О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер335                               2015 г.                                              Град Варна

Варненски Апелативен съд             Търговско отделение           Първи състав

На петнадесети април                                                                        Година 2015

В открито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

                                                               ЧЛЕНОВЕ: В* П*

                                                                             К* Г*

 

 

като разгледа докладваното от М* Х*

в.т.дело номер  719             по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.64 ал.2 ГПК.

          Образувано е по молба на „Д*К* Х* Г*” ООД с. Самоводене, обл. В. Търново, за възстановяване на срока за изпълнение указанието на въззивния съд, дадено с негово разпореждане №802/04.12.2014 г. по в.т.д. №719/2014 г. на ВАпС за довнасяне на дължимата държавна такса  в размер на сумата от 8 438,89 лв. по депозираната от молителя въззивна жалба срещу решение №130/16.07.2014 г. на Окръжен съд-Добрич.

          В молбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Кр. Д. страната излага твърдения, които според нея обосновават обективната й невъзможност да отстрани нередовността на въззивната жалба в указания й от съда срок., с оглед на което моли за уважаване на молбата й по чл.64 ал.2 ГПК.

          Ответната страна „Е* п*” ЕООД гр. София не е изразила становишще по молбата.

          От третите лица-помагачи е постъпило писмено становище, поддържано и в съдебно заседание от юрисконсулт М*, само от „К* т* б*”  АД гр. София. В него се излагат съображения за неоснователност на молбата предвид отсъствието на условията по чл.64 ал.2 ГПК, както и поради възможността страната-молител да поиска продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие съгласно чл.64 ал.3 изр. второ ГПК.

          С оглед връченото на молителя на 21.01.2015 г. съобщение за постановеното от съда определение №18/13.01.2015 г. за прекратяване производството по делото поради неотстраняване нередовността на въззивната жалба и депозирането на молбата по чл.64 ал.2 ГПК на същата дата, настоящият състав на съда намира молбата за допустима, като подадена в срока по чл.64 ал.3 ГПК.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Съгласно чл.64 ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения й от съда срок, както е в конкретния случай, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Трайно установено в съдебната практика е, че особени непредвидени обстоятелства са тези обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страна, както и че именно те са й попречили да извърши съответното процесуално действие в рамките на срока. Такива примерно са природните бедствия, внезапно тежко заболяване, злополука и др., обективно лишили страната или нейния представител да извърши своевременно процесуалното действие. Освен, че трябва да е непредвидима, пречката трябва да е непреодолима според обикновеното разбиране за добро водене на делото.

          В молбата си за възстановяване на пропуснатия срок процесуалният представител на страната – молител не сочи такива особени непредвидени обстоятелства, съответно не ангажира доказателства за сбъдването им, като юридически факти. Изложени са пространни съображения, относими единствено към твърдяното от него нередовно връчване на съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение на осн. чл.262 ал.1 ГПК вр. с чл.261 т.4 ГПК. Този факт, обаче е ирелевантен за настоящото производство. Той не съставлява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64 ал.2 ГПК, а касае правилността на определението за прекратяване на производството по делото, като образувано по нередовна въззивна жалба, което подлежи на инстанционен контрол.

          Отделно от изложеното по-горе, съдът намира, че е осъществен и фактическия състав на чл.64 ал.3 изр. второ ГПК. Видно от материалите по делото, на 23.12.2014 г. в течение на едноседмичния срок, определен от съда за довнасяне в пълен размер на дължимата държавна такса по жалбата, пълномощникът на страната адв. Кр. Д. е депозирала две молби, но в нито една от тях не е поскала продължаване на срока за внасяне на държавната такса.

          По изложените съображения, молбата е неоснователна и се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Д* К* Х*Г*” ООД с. Самоводене, обл. В. Търново, за възстановяване на срока за изпълнение указанието на въззивния съд, дадено с негово разпореждане №802/04.12.2014 г. по в.т.д. №719/2014 г. на ВАпС за довнасяне на дължимата държавна такса  в размер на сумата от 8 438,89 лв. по депозираната от молителя въззивна жалба срещу решение №130/16.07.2014 г. на Окръжен съд-Добрич.

          Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 на ГПК с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                      2.