Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №57

 

Гр.Варна,16.03.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 715 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 98 от 21.09.2016г. по търг.дело № 37/16г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е осъдено да заплати на „Фридо“ ЕООД със седалище гр.Добрич сумата 51 453лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ по полица № 000434733/00 за настъпило застрахователно събитие – силни бури и проливни дъждове със свличане на земни маси на 23.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размерна 5 158лв.

Твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Оспорва извода на съда че е налице покрит застрахователен риск по сключена между страните полица – бури, придружени с проливен дъжд. Твърди, че вредите са изцяло в резултат на свличане на земна маса, в резултат на особеностите на релефа и предходни свлачища в района. Сочи че доказателства за това са констатациите в представения по делото констативен протокол № 1 от 23.06.2014г., издаден от работна комисия от Община Балчик и в протокола за оглед, извършен от служител на застрахователното дружество. Твърди че имотът се намира на първа линия над свлачищен пропаднал скат от предходно събитие, което е посочено в издадения от Община Балчик констативен протокол. Оспорва извода на съда за липса на предходни доказателства за установени предходни свлачищни процеси в района с нанесени щети. Излага, че съгласно специалното условие „Свличане и срутване на земни пластове“, допълващи общите изключения по чл.2 от Общите условия на сключената застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ не се покриват от застрахователното дружество щети, настъпили в резултат на свличане на земни пластове в райони, които предварително са установени като свлачищни. Твърди, че констатациите на комисията, сформирана от община Балчик, процесният имот се намира именно в такъв район. Твърди че приетата по делото съдебно-техническа експертиза, установява, че местността „Фиш – фиш“ в гр.Балчик е свлачищна зона, в която от 1997г. е въведена строителна забрана. Твърди че в тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. Поради което и твърди, че е налице изключен застрахователен риск.

Оспорва извода на съда за по отношение на направеното от него възражение за липса на строителни книжа и спазване на нормативно вменените задължения на собствениците. Излага, че съобразно констатациите в протокол № 1 от 23.06.2014г. сградите и подпорните стени са изпълнявани без строителни книжа, в разрез с елементарните строителни норми и правила. Позовава се на чл.2 т.18 от Общите условия към застраховката, съобразно която застрахователното дружество не покрива щети, възникнали пряко или косвено, в резултат на или причинени от нарушени строително технически норми и изисквания. Твърди че процесното събитие изцяло попада и в разпоредбата на чл.2 т.19 от Общите условия, съобразно която застрахователят не покрива щети, възникнали пряко или косвено, в резултат на или причинени от експлоатацията или въвеждането в експлоатация на застрахованото имущество в нарушение на утвърдените нормативни актове и стандарти. Излага, че в приетата по делото съдебно-техническа експертиза е посочено, че има пропуски в конструкцията на сградата, допуснати от собствениците и. Поради което и твърди, че самият застрахован с действията си в противоречие с вменените му от закона задължения при изграждане на сградата е допринесъл за вредоносния резултат.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, в депозирана от процесуален представител писмена молба, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Фридо“ ЕООД със седалище гр.Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ от „Фридо“ ЕООД със седалище гр.Добрич срещу „ЗД Евроинс“ АД за обезщетение по имуществена застраховка „Пожар и допълнителни рискове” за настъпило застрахователно събитие – свличане на земни маси в резултат на силни бури, придружени с проливен дъжд, претендирано в пълен размер на застрахователната сума като стойността на негодната за ползване в резултат на събитието – вила, обект на застраховане.

Не е спорно пред въззивна инстанция, че възизваемото дружество е собственик на масивна вилна сграда, ведно с отстъпено право на строеж върху имота, в който е построена сградата, представляващо парцел № ХVІ – 682, кв.3 по плана на вилна зона „Фиш – Фиш“ гр.Балчик, с адрес ул.“Трета“ № 2. Между страните по делото по застрахователна полица № 000434733/00 от 30.09.2013г. е сключен договор за имуществена застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ за вила, ведно с обзавеждане и ел.оборудване, находящи се на адрес гр.Балчик, вилна зона „Фиш – Фиш“, ул.“Трета“ № 2 за периода от 06.10.2013г. до 05.10.2014г. с обща застрахователна сума 82 300лв., от които за вилата 56 000лв. Договорът е сключен от праводателя на дружеството – въззивник „Интерамерикан България“ ЗЕАД.

Не е спорно че през периода от 18 до 23 юни 2014г. в района на имота е имало силни бури, придружени с проливни дъждове, които са предизвикали свличане на земни маси.

Видно от приетия като доказателство по делото констативен протокол за извършен оглед от 23.06.2014г., подписан от страните, при огледа на имота са установени множество пукнатини по фасадата и във вътрешните части на сградата, както и пропадане на пътека. Видно от констативен протокол № 1 от 23.06.2014г., съставен от комисия на Община Балчик по заповед на кмета на общината, комисията е констатирала, че в района на вилна зона „Фиш – Фиш“ са активирано свлачищни процеси, като имотът на ул.“Трета“ № 2 е с видими хоризонтални пукнатини и е опасен за обитаване, поради непредвидимостта на сваличищните процеси. Към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза от първата инстанция, имуществото е недостъпно, разрушено и представлява куп строителни отпадъци.

Покритите рискове, съобразно сключения между страните договор за застраховка, са изрично упоменати и сред тях са рисковете природни бедствия и свличане на земни пластове. Предвид претърпените щети, чиято обезвреда се претендира от застрахователя и съобразно дефинициите, определени в Общите условия към договора специално условие „Природни бедствия“ и специално условие „Свличане и срутване на земни пластове“, въззивният съд приема че претенцията не е за обезщетение за вреди на имуществото, причинени от застрахователно събитие - буря и пороен дъжд, а за щети от настъпило застрахователно събитие свличане на земни пластове. Съобразно обхвата на покритието на това специално условие, застрахователят покрива материални щети, изразяващи се в скъсване, напукване, пропадане или разрушаване на основи, стени и тавани на сгради, повреждане или разрушаване на съоръжения или и инсталации, затрупване на имущества и други. Няма твърдения за щети, непосредствено причинени от бурята, щети от паднали върху застрахованото имущество части от сгради, дървета или клони от тях, както и вреди изразяващи се в измокряне, отнасяне, наводняване или затлачване.

Съобразно специално изключение 1 към специално условие „Свличане и срутване на земни пластове“ от Общите условия към договора, не се покриват щети, настъпили в резултат на свличане земни пластове в райони, които предварително /преди или по време на сключване на застраховката/ са установени като свлачищни.

В тежест на застрахователното дружество е да установи при условията на главно и пълно доказване, съществуването на уговореното специално изключение, освобождаващо го от отговорността му да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Съобразно заключението на приетата от първата инстанция съдебно- техническа експертиза, обективно и компетентно дадена,  неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, местността „Фиш – Фиш“ гр.Балчик е свлачищна зона и свлачището е с обозначение DOB03.02508-14. В зоната на свлачището със заповед на МРРБ от 1997г., допълнена със заповед на МРРБ от 1998г. е въведена строителна забрана.

Съгласно чл.183 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.208 ал.1 и ал.3 от КЗ /отм./, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня на събитието. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне. С оглед свободата на договаряне, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.

Въззивният съд намира, че по силата на специалното изключение по т.1 към специално условие „Свличане и срутване на земни пластове“ в общите условия към договора за застраховка „Пожар и допълнителни рискове“, застрахователят отнапред е обявил, че не поема задължение за заплащане на обезщетение за щети, настъпили в резултат на свличане на земни пластове в райони, които предварително са установени като свлачищни. Именно с оглед съществуваща възможност от увреждане в много по-голяма степен на имущества в резултат на свлачищни процеси, в райони, установени като свлачищни, застрахователят отнапред е изключил отговорността си за обезвреда при настъпване на това застрахователно събитие. Не е спорно между страните, че общите условия на застрахователя са част от договора, и обвързват с клаузите си застрахования, който с подписа си върху полицата е удостоверил, че ги приема. Местонахождението на имота в свлачищен район, установен преди или по време на сключване на договора, е обективно състояние, които изключва отговорността на застрахователя, като без значение в случая е уведомяването от страна на застрахования на застрахователя за свлачищна зона или знанието на това обстоятелство.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че през периода 18 – 23 юни 2014г. в резултат на поройни дъждове са активирани свлачищни процеси в местността „Фиш – Фиш“ в гр.Балчик, причинили непосредствено напукване на мазилка по фасадата на сградата, пропадане на пътека, напукан теракот по пода на кухненското помещение, пукнатини на мазилка в стаите на вила, находяща на ул.“Трета“ № 2, и довели до по-късното разрушаване на сградата. Местността, в която се намира имотът е определена от Геозащита Варна за свлачищна зона и още към 1997г. е издадена заповед за забрана на ново сгради и съоръжения. Местонахождението на имота в свлачищна зона, обявена за свлачищна преди 30.09.2013г., датата на сключване на договора за застраховка между страните, изключва приложението на специално условие „Свличане и срутване на земни пластове“, поради което и застрахователят не носи отговорност за обезщетение за претърпени върху имуществото вреди в резултат на свличане на земни маси. Поради което и претенцията на застрахованото дружество срещу застрахователя за обезвреда е неоснователна и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед установеното по-горе изключение от покрит риск при настъпило застрахователно събитие по т.1 от специално изключение към специално условие, въззивният съд няма да разгледа второто въведено от застрахователя възражение за освобождаването му от отговорност, поддържано и във въззивната жалба, за наличието на изключения по т.18 и т.19 на чл.2 от Общите условия към договора, тъй като в тези хипотези застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. А по изложени по-горе съображение, въззивният съд приема че в настоящия случай застрахователят с коментираната клауза на Общите условия е изключил отнапред носенето на риска, поради което и изпълнението на задълженията на застрахования е ирелевантно.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.3 и чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество – въззивник следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за първа инстанция – сумата 300лв., възнаграждение за вещо лице и 450лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК. За въззивна инстанция дължимите разноски са 1 120лв. държавна такса и 450лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 98 от 21.09.2016г. по търг.дело № 37/16г. по описа на Добрички ОС , в частта му, с която „ЗД Евроинс“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на „Фридо“ ЕООД със седалище гр.Добрич сумата 51 453лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ по полица № 000434733/00 за настъпило застрахователно събитие – силни бури и проливни дъждове със свличане на земни маси на 23.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 5 158лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Фридо“ ЕООД със седалище гр.Добрич срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище гр.София за заплащане на сумата 51 453лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ по полица № 000434733/00 за настъпило застрахователно събитие свличане на земни маси в резултат на бури и проливни дъждове в периода 18 – 23 юни 2014г., претендирано в пълен размер на застрахователната сума като стойността на негодната за ползване в резултат на събитието – вила, обект на застраховане.

 

ОСЪЖДА „Фридо“ ЕООД със седалище гр.Добрич, адрес на управление гр.Добрич, ул.”Димитър Петков“ № 4, търговски комплекс Виста М, ет.3, ЕИК 124539256, да заплати на „ЗД Евроинс“ АД със седалище гр.София, ЕИК 121265113, направените по делото за двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение както следва: сумата 300лв. /триста лева/, възнаграждение за вещо лице, сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/,  юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, сумата 1 120лв. /хиляда сто и двадесет лева/ - държавна такса за въззивно обжалване и сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: