Р Е Ш Е Н И Е

 

 

360/Варна, 17.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 26.11.2013 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 719/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Р ББ” ЕООД - Варна против решение № 743/02.08.2013 год., постановено по т.д.№ 239/2013 год.  по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от страната против срещу „Б и Т Ц” ЕАД - гр. Варна иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, за връщане на сумата 30 000 лева, представляваща част от преведени в периода от 11.03.2010г. до 14.10.2011г. от „ЕВЕ” ЕООД, гр. Мездра на ответника Б и Т Ц” ЕАД, гр. Варна, без основание и дължими за възстановяване парични средства в общ размер от 312 084 лева, което вземане е било прехвърлено на ищеца „Р ББ” ЕООД, гр. Варна с договор за цесия от 24.10.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2013г., до окончателното й плащане.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Представеният по делото договор за заем е съставен за целите на процеса и има недостоверна дата. Същият е сключен от лице без представителна власт. Въззивникът се позовава на събраните гласни доказателства, сочещи сключването на договора от пълномощник, който не  е уведомил представлявания за осъщественото договаряне; за превода на паричните средства и предприетото частично връщане.  Пълномощникът не  е предал счетоводните книги. Началният момент на узнаване на заемното правоотношение съвпада с отговора на исковата молба, респ. противопоставянето на търговеца е предприето своевременно. Липсват предпоставките за приложение на чл. 301 ТЗ.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

     Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, предявена от „Р ББ” ЕООД, гр. Варна срещу „Б и Т Ц” ЕАД, гр. Варна за връщане на сумата от  30 000 лева, представляваща част от преведени в периода от 11.03.2010 г. до 14.10.2011 г. без основание и дължими за възстановяване парични средства в общ размер от 312 084 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2013г., до окончателното й плащане.

Ищецът обосновава активната си материално правна легитимация с договор за цесия от 24.10.2012 г., по силата който дружеството „ЕВЕ“  ЕООД, гр. Мездра е прехвърлило процесното вземане в полза на ищеца.  Цедираният дълг е подробно индивидуализиран в раздел I, чл.1 от  договора и съставлява вземане по извъндоговорно правоотношение  в общ размер от 312 084 лева. Действително, в чл.2, т.1 от договора, страните са посочили, че вземането има договорен произход и цедентът е изправна страна по правоотношението. Соченото противоречие в основанието на цедирания дълг следва да се отстрани чрез способите на чл. 20 ЗЗД.  Съдът намира, че действителната обща цел на страните е била насочена към прехвърляне на извъндоговорен дълг, доколкото сочената индивидуализация е обективирана в клаузата от договора, очертаваща съществените елементи на цесията и дължимите от страните насрещни престации.  Отделно – обичайната търговска практика, в случаите, когато цедираният дълг има договорен произход изисква изрично посочване на конкретното облигационно правоотношение, съставляващо правопораждащ юридически факт. Договорът за цесия не съдържа данни за конкретно договорно правотношение между цедента и третото лица. На посоченото основание, съдът приема, че ищецът е активно материално правно легитимиран да претендира изпълнение на спорното извъндоговорно вземане с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не съществува противоречие в съдебната практика, че при иск с посочената правна квалификация ищецът доказва единствено обедняването си с предоставяне на имуществената облага на ответника, а в тежест на последния е да докаже наличие на правно основание за получаването й, изключващо основателността на претенцията.

Между страните е безспорно, че в процесния период цедентът „ЕВЕ“ ЕООД, гр. Мездра е превел в полза на ответното дружество „Б и Т Ц” ЕАД, парични средства в общ размер  на 312 084 лева. Спори се единствено по отношение наличието на надлежно договорно основание  за соченото имуществено разместване като съобразно въведената от ответника процесуална позиция паричните преводи са осъществени в изпълнение на заемно правоотношение по рамков договор от 04.01.2010 год.

По делото е представен договор от 04.01.2010 год., по силата на който „ЕВЕ” ЕООД е поело задължение да финансира „Б и Т Ц” ЕАД при отправени към него конкретни заявки в срок до 04.01.2016 год. Договорът съдържа подробна регламентация на бъдещите финансови отношения между страните; заявяването и предаването на паричните средства и сроковете за връщането им.

По датата на документа: Последователна и трайна е съдебната практика по въпроса, че визираната в частния документ дата е достоверна за съставителите и за всички други лица, с изключение на третите лица по чл.181, ал.1 ГПК. Датата на издаване на документа е непротивопоставима единствено на тези лица, които черпят права от лицето, подписало документа и правата, които тe черпят могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Законодателно вложената цел в нормата на чл.181, ал.1 ГПК е да се изключи употребата на един документ  в разрез с приетото разбиране за добросъвестност при прехвърляне на едно право с цел, като се антидатира, документът успешно да бъде противопоставен на друго лице, на което праводателят вече е прехвърлил същото право. Следователно, документът не се ползва с достоверна дата единствено по отношение на тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.  Другите  неучаствали в съставянето на документа субекти не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи /решение № 193/04.06.2010 год.  на ВКС по гр.д.№ 176/2010 год., II г.о., ТК; /. При съобразяване на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК и  утвърденото в трайната практика тълкуване на понятието „трети лица” съдът приема, че  визираната в договора дата се ползва с достоверност по отношение на ищеца. Предприетото оспорване на датата на документа е лишено от правен интерес. Интерес от оспорването имат само трети увредени от антидатиране лица, като „увреждането” има стеснен смисъл и  обхват.  Изследването на датата може да се осъществява единствено с цел да се уреди ред между документите за правата на две лица, когато тези права произхождат от един праводател и взаимно се изключват. Съдебно предявеният спор няма такъв предмет, респ. въпросът за датата е ирелевантен за спорното право и не следва да се разглежда по същество.

