност. Като на синдика е предоставена специална процесуална легитимация да завежда такъв иск в качеството си на синдик, а не от името на несъстоятелния длъжник, т.е. с оглед на компетентността му по чл.658 ТЗ да охранява интересите на масата на несъстоятелността – като я попълва с оглед справедливото удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, а не само на някой определен кредитор предвид удовлетворяване на негово конкретно вземане.

Едновременно с това следва да се съобрази, че законът предвижда и специална хипотеза на отменителен иск по чл.647,ал.1, т.4 ТЗ – когато несъстоятелният длъжник е учредил залог, ипотека или лично обезпечение за чужд дълг. Но тук законодателят е преценил, че не всички сделки отговарящи на горните условия могат да се атакуват по реда на чл.647 ТЗ, а само тези, извършени в рамките на едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. За сделки извършени в тези срокове е без значение знанието за увреждане или целта да се увредят кредиторите на несъстоятелността. Именно конкретното време на сключване на сделките /кратки срокове преди молбата по чл.625 ТЗ и след началната дата на неплатежоспособността/ и тяхната правна природа – реални и лични обезпечения на чужд дълг, означават, че страните по тях, ако и да не са знаели, са били длъжни и обективно са могли да узнаят като положат необходимата грижа на добрия търговец, че длъжникът- обезпечаващ чужд дълг е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. И сключвайки сделката по обезпечение ще увредят интересите на кредиторите на този длъжник.

За сделки, сключени извън горните срокове, следователно които не могат да се атакуват по чл.647,ал.1 ,т.4 ТЗ, остава открит пътят за защита по чл.135 ЗЗД.

Именно изхождайки от отправното положение, че синидкът–ищец по чл.135 ЗЗД защитава интересите на всички кредитори в несъстоятелността, то техният / и на кредиторите, които по принцип имат право да предявят при условията на чл.649,ал.1 ТЗ иск по чл.135 ТЗ и на кредитора по атакуваната сделка/ правно-защитим интерес да бъдат удовлетворени справедливо в производството по несъстоятелност изисква отнасяне на атакуваната сделка към момента на началната дата на неплатежоспособността. В случая това е 31.03.2013г.

И двете атакувани сделки – договор за встъпване в дълг и договорна ипотека са осъществени преди началната дата на неплатежоспособността , а именно на 03.06.2009г. и на 04.06.2009г. Следователно исковете в настоящия случай са предявени на осн. чл.135 , ал.3 ЗЗД.

Релевантен за спора се явява въпросът дали ищецът доказва двете оспорени сделки да са предназначени и от длъжника, и от банката да увредят кредиторите на несъстоятелността. По отношение знанието и целта, с която сключва договора за встъпване в дълг и договорна ипотека „Неди стил”ООД /н/ следва да се приложи презумпцията на чл.649,ал.4 ТЗ вр. чл.135,ал.2 ЗЗД. Видно от документите дружеството по тези два договора е представлявано от Е.Н., който към момента на сключването им е съдружник и управител на „Неди стил”ООД и едноличен собственик на капитала на „Евими”ЕООД – чието задължение по договор за кредит с банката се обезпечава с встъпването в дълг и договорната ипотека.

Но съдът намира, че към момента на сключване на атакуваните два договора не е налице знание от страна на банката и цел да получи тези обезпечения, за да увреди интересите на кредиторите на „Неди стил”ООД. Това обстоятелство се признава от особения представител в последното с.з. пред настоящата инстанция. Последващо поведение на банката с цел увреждане на другите кредитори / каквото и не се установява/ по сключване на анекси след договора за встъпване в дълг и договорната ипотека, е ирелевантно за спора.

Относно липсата на намерение на банката да увреди чрез получените обезпечения другите кредитори следва да се съобразят и следните обстоятелства : Двете сделки следват във времето сключването на договора за кредитна линия / 27.03.2008г./. Като в последния изрично е постигната уговорка, че кредитът се отпуска само при предоставяне на обезпечения от страна на кредитополучателя – „Евими”ЕООД, сред които точно се определя учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Неди стил”ООД и авалиране от последното на запис на заповед, който ще издаде кредитополучателят „Евими”ЕООД с поемател по същия запис- банката.

Следователно процесната договорна ипотека е сключена в изпълнение на задълженията на „Евими”ЕООД по договор за кредит, с който банката е поела и изпълнила насрещно задължение за предоставяне на кредит. Нито към 27.03.2008г. , нито към м.06.2009г. от финансовите отчети на „Неди стил”ООД е било обективно възможно да се предвиди настъпването към 31.03.2013г. на състояние на неплатежоспособност.

