О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №25

 

16.01.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 717

по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, подадена чрез адв. С.Р. от САК, срещу протоколно определение от 31.10.2016г. от открито съдебно заседание по т. д. № 61/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т. д. № 92/2016г. по описа на същия съд с окончателен съдебен акт.

В частната жалба се твърди неправилност на определението по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са подадени от ищеца в първоинстанционното производство - “Астро Трейд“ ООД /в несъстоятелност), чрез адв. К. Д* от ВАК, и от „Инвестиционна компания“ АД - гр. Варна, с процесуалното качество на трето лице – помагач на страната на ищеца. Изразено е становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:

Производството по т. д. № 61/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд е образувано по специални отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ, предявен от длъжника “Астро Трейд“ ООД (в несъстоятелност), за несъществуване на вземания на кредитора “Юробанк България“ АД - гр. София, общо в размер на 8 643 880.18 лв., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите предявени вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност по т. д. № 53/2015г. на ТОС, както следва: сумата от 3 071 487. 03 евро или левовата им равностойност, представляващо главница по договора за цесия от 5.11.2008 г., сумата от 176 788.17 евро или левовата им равностойност - договорна лихва за периода 26.11.2012 - 31.07.2013 г., по чл. 2.1. от договора за цесия и анекса от 24.10.2012 г., сумата от 427 848.63 евро или левовата равностойност на наказателна лихва върху просрочена главница, за периода 26.11.2012 - 16.10.2015, по т.2. 2 от договора, сумата от 446 244.47 евро или левовата равностойност, представляваща законна лихва върху главницата по изпълнителния лист, за периода 15.11.2013 г. - 16.10.2015 г., сумата 163 265.06 лв. - разноски по издаване на изпълнителния лист и по изп. дело № 1059/2013 г. по описа на ЧСИ З*, сумата от 23 176.63 евро или левовата равностойност на наказателна лихва върху главницата по чл. 2.2 от договора, сумата от 37 875.51 евро или левовата равностойност, представляваща законна лихва върху главницата по изпълнителния лист за периода 17.10.2015 г. до датата на предявяване на вземането, сумата 169 013.89 лв. - разноски в производството по несъстоятелност, сумата от 83 лв. - разноски за несъстоятелността и сумата 8000 лв., разноски по чл. 629б ТЗ. Исковете са основани на твърденията, че вземанията не съществуват, тъй като договорът за цесия от 05.11.2008 г. между банката и “Брукнер Къмпани Лимитед“, регистрирано в Гибралтар, по който ищецът “Астро Трейд“ ООД е встъпил като солидарен длъжник, е бил развален, поради неуведомяване на длъжника за цесията. Наред с това се излага, че извлеченията от счетоводните книги на банката са водени в нарушение на ТЗ и ЗСч, поради което не удостоверяват подлежащо на изпълнение задължение, както и че вземанията са погасени по давност, считано от настъпване на падежа.

Безспорно част от предмета на установяване с предявения иск в производство по т. д. № 61/2016 г. по описа на ТОС, е несъществуване на вземане на банката, за което е издадена и е влязла в сила заповед за изпълнение. В тази част, а именно за сумата от 2 600 000 евро, ведно със законната лихва и разноските, искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ, основан на преклудирани твърдения за несъществуване на вземането на кредитора “Юробанк България“ АД, е недопустим.

Същевременно, въззивният съд намира, че частичната недопустимост на спряното производство не е пречка за проверка относно правилността на правния извод на първоинстанциония съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и частната жалба подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на производството по т. д. № 92/2016г. по описа на ТОС, който е преценено като преюдициално, са конститутивни искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, за признаване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на споразумение за встъпване в дълг, инкорпорирано в чл. 8 от Договор за цесия от 05.11.2008г., на договор за ипотека, учредена в нот. акт № 187/11.11.2008г., № 187, том ХV, рег. № 15345, дело № 1780/2008г. на Нотариус рег. № 496 на НК, и на договор за особен залог на машини и съоръжения от 05.11.2008г. Исковете за предявени от синдика на “Астро Трейд“ ООД, а ответници по тях са несъстоятелния длъжник, цедента и цесионера по договора за цесия. В условията на евентуалност са предявени установителни искове за несъществуване в полза на банката на ипотечно право и на заложно право по смисъла на ЗОЗ. Делото е на фаза размяна на книжа.

За да спре производството по т. д. № 61/2016г., първоинстанционният съд е приел, че т. д. № 92/2016г. по описа на ТОС е с предмет оспорване действителността на встъпването в дълг, произтичащ от договор за цесия от 05.11.2008г., и изходът от този спор е преюдициален за настоящото производство, тъй като въпросът за валидността на встъпването в дълг предпоставя и валидното възникване на задълженията.

Този извод на първоинстанционния ТОС съд се преценява като неправилен от състава на ВнАпС.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. Под „ значение за правилното решаване на спора“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да се разбира, че се налага съдът, разглеждащ обусловеното дело, да тръгне от изходната точка, до която съдът, разгледал обуславящия иск, ще стигне в крайния си съдебен акт, т. е. релевантно е влиянието на силата на пресъдено нещо на обуславящия иск върху предмета на делото на обусловения иск. В случая подобна обусловеност не е налице.

Предмет на т. д. № 92/2016г. по описа на ТОС е относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на конкретни действия и сделки на несъстоятелния длъжника. Според общоприетото, традиционно разбиране за понятието „относителна недействителност“, както тя е дефинирана и в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, същата предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени от страните правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Относителната недействителност е правно средство за защита, установено с изрични законови разпоредби, не в интерес на страните по договора, който валидно поражда действие между тях, а за защита на трети за договора лица, които са увредени от неговото действие.

Процесуалната легитимация в производството по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ, с оглед установителния характер на иска, е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение. Предметът на спора предполага произнасяне на съда по своевременно и надлежно въведени, с възражението по чл. 690 ТЗ, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу надлежното възникване и съществуване на парични задължения на несъстоятелния длъжник към кредитор, включени в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания, в това число и срещу действителността на правопораждащите юридически факти. За разрешаване на спора на съществуване на вземането е без значение дали правоотношението, на което кредиторът основава приетото, но оспорено вземане, /в случай, че се касае за действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици между страните/ дава основание за защита на трети за договора лица, които са увредени от неговото действие, с конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД за признаване на относителна недействителност. Отхвърляне на иска по чл. 694 ТЗ ще стабилизира правния интерес от защита на масата с конститутивни искове, тъй като вземанията ще бъдат противопоставими на кредиторите. В обратния случай, ако в резултат на своевременно въведени възражения от длъжника като страна по материалното правоотношение, действителността на правопораждащите юридически факти бъде отречена и вземането бъде признато за несъществуващо, то това би лишило от правен интерес защитата на масата на несъстоятелноста чрез предявените от синдика искове по чл. 135 ЗЗД, с който се цели намаляване броя на кредиторите с приети вземания.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 31.10.2016г., постановено в открито съдебно заседание по т. д. № 61/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т. д. № 92/2016г. по описа на същия съд с окончателен съдебен акт, и

ВРЪЩА делото на Търговищки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.