Р Е Ш Е Н И Е

№  13/09.01.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 10.12.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ               

ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

           РАДОСЛАВ СЛАВОВ

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 718 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

           Производството по делото е образувано по  въззивна жалба на  Т.М.Р. чрез процесуален представител-ищец по т.д. № 2235/2012год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу ”Г С” ЕООД гр.Варна,  за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 24 193,55щ.д. с левова равностойност 38 467,26 лева, представляваща предоставена и невърната в заем сума, ведно със законната лихва, от завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно, като незаконосъобразно и необосновано, по изложени съображения, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се  уважат предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

 Постъпил е писмен отговор от „Г С”ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с който оспорва въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата, поддържа жалбата чрез процесуален представител.

          Въззиваемата страна „Г С”ЕООД,  чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, като в подкрепа на същото е представила и писмени бележки.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:  Предявен е иск  с  правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ЗЗД. Производството е образувано по иск   от Т.М.Р. чрез процесуален представител против „Г С”ЕООД гр.Варна, представлявано от М М за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 193,55 долара. Твърди се, че ответното дружество е получило сумата, на основание договор за заем № 9 от  24.07.2008год., за срок от две години, като след изтичане на срока сумата не е върната.

Ответната страна оспорва исковете.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:  Представен е договор за заем № 9 от  24.07.2008год.,  според който ищцата Т.М.Р. е предоставила в заем на  „Г С”ЕООД гр.Варна, представлявано от М М сумата от 24 193,55 долара, със срок на връщане две години. Представени са доказателства-банково бордеро, платежно нареждане, че на посочената дата сумата е преведена по банков път, с посочено основание-заем на дружеството.

Представена е разписка от ищцата /стр.55/, съдържаща изявление, че е получила от „Г С”ЕООД 30 000лв., които е дала в заем на 24.07.2008год.

Съобразно заключенията на назначената СГЕ, подписа под договора за заем е положен от ответника, но на празна бланка, а подписът положен под разписката е на ищцата.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Следва да се отбележи, че оспорването на представения писмен договор за заем  в случая е ирелевантен, защото договора за заем е реален договор, и се счита за сключен с предаването на сумата, а не с подписването му. Поради което, оспорения писмен договор за заем няма отношение към валидността на договора, тъй като сключването е станало не с подписването на договора, а с превеждането на сумата. А самата ищца, чрез процесуалния си представител твърди в съдебно заседание, че има само един подписан договор за заем, който служи и като разписка, и по който е превела парите по банков път. Ответникът също не оспорва че е преведена сумата от 30 000лв., като не оспорва и  получаването на сумата.

Или, със сключения договор за заем и превеждането на сумата по банков път, страните са били обвързани от валидно облигационно отношение, по което ищцата е превела на ответната страна сумата от 30 000лв., а последната е поела задължение да върне заетата сума в двегодишен срок.

 Предвид изложеното, следва да се направи извод, че на 24.07.2008год. е сключен само един договор за заем, по който ищцата е превела на ответното дружество сумата от 24 193,55щ.д. с левова равностойност към деня на превода  30 000лв.

А видно от представената разписка, ищцата е декларирала, че е получила от „Г С”ЕООД сумата от 30 000лв., дадени по договора за заем от 24.07.2008год. 

Следователно, след като безспорно се установи, че между страните е бил сключен само един договор за заем, по който ищцата е изпълнила задължението си да преведе на ответника  сумата от 30 000лв.,  същият съобразно представената разписка, е върнал сумата 30 000лв., именно по договора за заем, като по този начин е изпълнил поетото задължение и се явява изправна страна по договора.

С оглед на изложеното, предявеният  иск за заплащане на дадената в заем сума се явява неоснователен следва да бъде оставен без уважение. След като е постановият съдебен акт е в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, относно изложените правни изводи, които споделя изцяло. По повод направено искане от въззиваемата страна за заплащане на сумата 3150лв.-адвокатско  възнаграждение за правна защита пред настоящата инстанция, съдът съобрази следното: 

Въззиваемата страна основава искането си на Разписка, представена по настоящето дело –/стр.34/подписана от страните, според която за осъществената правна защита и съдействие е определено възнаграждение в размер на 3 150лв., които са платени. Съдът намира искането за присъждане на сумата от 3150лв. –като направени разноски за адвокатски хонорар пред настоящата  инстанция, за неоснователно. Съобразно чл.78 ал.3 ГПК, при отхвърляне на иска, ответникът има право на заплащане от ищеца на направените разноски, обстоятелство, което следва да бъде доказано.

По делото не са представени релевантни доказателства относно действителното заплащане на сумата от 3 150лв. по в.т.д. № 718/2013год. на ВАпС не е представен договор за правна помощ между ответното дружество и адв.Л. П., по утвърдения от МФ образец, който би могъл да бъде доказателство за договорено възнаграждение,  начин на плащане, респективно и като доказателство за заплащане в брой на определена сума, при отразяване, че сумата е заплатена, съответно получена в брой.

Предвид изложеното съдът счита, че искането за присъждане на сумата от 3 150лв.-извършени разноски за процесуална защита по в.т.д. № 718/2013год. на ВАпС, следва да се остави без уважение.

Водим  от изложеното, съдът

                                              

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 641 от 28.06.2013 год., постановено по  т.д. № 2235/2012 год. по описа на Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.