Поради гореизложените съображения обжалваното решение на ТОС в отхвърлителната му част следва да се потвърди.

В полза на въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка”АД следва да се присъдят сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 164 961лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 ГПК. Неоснователно се явява възражението за прекомерност, тъй като цената на исковете по чл.135 ЗЗД относно договора за встъпване в дълг / в размер на 1 900 000 евро/ и договорна ипотека / за дълг от 1 000 000 евро/ е общо в размер на 5 671 907 лв. и възнаграждението е определено в рамките на чл.7,ал.2,т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

„Неди стил”ООД /н/ следва да понесе и разноските за разглеждане на въззивната жалба на синдика пред настоящата инстанция – 113 438,14лв. , явяваща се половината от дължимата държавна такса за първа инстанция по исковете по чл.135 ЗЗД срещу договора за встъпване в дълг и договорната ипотека .

Водим от горното , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/30.05.2014г. по т.д. № 130/13г. на ТОС, с което : 1/е оставена без разглеждане исковата молба, в частта, в която се иска обявяване недействителността по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Неди стил“ ООД гр. Търговище, на авал, изхождащ от „Неди стил“ ООД гр. Търговище, представлявано от Е.Н., по запис на заповед от 24.06. 2013 г., издаден  в гр. Бургас,  от "Евими" ЕООД в полза на „МКБ Юнионбанк” АД / чийто правоприемник „Първа инвестиционна банка”АД е конституирана на осн. чл.227 ГПК/ за сумата от 1 600 000 евро, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.649, ал.1 от ТЗ, и е прекратено производството в тази част; 2/ е отхвърлен предявеният от Б.М.В., бивш синдик на „Неди стил“ ООД гр. Търговище/в несъстоятелност/, към момента представлявано от синдика  А.Г., против „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, представлявана от  изпълнителните директори В.Х. и Д.К., като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД гр. София,  иск за обявяване  на относителната недействителност по отношение на останалите кредитори на масата на несъстоятелността на следните сделки: договор за встъпване в дълг с № 050-36/03.06.2009 г., с който  „НЕДИ СТИЛ” ООД, встъпва в задължения на притежаваното от своя мажоритарен съдружник дружество „ЕВИМИ” ЕООД към „МКБ Юнионбанк” АД, по сключените между тях Договор за кредит № 030-44/27.03. 2008 г., Анекс № 1/19.02. 2009 г. и Анекс № 2/02.06. 2009 г. и договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 29, том V, peг. № 3672, дело № 356/04.06. 2009 г. на нотариус Д. П., peг. № 429, с който “НЕДИ СТИЛ” ООД е учредило договорна ипотека върху описаните в нотариалния акт свои недвижими имоти в полза на „МКБ Юнионбанк” АД за обезпечаване в размер до  1 000 000 евро на всички задължения на третото лице „ЕВИМИ” ЕООД, ЕИК 102698626, към „МКБ Юнионбанк” АД по сключените между тях Договор за кредит № 030-44/27.03. 2008 г., Анекс № 1/19.02.2009 г. и Анекс № 2/02.06. 2009 г., с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.649, ал.1 от ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 715/14г. на ВнАС по въззивната жалба на „Неди стил”ООД /н/,чрез особения представител адв.М.П., против решение № 41/30.05.2014г. по т.д. № 130/13г. на ТОС в частта , с която са отхвърлени исковете на синдика на „Неди стил”ООД/н/ срещу „Неди стил”ООД/н/ и „Първа инвестиционна банка“ АД по чл.649,ал.1 ТЗ вр. чл.135,ал.3 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за встъпване в дълг с № 050-36/03.06.2009 г. и договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 29, том V, peг. № 3672, дело № 356/04.06. 2009 г.

ОСЪЖДА „Неди стил”ООД/н/, ЕИК 125540375 за сметка на масата на несъстоятелността да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сторените от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 164 961 лв., на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Неди стил”ООД/н/, ЕИК 125540375  за сметка на масата на несъстоятелността да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВнАС сумата от 113 438,14 лв., представляваща дължима държавна такса по въззивната жалба на синдика на „Неди стил”ООД/н/.

Решението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в прекратителната част и в частта , с която се потвърждава решение на ТОС в прекратителната част на последното, в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част решението на ВнАС може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: