О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 10/08.01.2019

 

08.01.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 715

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 66, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С.Г.С., лично и като пълномощник на С.И.С., срещу определение № 2477/12.07.2018г., / погрешно посочено в жалбата като разпореждане № 2477/21.06.2018г./ постановено по т. д. № 243/2011г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 18578/21.06.2018г. за възстановяване на срок за подаване на молба за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 31661/10.11.2014г. срещу определение от 06.10.2014г.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно поради неправилния извод на окръжния съд за липса на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд с указания за задължаване на съдията да възстанови срока и да администрира частната жалба.

Въззивният ВнАпС, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

По силата на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК възстановяване на установен от закона или определен от съда срок е възможно, ако страната докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее. Съгласно константната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства са внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие или други, независещи от волята на страната, непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали страната, респективно процесуалния й представител, да извърши дадено процесуално действие. В тежест на страната, поискала възстановяване на пропуснат срок, е да установи предпоставките, визирани в чл. 64, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай, според частния жалбоподател, такова особено непредвидено обстоятелство е погрешното посочване на датата на протоколно определение от 06.10.2014г. в акта за връщане на частната жалба вх. № 31661/10.11.2014г. За да откаже поисканото възстановяване на срок за възстановяване на срок решаващият съдия е приел, че от допусната грешка при администрирането не може да възникне съмнение относно обжалвания съдебен акт, тъй като препис от определението от 06.10.2014г. е връчен на страната, последната е подавала множество жалби и молби във връзка със същото протоколно определение, друго протоколно определение не е постановено по делото, а производството по жалба вх. № 31661/10.11.2014г. срещу същото определение е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Съставът на въззивния съд намира, че изложените мотиви в обжалвания съдебен акт са убедителни и законосъобразни.

С молба вх. № 36206/21.12.2017г. по т. д. № 243/2011г. по описа на ВОС, жалбоподателката е поискала насрочване на открито съдебно заседание по молба вх. № 7377/06.03.2015г. за възстановяване на срок по частна жалба вх. № 31661/10.11.2014г. срещу протоколно определение от 06.10.2014г. / погрешно посочено в молбата като такова от 06.11.2014 г./ по т. д. № 243/2011 г., с което й е отказано възстановяване на срок. Частна жалба вх. № 31661/10.11.2014г. е върната като нередовна поради неотстраняване на указани нередовности, с разпореждането от 08.01.2015г. на Варненски окръжен съд, което е потвърдено от Варненски апелативен съд с определение от 21.05.2015 г. по в. ч. т. д. № 316/2015г. Касационната частна жалба срещу това определение е върната, като разпореждането за връщане е потвърдено с определение от 22.06.2017г. на ВКС, ТК по ч. т. д. № 660/2017г./. Молба вх. № 7377/06.03.2015 г. е подадена повече от месец след изтичане на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, считано от връчване на разпореждане № 230/08.01.2015г. за връщане на частна жалба вх. № 31661/10.11.2014г. Молбата за възстановяване на срок за подаване на молба за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 31661/10.11.2014г. срещу определение от 06.10.2014г. е подадена на 11.06.2018г. в хода на въззивното производство по т. д. № 270/2018г. по описа на ВнАпС, като, след изпращането й по компетентност на ВОС, е входирана с № 18578/21.06.2018г. по описа на входящите документи на този съд

Описаните по - горе в настоящия съдебен акт, както и в мотивите на обжалваното определение, процесуални действия и постановени по множество дела на всички инстанции съдебни актове, отнасящи се пряко или косвено до протоколно определение от 06.10.2014г., изключват основателността на твърдението, че жалбоподателката, която е с юридическо образование, е била в грешка относно това кой е обжалваният съдебен акт с върнатата частна жалба вх. № 31661/10.11.2014г., и в резултат на това е била възпрепятствана в рамките на целия срок по чл. 64, ал. 3 ГПК, да извърши конкретното процесуално действие, съставляващо подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на срок.

Поначало твърденията на страната са свързани с обстоятелства и субективни възприятия, които не могат да бъдат квалифицирани като особени непредвидени такива по чл. 64 ГПК, даващи основание да се допусне исканото възстановяване. С твърденията, че е допусната грешка в датата на определението и, в резултат на това, страната не е разбрала, че е уведомена за връщането на частната жалба, на практика се въвеждат оплаквания за нередовно администриране, в резултат на което срок не е започнал да тече. Тези оплаквания са ирелевантни в производство по чл. 64, ал. 2 ГПК, в което спор относно това дали и в кой период е изтекъл даден срок или няма или, ако е възникнал, същият е разрешен по повод обжалване на съдебния акт, с който е обявено пропускането на срока. Искането за възстановяване на срок не може да се основава на твърдения, че същият този срок не е започнал да тече по някакви причини.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно липсата на предвидените предпоставки по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2477/12.07.2018г., постановено по т. д. № 243/2011г. по описа на Варненски окръжен съд

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2