Страните не спорят, че договорът е подписан за заемодателя „Еве”  ЕООД от лицето Ваня Янакиева Тракийска, легитимираща се като „пълномощник” на дружеството. Съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, вкл. и тези, събрани по реда на чл. 192 ГПК сочи, че подписалото лице е разполагало с мандат за представителство на търговеца единствено пред органите на НАП и пред банкови институции по повод „откриване и закриване на банкови сметки, опериране със сумите по тях и документите във връзка с това”. Учредената представителна власт не обхваща договаряне от името на търговеца. Следователно –договорът е сключен от лице без представителна власт.

 Разглежданият договор има характер на рамков такъв. По правило, рамковият договор създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни правоотношения. Целта на договора е създаването на единен режим на множество юридически отделни и самостоятелни договори. Соченият принцип е налице и при процесния договор. Същият е сключен между страните за уреждане на трайни отношения (в срок до 2016 год.) във връзка с бъдещо финансиране по заявка на получателя. Всяко предоставяне на финансови средства се реализира въз основа на изрична заявка от ответника /чл. 1 и чл.2/. Рамковият договор не е самостоятелен източник на конкретни заемни права и задължения. Той е единствено общата правна основа, въз основа на която ще се реализират бъдещите сделки между страните. Следователно, въведеното от ответника възражение за наличието на договорно основание за предаване на процесните суми изисква главно и пълно установяване, че паричните средства са заявени, а ищецът е престирал същите въз основа на предварително договореното рамково кредитно споразумение.

Съобразно фактическата установеност по делото паричните средства са преведени от „Еве” ЕООД с оторизацията на Ваня Я.Тракийска и с изричното отбелязване „по договор”.  Паричните средства са огледално осчетоводени  в двете дружества като вземане, респ. дълг по заемно правоотношение /така устни обяснения на вещото лице в о.с.з. на 13.06.2013 год./. Осчетоводяването на паричните преводи в счетоводството на ответника като заемни средства сочи на тяхното заявяване като такива по смисъла на рамковия договор. Преводът на паричните средства, ведно с изричното им осчетоводяване в счетоводството на кредитора като вземане по кредитиране сочат наличието на съгласие от „Еве” ООД за заемното финансиране на насрещната страна. Сочените действия в своята съвкупност сочат за наличие на неформално, реално съглашение, съдържащо съществените белези на чл. 240 ЗЗД.

 Възраженията, обективирани във въззивната жалба за непротивопоставимост на гореописаните действия по отношение на дружеството – наредител са неоснователни. Според процесуалната позиция на страната, дружеството не е било уведомено за осъществените парични преводи, за вписаното основание на превода, вкл. за предприетите счетоводни операции. Пълномощникът не е давал отчет за предприетите действия, не е предоставял счетоводна документация на платеца. Волеформиращите и волеизявяващите органи на търговското дружество не са узнали за предприетите фактически и правни действия до датата на постъпване на отговора от ответника. Налице е своевременно противопоставяне, опровергаващо презумтивното потвърждаване на сделката по смисъла на чл. 301 ТЗ.

Действително, рамковият договор е сключен без надлежно учреден мандат. Съобразно показанията на св.Т.Тодоров /бивш управител на „ЕВЕ” ЕООД/, същият получавал ежедневни разпечатки от движението по банковите сметки на дружеството, но не реагирал на предоставените средства „по договор”, поради заетост и некомпетентност  - показания на свидетеля, л.146, втора страница. Отделно от изложеното, последващите конкретни правни и фактически действия, съставляващи правопораждащ факт на заемното правоотношение са обективирани в  счетоводството на „Еве” ЕООД, а записванията са обобщени в годишния финансов отчет на дружеството в съставните му части съгласно чл. 26, ал.1 ЗСч.  Осъществените в търговския регистър публикации на обявени актове за 2010 и 2011 год. сочи, че ГФО на „Еве” ЕООД е подписан от управителя Т.Тодоров /за 2010 год./, респ. от управителя  С.Ашлакова /за 2011 год./. ГФО са приети с надлежни решения на едноличния собственик на капитала. Съгласно непротиворечивата съдебна практика, сочените действия презумират знание, вкл. и изрично съгласие с предприетите вписвания, вкл. и в частта, свързани с паричните потоци по кредитиране.  Соченото разбиране изхожда от дължимата грижа на добрия търговец за собствените му работи чл.302 ТЗ.

С оглед на изложеното, предявеният иск е неоснователен поради установяване на договорния произход на дадените средства. Постановеното в идентичен смисъл решение на ОС – Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед направеното от въззиваемата страна искане и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на същата следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1500 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 743/02.08.2013 год., постановено по т.д.№ 239/2013 год.  по описа на ОС – Варна

ОСЪЖДА „Р ББ” ЕООД, ЕИК 103655414, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Западна промишлена зона, адм. сграда, ет.4, представлявано от управителя Я М А, ДА ЗАПЛАТИ на Б и Т Ц” ЕАД, ЕИК 148077510, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №281, представлявано от изп. директор Е М М, сумата  1500 лева, представляваща сторени от ответника разноски за въззивното разглеждане на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от уведомяването на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: