Р Е Ш Е Н И Е

 

18 /гр.Варна, 10.01.2014 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.12.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 716/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „ВЕГА – 2005” ЕООД – с.Житница, Община Провадия и А.С.А. против решение № 704/15.07.2013 год., постановено по т.д.№ 384/2012 год. , в частта, в която ВОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по иска на «ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ» ЕАД, че ответниците – въззивници дължат солидарно сума в общ размер на 18 660.62 лева, представляващи вземане по два от предявените 8 бр. записи на заповед, а именно - запис на заповед, изд. на 30.08.2009г. платим на предявяване за сумата от 6 589.13 евро и запис на заповед от 05.12.2008г., платим на предявяване за сумата от 2952.03 евро, обезпечаващи задължения по договори за лизинг №1245D3224 от 27.03.2008г. и №2D4157 от 05.12.2008г.

Решението в останалата отхвърлителна част не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в законна сила.

В предявените въззивни жалби се излага, че постановеният съдебен акт е  неправилен. Процесните записи на заповед  не съответстват на конкретен лизингов договор, а ищецът не е установил тяхната връзка с конкретно каузално отношение. Липсата на установено в процеса каузално правоотношение е пречка за уважаването на предявената претенция.

В о.с.з. предявените въззивни жалби се поддържат.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представил, оспорва основателността на предявените въззивни жалби.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивните жалби са депозирана в срок, от надлежни страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговарят на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбите са процесуално допустими.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.

Предмет на въззивната проверка е дължимостта на сумата от 18 660.62 лева, представляващи вземане по два от предявените 8 бр. записи на заповед, а именно запис на заповед, изд. на 30.08.2009г. платим на предявяване за сумата от 6 589.13 евро и запис на заповед от 05.12.2008г., платим на предявяване за сумата от 2952.03 лева, обезпечаващи задължения по договори за лизинг №1245D3224 от 27.03.2008г. и № 2D4157 от 05.12.2008 г. 

Вземането – предмет на заповедта за изпълнение е обективирано в автентични  записи на заповед от 05.12.2008 год. и 30.08.2009 год., съдържащи  всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ и произвеждащи обвързващо издателя „Вега – 2005” ЕООД правно действие. Ответникът А.С.А. е положил подпис на лицевата страна на ценните книги, с отбелязването, че авалира задължението, поради което е пасивно-материално правно задължен по ефекта в качеството на поръчител. Поръчителството е учредено съобразно изискуемата по чл.438 ТЗ форма.  Пред въззивната инстанция, не са наведени възражения, свързани с формата и надлежното предявяване на записите, поради което сочените възражения не съставляват част от дължимата въззивна проверка по арг. от чл. 269, изр.2 ГПК. Въззивният съд е изложил подробни съображения за валидността и надлежното предявяване на записите. Формираните фактически и правни изводи на първостепенния съд не  противоречат на императивни законови разпоредби и въззивният съд препраща към същите, на основание чл. 272 ГПК.

Въззивните доводи на обжалване са свързани с гаранционния характер на ценните книги и обезпечения каузален дълг. Ищецът изрично е навел твърдения за гаранционен характер на издадените записи на заповед във връзка с конкретни лизингови отношения – така допълнителна искова молба, л. 587.  Принципно, ответниците не оспорват обезпечителния характер на ценните книги и издаването им във връзка с  множеството лизингови правоотношения между страните. Оспорва се единствено връзката на обусловеност между конкретното обезпечение /запис на заповед/ и конкретния договор.

Във връзка с така очертаното спорно правоотношение, съдът намира следното:

1.     По запис на заповед, издаден на 30.08.2009г, платим на предявяване до 30.05.2010 г. издаден по твърдения на ищеца за обезпечаване на ДФЛ №…3224/27.03.2008 г.;

Договор за финансов лизинг на оборудване № 1245D3224/27.03.2008 год. е сключен с дружеството „Понтеа” ООД в качеството на лизингополучател.  Правоотношението е обезпечено чрез особен залог и издаването на гаранционни записи на заповед съгласно изричната уговорка на чл. 11.

С тристранно Допълнително споразумение от 27.08.2009 год. правоотношението е новирано като „Вега – 2005” ЕООД е заместило лизингополучателя във всички права и задължения по договора и е декларирало приемане на разпоредбите на договора за лизинг. Със споразумението е приет нов погасителен план /л.610/, съгласно който дължимите парични задължения на лизингополучателя възлизат на 6 589, 13 евро и следва да бъдат погасени в срок до 30.03.2010 год.

Процесният запис на заповед съвпада по време с момента на  субективното новиране на лизинговия дълг. Страните по ефекта съвпадат със субектите по лизинговото правоотношение. Абстрактният дълг съвпада по размер с размера на каузалния дълг съобразно приетия погасителен план. Следователно – записът на заповед обезпечава конкретното правоотношение по договор за финансов лизинг на оборудване № 1245D3224/27.03.2008 год.

  Съобразно допълнителното заключение на ССЕ общият размер на непогасените изискуеми задължения по обезпечения договор за финансов лизинг надхвърлят величината на абстрактното задължение.  Издателят сам признава в отговора си, че е спрял плащанията към лизингодателя през 2009 год. Пред въззивната инстанция не са наведени доводи против изискуемостта на задълженията по лизинговия договор и техния размер. Страната не е представила доказателства за собствената си изправност по каузалното правоотношение. С оглед на изложеното, съдът приема, че обезпеченият каузален дълг съществува, а решението в разглежданата част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

2.                По запис на заповед, издаден на  05.12.2008г., платим на предявяване до 10.02.13г., издаден по твърдения на ищеца за обезпечаване на ДФЛ №….4157/05.12.08г. 

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.4 от представения от ищеца договор за финансов лизинг от 05.12.2008 год., длъжникът ВЕГА 2005 ЕООД е приел да гарантира вземанията на лизингодателя чрез издаване на 4 броя записи на заповед с посочена обща стойност 12 302, 91 евро. Процесният запис на заповед е издаден на дата, съвпадаща с датата на възникване на лизинговото правоотношение. Субектите по абстрактния дълг съвпадат с тези по каузалното правоотношение. Ответниците принципно не оспорват, че са издали гаранционни записи на заповед във връзка с множеството подписани договори за лизинг.  Сочените факти са достатъчни, за да обусловят извода за обезпечителна връзка между записа и конкретния договор.

При изследване на спорното правоотношение е ирелевантно коя част от лизинговия дълг обезпечава всеки издаден запис по конкретното правоотношение. В разпоредбата на чл. 11, ал.4 от договора за лизинг страните са уговорили издаването на записи без да ограничават конкретните задължения или конкретните периоди, които същите обезпечават.  Изцяло от волята на договарящите страни зависи дали задълженията по каузалното правоотношение ще бъдат обезпечени от длъжника с един или с няколко записа на заповед; дали обезпечителната функция на записа на заповед ще се разпростре само върху задължения, възникнали през отделен период от съществуването на каузалното правоотношение, или за всички задължения, произлезли от каузалната сделка -  Определение № 223 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 740/2012 г., II т. о.

  Съобразно заключението на ССЕ общият размер на непогасените изискуеми задължения по обезпечения договор за финансов лизинг надхвърлят величината на абстрактното задължение.  Издателят сам признава в отговора си, че е спрял плащанията към лизингодателя през 2009 год. Пред въззивната инстанция не са наведени доводи против изискуемостта на задълженията по лизинговия договор и техния размер. Страната не е представила доказателства за собствената си изправност по каузалното правоотношение. При това положение съдът приема, че обезпеченият дълг съществува.

С оглед на изложеното, решението в разглежданата част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Между страните не е налице висящ арбитражен спор за изменение на процесните каузални отношения по реда на чл. 307 ТЗ. Съобразно извършената от съда служебна справка арб.дело № 328/2011 год.  по описа на АС при БТПП е прекратено. Самостоятелни защитни възражения за стопанска непоносимост на престацията по каузалните правоотношения не са въвеждани от ответниците. 

Предявената въззивна жалба съдържа оспорване и на правните изводи на първостепенния съд досежно допустимите възражения на ответника – авалист. По посочените въпроси съществува задължителна практика на ВКС, формирана с постановените при действието на чл. 290 ГПК решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на II т. о. и решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на II т. о. С цитираните решения Върховният касационен съд се е произнесъл, че уреденото в чл. 483 - чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава, и поради това авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият хонорат - както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората; противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста. По делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестност или за злоупотреба с право от страна на приносителя, още повече че в произодството е безспорно доказано наличието на изискуем и непогасен каузален дълг, обезпечен с издаването на процесните записи. 

С оглед изхода от спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за процесуално представителство в размер на 2400 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 704/15.07.2013 год., постановено по т.д.№ 384/2012 год. , в частта, в която ВОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по иска на «ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ» ЕАД, че ответниците – въззивници дължат солидарно сума в общ размер на 18 660.62 лева, представляващи вземане по два от предявените 8 бр. записи на заповед, а именно запис на заповед, изд. на 30.08.2009г. платим на предявяване за сумата от 6 589.13 евро и запис на заповед от 05.12.2008г., платим на предявяване за сумата от 2952.03 лева, обезпечаващи задължения по договори за лизинг №1245D3224 от 27.03.2008г. и №2D4157 от 05.12.2008г.

ОСЪЖДА ВЕГА -2005 ЕООД, ЕИК 103932092, с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна, представлявано от Ц.Ц. и А.С.А., ЕГН ********** от гр.Варна, ДА ЗАПЛАТЯТ на ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ ЕАД, ЕИК 130847504, София, сторените разноски във въззивното производство в размер на 2400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: